Решение № 2 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3203/2018 г.

Решение № 2 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3203/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на К. Б. и О. И., чрез адв. И. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр. д. № 280/18 г. в частта по иска с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 5 и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. – за установяване на тормоз, осъществен с процесните изказвания на ответника В. С., и по обусловения от установяването иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. - за осъждане на ответника В. С. да преустанови това нарушение и да се въздържа от по-нататъшни нарушения в бъдеще. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните значими за спора правни въпроси: 1. В случаите на тормоз по см. на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., когато съдът е установил, че нежеланото поведение на основата на защитени признаци е накърнило достойнството на лицето, следва ли то да представя пред съда допълнителни факти и доказателства за създаването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за него или се приема, че вследствие на това нежелано поведение и установено от съда накърнено достойнство на лицето, автоматично за него е създадена такава среда? 2. Ако ВКС установи, че е необходимо да се представят допълнителни доказателства за създадена враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда вследствие на нежеланото поведение, довело до накърненото достойнство на лицето, какви и от какво естество следва да са тези факти и доказателства и по какъв начин се доказва създаването на такава среда? В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени. В съдебно заседание е направено и изложено в писмена форма и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, който да даде тълкуване на понятието за тормоз като форма на дискриминация. В цитираните антидискриминационни директиви – Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Директива 2004/113/ЕО, според касаторите не се съдържат определения за отделните елементи на тормоза, поради което този въпрос е предмет на изясняване в доктрината и практиката. Ответникът по жалба В. С., чрез адв. Д. И., оспорва жалбата и искането за преюдициално запитване като неоснователни по изложените в подробни писмени бележки съображения. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По искането за преюдициално запитване за тълкуване на понятието "тормоз" като форма на дискриминация в посочените антидискриминационни директиви: На осн. чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. Преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство – препоръка 2018 С 257/01. В процесния случай формулираният от касаторите въпрос не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право или тяхната валидност /за което възразява и ответникът по жалба/, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното и въззивно съдебно производство, по които според касатора въззивният съд е формирал неправилни изводи в обжалваното решение - предмет на касационен контрол. Затова искането е неоснователно и следва да остане без уважение. По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на административните съдилища, се приема, че определението на понятието "тормоз" изисква нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда /р. по адм. д. № 6865/14 г. на седмо отд. на ВАС/. За да е налице нежелано поведение по см. на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., следва да бъдат осъществени всички елементи на приложимата правна норма. За да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак. / р. по адм. д. № 11002/15 г. на Административен съд София град/. В приложеното от ответника по жалба р. на ВАС, пето отд. по адм. д. № 7229/18 г. по оплакване на друго, различно от ищците по настоящото дело, лице за осъществен тормоз по см. на пар. 1, т. 1 ЗЗДискр. с процесното и по настоящото дело изказване на В. С. от парламентарната трибуна на 17.12.2014 г., се приема, че изказването не съдържа словесни изрази, насочени срещу конкретен субект, а именно подалото оплакването за дискриминация пред КЗД лице. В контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., а именно-"лицето", се налага извод, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение/ в случая словесно изразено/, обективирано в изявления- вербални, писмени или др., които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, религиозна, етническа или друг вид социална общност. Всъщност законодателят е последователен при определяне персоналния субстрат на обекта на дискриминация. Това е видно както от легалното определение на понятието "неблагоприятното третиране" - § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., така също и в дефинирането на сексуалния тормоз - § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., расовата сегрегация - § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр. и преследването - § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. Тълкуването на последната част от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта на дискриминация и създаването на негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно обособима топография – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и др.. В доктрината / напр. В. П. – "Тормоз на етническа основа чрез публикация"/ също се застъпва разбирането, че с разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр., която дефинира тормоза, законодателят не е искал да санкционира абстрактни съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от различни етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение / изразено чрез слово, писмо, телодвижение и пр. /, насочено срещу конкретно лице или лица и накърняващо правата и доброто му име. Колкото до тълкуването на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. /"създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда"/, следва да се приеме, че то има предвид създаването на атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място – работно място, учебно заведение, държавно учреждение, търговски обект и пр. Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод за необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и създаване за него на враждебна, обидна или застрашителна среда. ВКС, във връзка с първия от поставените правни въпроси, споделя изложеното в цитираната последователна съдебна практика на административните съдилища и в правната доктрина тълкуване на разпоредбата на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., като изискваща кумулативно наличие на нежеланото поведение, целящо или обективно довело до накърняване на достойнството на определено лице и създаването на негативна за него среда. Настоящият спор следва да се разреши с така изложеното и възприето тълкуване на закона. Във връзка с втория от правните въпроси, следва да се приеме, че фактите, въз основа на които може да се направи предположение за създаването на посочената в пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. среда, могат да са най-различни, осъществили се /както е посочил въззивният съд по настоящото дело/ в живота и социалните контакти, на работа, при почивка и пр. на засегнатите ищци – напр. отказ за наемане на работа или на квартира, пренебрегване при достъп и обслужване на публични места, конкретно отправени заплахи по местоживеене или месторабота и други подобни, предизвикани с /следващи/ твърдяното нежелано поведение на причинителя. Ищецът следва да ги представи /обективира/ на осн. чл. 9 ЗЗдискр., а за доказването им са допустими всички доказателствени средства, според многобройната практика на съдилищата и КЗД в този смисъл – напр. р. по гр. д. № 587/09 г. на трето г. о. на ВКС, р. по пр. 58/07 г. петчленен състав на КЗД, р. по адм. д. № 10380/17 г. на пето отд. на ВАС. По същество на жалбата: За да отхвърли иска по чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 5 и пар. 1, т. 1 ЗЗДискр., въззивният съд е приел, че за да е осъществен тормоз по см. па пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. следва да е накърнено достойнството на ищците от определени думи и изрази в процесните части от изявленията на ответника от парламентарната трибуна, на 17.12.14 г. и на 11.03.15 г. Някои сравнения и епитети, използвани от ответника могат да бъдат възприети като обидни, независимо от подчертаното, че се отнасят само за част от ромския етнос и независимо от изразеното от ответника положително мнение за социалното положение и успешната интеграция в обществото на ромския етнос като цяло в миналото. Освен накърняването на достойнството на ищците, за да е осъществена резултатната форма на тормоза, е необходимо да е налице и втората изискуема предпоставка – в резултат на тази част от изявленията да е обективно създадена лично за ищците враждебна, принизяваща, обидна или застрашителна среда. В тежест на ищците, съобразно чл. 9 ЗЗДискр. е било да представят пред съда факти, които обосновават предположение, че в резултат на/след/ изявленията средата, в която те живеят, осъществяват социални контакти, работят, почиват е станала враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна за ромския етнос и в частност за тях. Според въззивния съд предположението, че е създадена такава среда, не е допустимо да се извежда от съдържанието на процесните части от изявленията, тъй като се касае за резултатната форма на тормоза. Отразяването на изявленията в медиите, за което са представени доказателства, не обосновава предположение за създаване на такава среда за ромската етническа общност. Ищците не са представили и факти, които да обосноват предположение, че лично за тях поради етническата им принадлежност е създадена враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда след изявленията на ответника. В случая ищците са твърдели, че целта да се накърни личното им достойнство се установява от съдържанието на изявленията и се позовават на използваните сравнения и епитети, които намират за обидни и характеризиращи ромите като "нехора", "подчовеци", престъпници, сравнение на майките-ромки с "улични кучки" и др. Независимо от експресивния стил на изложението, въззивният съд намира, че не може да се обоснове предположение за наличие на пряк умисъл у ответника да накърни достойнството на целия ромски етнос и да създаде за етноса и в частност за ищците враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Целта на изявленията е различна- да бъдат изложени тежките социални и битови проблеми на една част от ромския етнос, да се анализират и посочат причините за това положение. Според въззивния съд в двете изявления няма данни или индиции, даващи основание за предположение, че ответникът има за цел да внуши на аудиторията, че всички роми са такива поради етническия си произход, че желае да ги обиди, унизи или накърни достойнството им като личности, да създаде негативни обществени настроения и среда с посочените в закона характеристики. Точно обратното- в изявленията е изтъквано, че това сегашно тежко социално положение на част от ромския етнос е само в резултат на управлението на държавата през последните 25 години и на некоректни влияния и практики на политически партии. ВКС с оглед данните по делото и възприетото по –горе тълкуване на закона – пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., намира тези изводи за обосновани и законосъобразни. Според твърденията в исковата молба, без значение за осъществяване на тормоза по см. на пар. 1, т. 1 ЗЗДискр. е, че ищците не са визирани персонално в изказванията на ответника – говорейки за ромите изобщо, ответникът говори и за тях, защото ищците са роми, част от атакуваната с изказванията етническа общност. Приписването на крайно осъдителни прояви, в това число престъпления, на ромите неизбежно засяга достойнството на ищците лично и образа им като роми в обществото. Процесните изказвания засягат идентичността на групата, към която ищците принадлежат, поради което засягат и техния личен живот. Общественото положение на ответника и институционалната трибуна, от която са направени изказванията, както и широкото им медийно отразяване допълнително засилват разрушителния им ефект върху личното достойнство на ищците – процесните расистки клевети и оскърбления се обличат с авторитета на най-висшия държавен орган в страната и стават достояние на неограничен кръг от хора, като влияят на общественото мнение. Създаването на враждебна, застрашителна, принизяваща, унизителна и обидна среда следва автоматично – пряко и естествено, от самото естество на изказванията на ответника и от начина, по който са разгласени. Ответникът с изказванията си създава обществена среда да презрение и отвращение към ромите, с което и за ищците се създава принизяваща, унизителна и обидна среда. С оглед на даденото по-горе тълкуване на тормоза по см. на пар. 1, т. 1 ЗЗдискр., ВКС намира, че от представените факти не може да се направи извод за наличието на такъв спрямо ищците. Ищците, видно от приложените към исковата молба извадки от медийни публикации за тях, са журналисти от ромски произход, с висше образование и дългогодишна кариера в медиите, с принос за ромската общност и мирното съжителство на хора с различен етнически, религиозен и културен произход. Изказването на ответника не е насочено персонално към тях, защото не ги визира лично и смислово - макар да принадлежат към ромския етнос, ищците не попадат в частта от него, за която – според изрично подчертаното от ответника, се отнася казаното. Не са представени и твърдения за създадена с изказването на ответника враждебна, унизителна и обидна среда / в смисъла, посочен по-горе/лично за ищците, която заедно с накърнено лично достойнство, да обосновава наличието на тормоз, като форма на дискриминация спрямо тях. Жалбата е неоснователна – въззивното решение в допуснатата до обжалване част съответства на фактите по делото и при постановяването му не е нарушен приложимият материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК ВКС на РБ, трето г. о