Допълнително Решение № 225 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г.

Допълнително Решение № 225 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат М. - в качеството й на процесуален представител на А. Й. Я. от [населено място], касатор в производство по чл. 290 от ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 35 от 12.04.2018 г., като бъдат определени следващите се разноски, съобразно крайния изход от делото, както и да й се определи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. След изпълнение на процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, П. М., чрез процесуалния си представител адвокат П., изразява становище за неоснователност на искането, като счита че разноски не се дължат и че искането е направено несвоевременно. Изразеното от В. В., чрез процесуалния представител адвокат Д., становище също е за неоснователност на искането. Първо счита, че молбата е подадена от лице без представителна власт, пред вид липсата на представено пълномощно и наличие на друг представител в касационното производство. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., защото касаторът не е социално слабо лице, още повече че пред касационната инстанция е заплатил адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С решение № 35 от 12.04.2018 г., ВКС е отменил въззивния акт в обжалваната от касатора отхвърлителна част /досежно един от предявените два иска с правно основание чл. 135 ЗЗД/ и вместо това е постановил друг, с който го е уважил, обявявайки за относително недействителен по отношение на А. Я. договора за дарение, обективиран в н. а. № **, т. II рег. № 1910 д. № 171 от 21.03.2013 г., с който П. М. е дарил на В. В. 10 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1504.97, целият с площ от 424 кв. м., по скица на С. В. Присъдени са разноски в полза на касатора само за касационната инстанция. Настоящето искане на касатора за присъждане на разноски съобразно крайният изход от делото е основателно, пред вид разпоредбата на чл. 81 ГПК, изискваща във всеки акт, с който приключва делото, съдът да се произнесе по разноските. Същото е направено от лице с правен интерес, в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /на 11.05.2018 г., с оглед пощенското клеймо, при поставен на 12.04.2018 г. акт/, поради което е допустимо. В конкретният случай, исковата претенция е за обявяване за относително недействителни на две сделки, на основание чл. 135 ЗЗД, по отношение на идеални части от един и същ имот и след постановяване на окончателния акт, претенцията е уважена за 10 кв. м. ид. ч. и е отхвърлена за 96 кв. м. от процесния имот. Имайки пред вид посоченото, от установените като направени в първата и въззивна инстанции разноски в общ размер на 586.61 лв./които са за държавни такси - съответно 135.35 лв. и 258.57 лв. за първата инстанция и 170.69 лв. за въззивната, 22 лв. за удостоверения/, на ищеца се дължи сумата от 61 лв. Разноските пред касационната инстанция се дължат в пълен размер, защото касационната му жалба е уважена изцяло и те са присъдени с решението на ВКС. Направените от ответника М. разноски са в общ размер на 2245 лв. /1 440 лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 750 лв. пред въззивната, както и 25 държавна такса пред първата и 30 лв. пред въззивната/. С оглед изхода на спора следва да му се присъдят 2000 лв Направените от ответника В. разноски са в общ размер на 1 882 лв. /1 000 лв. за адвокатско възнаграждение пред първата и 750 лв. пред въззивната, както и 67.67 държавна такса пред първата и 4.8 лв. пред въззивната/. Дължими са 1 626 лв. С въззивният акт, допълнен с определение № 135 от 15.02.2017 г. в полза на ответника М. са присъдени разноски в размер на 2 220 лв., а на ответника В. 1 882 лв. Това налага допълване на постановеният акт в частта за разноските, като въззивния акт бъде изменен в частта за разноските, като бъде отменен акта, с който е осъден А. Я. да заплати на П. М. сумата над 1 989 до 2 220 лв., а на В. В. сумата над 1 882 лв. до 1 626 лв. За процесуалния представител, осъществил безплатна помощ на основание чл. 38 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. а за минималните размера на адвокатските възнаграждения в размер на 99.69 лв. Ирелеватно е възражението на ответниците са недължимост на същото поради това, че упълномощителят те е социално слабо лице и пред друга инстанция е заплащал възнаграждение, тъй като - видно от отразеното в представения договор за правна защита и съдействие, находящ се на стр. 66 е "безплатна правна помощ на близък" по чл. 38, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, а не е по чл. 38 ЗА ал. 1, т. 2 /материално затруднени лица. Неоснователно е и възражението за липса на представителна власт на направилия искането, защото адвокат М. е процесуалният представител, осъществил представителството пред съответната инстанция и за нея е налице правен интерес. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение