Решение № 8566 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2016 г.

Решение № 8566 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на М. Ш., гражданин на Мароко против Решение № 7640 от 07.12.2015 г., постановено по административно дело № 9211/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се релевират твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита за неправилен изводът на съда, че по отношение на лицето не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като същият принадлежи към определена социална група членове, на която са били преследвани. Посочва се, че е допуснато съществено процесуално нарушение и по специално е нарушен чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не са преценени всички факти и обстоятелства по делото. Иска се отмяна на постановеното съдебното решение и да се реши делото по същество или алтернативно да се върне същото на друг състав на АССГ за ново разглеждане. Касационният жалбоподател М. Ш. в съдебно заседание, чрез адвокат В. В. от САК поддържа касационната жалба и иска същата да се уважи като основателна и доказана. Ответникът- Заместник- председателят на Държавна агенция за бежанците, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Визира се обстоятелството, че липсват данни да е налице заплаха за свободата и живота на чужденеца в Мароко. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че административният орган след като е обсъдил всички относими факти от бежанската история на чужденеца, включително и ситуацията в Мароко, която страна не е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила е постановил законосъобразен административен акт. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение № 7640 от 07.12.2015 г., постановено по административно дело № 9211/2015 г. на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. Ш. гражданин на Мароко, срещу Решение № 6306/29.07.2015 г. на Заместник председател на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени изискванията за установената форма по чл. 59 АПК. Съдът е обсъдил данните по делото и счита, че правилно административният орган е отказал на чужденеца предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Счита, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обоснован е извод, че в Мароко не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се споделят доводите от касационната жалба за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като се твърди липсата на изчерпателност относно всички изразени оплаквания в жалбата. Произнасянето на съда се предхожда от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават конкретни и изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, предвид изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователни са твърдения на касационния жалбоподател за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като същият принадлежи към определена социална група членовете, на която са били преследвани. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, следва да се приеме, че по отношение на М. Ш., не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че от решаващия съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Решаващият съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съдът задълбочено е обследвал ситуацията и в държавата на произход. Видно от мотивите на обжалваното решение е разгледал подробно данните от последните официални справки за актуалното положение в Мароко. На база тези доказателства обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Мароко към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от представените по делото справки от 29.06.2015 г. и 27.02.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ Мароко е модерна и бързоразвиваща се страна, която привлича инвестиции. Липсват данни за вътрешни конфликти, сериозни проблеми и стълкновения. Силната централна власт в лицето на краля и правителството осигурява сигурност във вътрешен план и стабилност в държавата. Освен това бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено преследване по отношение на неговата националност. В рамките на двете интервюта кандидатът не се позовава на конкретен факт за реално осъществено спрямо него преследване. М. Ш. сочи, че причината да напусне Мароко са опасенията му от отмъщение на терористите, в чието залавяне е участвал в качеството си на полицейски служител, но без да се ангажира с твърдение спрямо него да са отправяни заплахи или да са извършвани действия, застрашаващи живота му. Фактите от бежанската история на лицето, освен че не са подкрепени с доказателства са противоречиви и създават индикации за недостоверност. Сочената от него заплаха не се вписва в понятието преследване, което да може да е основание за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. Не е налице и преследване на чужденеца поради принадлежността му към определена социална група. Работата като полицай, както и свързаните с нея професионални рискове не означава принадлежност към определена социална група членовете, на която са били преследвани по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Твърдяната опасност е хипотетична и не е конкретна, нито е намерила обективен израз, насочен срещу лицето. Същата не може да обоснове предоставяне на статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,