Решение № 2154 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13637/2013 г.

Решение № 2154 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13637/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група "Административно-наказателна дейност" ("АНД") в отдел "Пътна полиция" ("ПП") - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена от процесуалния му представител юрк. Чакова, срещу решение № 4909 от 16.07.2013 г., постановено по адм. дело № 11581/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 114844 от 4.09.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 ЗДвП "Отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), по отношение Александър Красимиров Михов от гр. София. По доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, се претендира неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба. Излагат се съображения, че описаните в заповедта за прилагане на ПАМ наказателни постановления (НП) за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата са влезли в законна сила, поради което и съставляват годно основание за отнемане на посочените в съдържанието им контролни точки, респ. налице са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Ответникът - Александър Красимиров Михов, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 22.07.2013 г., а жалбата е депозирана в деловодството на АССГ на 5.08.2013 г.), от надлежна страна, адресат на валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени оспорения административен акт, решаващият съд е приел ПАМ за незаконосъобразна, поради липса на предпоставките на чл. 171, т. 4 ЗДвП и доколкото приложимостта й се обуславя от изчерпване лимита на контролните точки на водача. Счел е, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за отнемането на всички контролни точки на Михов, т. к. издадените НП не са влезли в сила. В тази връзка е посочил, че: С НП № 179315/09.01.2012 г. на жалбоподателя са отнети 4 контролни точки, но по делото не са представени доказателства за връчването на същото на жалбоподателя; С НП № 59493/17.06.2003 г. са отнети 10 контролни точки, с отбелязване върху същото, че е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН); С НП № 101282/03.09.2009 г. на са отнети 14 контролни точки, с отбелязване върху същото, че е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН; С НП № 144082/28.12.2009 г. са отнети 4 контролни точки, с отбелязване върху същото, че е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН; С НП № 145472/29.12.2009 г. са отнети 4 контролни точки, с отбелязване върху същото, че е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН; С НП № 94288/19.11.2010 г. са отнети 8 контролни точки, с отбелязване върху същото, че е било връчено с обратна разписка от 20.04.2012 г.; С НП № 114844/14.01.2011 г. са отнети 8 контролни точки, с отбелязване върху същото, че е било връчено с обратна разписка на 06.08.2012 г.; С НП № 5746/10.02.2011 г. са отнети 7 контролни точки, без прилагане на доказателства за връчване на жалбоподателя на същото; С НП № 111824/07.12.2011 г. са отнети 4 контролни точки, без прилагане на доказателства за връчване на жалбоподателя на същото; С НП № 14069/23.03.2012 г. са отнети 8 контролни точки, без прилагане на доказателства за връчване на жалбоподателя на същото. При тези данни АССГ е приел, че от събраните по делото доказателства се установява връчването на жалбоподателя само на две НП, с които са му били отнети общо 16 контролни точки, но не може да се приеме за редовно връчването на останалите НП по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Посочил е, че НП не са били връчени срещу подпис на нарушителя съобразно чл. 58, ал. 1 ЗАНН, а само когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, се прилага нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. При това положение съдът е счел, че не може да се направи обоснован извод за влизането в сила на НП, с които на водача се отнемат контролни точки. А след като НП не са влезли в сила, със същите не са отнети посочените в тях контролни точки и не е реализирана хипотезата на чл. 157, т. 4 ЗДвП, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). В крайна сметка съдът е приел, че не е установено отнемането на всички контролни точки на водача на моторно превозно средство с влезли в сила НП и несъобразяването с това обстоятелство от страна на административния орган е довело до издаване на незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно. За да отмени заповедта за прилагане на ПАМ, съдът е приел, че само две от описаните в заповедта НП са влезли в законна сила към датата на издаването й, поради което липсва и изискуемата се от закона материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ - изчерпан лимит на контролните точки, предоставени на водача при издаване на СУМПС. При данните по делото решаващият съд необосновано е счел, че НП 5746/10.02.2011 г., НП № 111824/07.12.2011 г. и НП № 14069/23.03.2012 г. не са влезли з законна сила. Видно от приложените на л. 42 - л. 44 от делото преписи, същите са връчени на нарушителя на 22.08.2012 г. лично, срещу подпис и съдържат отметки за датата на влизане в сила (30.08.2012 г.). Този факт не само, че не се оспорва от страна на Александър Михов, но и в жалбата му (л. 5-ти от делото), изрично се твърди, че част от НП са му връчени на 22.08.2012 г. По тези три НП са отнети общо 19 контролни точки (7+4+8). НП № 94288/19.11.2010 г. е връчено с обратна разписка от 20.04.2012 г. (л. 39 - л. 40), а НП № 114844/14.01.2011 г. е връчено с обратна разписка на 06.08.2012 г. (л. 41 - л. 42). Фактът на това връчване не се оспорва и е приет за несъмнено установен от съда. С описаните НП са отнети общо 16 контролни точки (8+8). НП № 101282/3.09.2009 г. (л. 36) е връчено в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и с оглед новопредставеното доказателство (докладна записка от 29.06.2010 г. на полицейски орган при СДВР), към датата на постановяване на заповедта, съставлява годен титул за отнеме на описаните в съдържанието му 14 контролни точки. Цитираните 6 НП като елемент от възприетото фактическо основание за издаване на заповедта са достатъчни за ангажиране отговорността на водача, дори без да се вземат предвид останалите 3 НП, връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП не може да бъде предмет на настоящото производство. Доколкото НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред, само в административнонаказателното производство по чл. 59 и сл. ЗАНН нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то по повод срочността на подадена жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ), поради което АССГ незаконосъобразно е обсъждал липсата на доказателства относно обвързващото официално удостоверяване на органа за влизането в сила на НП. Подобно установяване е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае документирането на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение (Арг.: чл. 59, ал. 2 и чл. 84 ЗАНН). Следва да се има предвид още, че връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е известен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Ето защо административният съд е обвързан от официалното удостоверяване на полицейския орган и не може да контролира редовността за процедурата по връчване на НП. Тоза спор е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. АПК. В този аспект тезата за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна, респ. смесването на спора за законосъобразност на индивидуалния административен акт с родово неподсъден на административния съд спор за наличието на непреклудирано процесуално право за обжалване на НП, е недопустимо. Независимо от гореизложеното, в конкретния казус, в резултат на 6 влезли в сила НП на водача Александър Красимиров Михов са отнети общо 49 контролни точки, с които към датата на издаване на оспорената заповед лимитът на жалбоподателя е бил изчерпан - Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Неприложима в конкретния казус е нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвид обстоятелството, че според датите на издаване на описаните в заповедта НП и влизането им в сила, не е изтекъл изискуемият се 2-годишен срок, даващ възможност за служебно възстановяване на отнетите контролни точки. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение касационните оплаквания, че съдът е приложил неправилно материалния закон и актът му е необоснован, се оправдават от фактическа страна. АССГ е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Александър Красимиров Михов срещу заповед № 114844 от 4.09.2012 г. на началник група "АНД" в отдел "ПП" - СДВР следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на касатора следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева - възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,