Решение № 2281 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2012 г.

Решение № 2281 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Симеонова, срещу Решение № 1006 от 3.05.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 149 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Садат" ООД е отменено Решение № 1923 от 27.12.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0036314/20100317 на основание чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е определена нова митническа стойност на стока № 1, поставена под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" - ПЕ опаковъчен материал на ленти, напечатан, с дебелина непревишаваща 0.125 мм, непредназначен за хранителни продукти с нето тегло 994 кг и код по ТАРИК 3920102590, с декларирана обща фактурна стойност 1046,16 евро, като е определено доплащане на ДДС в размер 719,75 евро, ведно със законната лихва върху несъбрания данък, изчислена от дата на поставяне на стоката под режим - 17.03.2010 г., до окончателно изплащане на задължението и на основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) 2913/92 съгласно чл. 29 от същия регламент са прибавени транспортни разходи (53,01 лева), определени съгласно чл. 164 от регламент 2454/93 и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон - отменително касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, оспорва касационната жалба. В писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 110BG003000H0036314/20100317 от 17.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати посочената сума ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 17.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0036314/20100317 от Република Турция на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стоки: ПЕ опаковъчен материал на ленти, напечатан, с дебелина непревишаваща 0.125 мм, непредназначен за хранителни продукти с нето тегло 994 кг" изпращач е СUZEL PLASTIK SAN VE TICARET A. S.", гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 181644/15.03.2010 г. на стойност 1 046,16 евро, съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. Доколкото в договора между изпращача и получателя липсвали количества цена на стоките, за митническите органи това било основание за съмнение, поради което фактурата, ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодба между правителството на република България и правителството на република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност. С писмо № 4420/357/10 от 21.09.2011 г. е получен отговор от турските митнически власти, с приложени копия от фактура № 181644, серия D от 15.03.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ121053 от 16.03.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция, осъществена от посочения по-горе изпращач. При съпоставката на документите е установено, че те не си съответстват - по фактурата и вносната митническа декларация, представени пред Митница Пловдив, общата стойност на стоката е 1046.16 евро с условие на доставка СТР Пловдив, а от представените от турските митнически власти копия от фактурата и износната декларация е видно, че условията на доставка са "FOB Istanbul", а стойността на стоката е 3924.33 щатски долара = 5591.82 лева, изчислено по курса за митнически цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение - 1.4291 лв. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила митническата стойност на стоката в размер на 5644.83 лева и ДДС за довнасяне 719,75 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 17.03.2010 г. За да отмени оспорения пред него акт на митнически орган, административният съд е приел, че актът е немотивиран и материално незаконосъобразен, тъй като не е ясно какви доказателства са мотивирали органа да даде приоритет на документацията, представена от износителя пред турската митническа агенция, тъй като не съдържат издаден от турските власти официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила за конкретни факти, опровергаващи изцяло автентичността на представената от "Садат" ООД търговска фактура. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесените стоки и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представеното по делото писмо изпращача с датата и сумата, която му е била платена по фактурата. От него е видно, че то е подписано от износителя. Обстоятелството, че няма подпис от "Садат" ООД не може да доведе до изводи, че дружеството не е заплатило посочената в него стойност 1046,16 евро, поради това, че като вносител на процесните стоки твърденията на касатора са именно за тази цена. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 181644 от 15.03.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че посочената по-горе фактура е със същия номер, но различна стойност на стоките. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите доказателства. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от Регламента. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, касаеща идентични случаи на същото дружество. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,