Решение № 591 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2008 г.

Решение № 591 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Карлък - Георги Стамболиев" от гр. Пловдив срещу решение № 232/03.06.2008 г., постановено по адм. дело № 300/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 16003454/07.12.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 82/22.01.2007 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1120,55 лв. и лихви - 422 лв. по фактура № 53/09.12.2000 г. с издател ЕТ "пешо Димитров" и фактури № 123/22.04.2005 г. и № 386/29.06.2005 г., издадени от "гама-2004" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на касатора са относно: компетентността на лицето, издало ревизионния акт, като с него навежда твърдения за нищожност на същия; бездействието на прекия доставчик ЕТ "пешо Димитров" неоснователно съдът бил приел, че следва да тежи на жалбоподателя; за предходния доставчик негативните последици следва да се отразят не на жалбоподателя, а на неговия пряк доставчик "гама-2004" ЕООД; наличие на погасителната давност на вземането за лихва в размер на 278,24 лв. за забавено плащане на ДДС на стойност 360,72 лв. (по фактура № 53/09.12.2000 г.) и несъобразяването на съда с тази давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, а в условията на евентуалност се иска след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по правилното тълкуване и прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил представител. От юриск. Манолева е постъпила писмена защита с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна. Относно преклузивния срок за обжалване съдът счита, че е спазен и е неоснователно становището на представителя на Върховна административна прокуратура за просрочието на жалбата, тъй като съобщението за решението на окръжния съд е получено на 9.06.2008 г., а жалбата е депозирана на 23.06.2008 г., а не на 23.07.2008 г., поради което срокът по чл. 211, ал. 1 АПК е спазен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Карлък - Георги Стамболиев", окръжният съд е приел по отношение на фактура № 53/09.12.2000 г. с издател ЕТ "пешо Димитров" с предмет "тополови материали", че няма категорични данни за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и относно реалността на доставката. И това е така, защото по време на ревизията е установено само, че процесната фактура е включена в дневника за продажби и в справката - декларация за съответния данъчен период. Поради ненамирането на доставчика на декларирания от него данъчен адрес съдът е възприел констатациите на органа по приходите за недоказаност реалността на доставката - чл. 6 ЗДДС (отм.) - ресурсната и кадрова обезпеченост. Начисляването на данъка и реалността на отразената в процесната фактура доставка не е установена и от вещите лица по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод за законосъобразност на ревизионния акт поради недължимостта на претендираното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 109, ал. 11 и 12, т. 4 ДПК (отм.), приложим за процесния данъчен период. За издадени фактури № 123/22.04.2005 г. и № 386/29.06.2005 г. от "гама-2004" ЕООД, съдът е счел, че ревизията е установила начислението на данъка съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но относно реалността на доставката на дизелово гориво е приел, че няма доказателства за осъществяването й. Налице е позоваване в обжалваното решение на констатацията на ревизионния акт на правното основание, довело до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно: чл. 64, ал. 1, чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС (отм.). Този извод съдът е извел от събраните по делото доказателства и констатациите на вещите лица за ненамирането на предходния доставчик "Астра-94" ЕООД и неустановяване факта на начисляването на данъка и за реалността на доставката на процесното гориво. Обжалваното решение е правилно. Възражението за нищожност на ревизионния акт поради неизследване на компетентността на лицето, което е издало ревизионния акт, е неоснователно. Това оплакване е голословно и неконкретизирано. Видно от данните в ревизионната преписка РА 16003454/07.12.2006 г. е издаден от компетентен орган по приходите Иванка Лазарова, назначена със Заповед № К-3454/ 10.11.2006 г. от началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП - гр. Пловдив., поради което е налице спазване на разпоредбите на чл. 112 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. По фактура № 53/9.12.2000 г. с издател ЕТ "Пешо Димитров" с предмет "тополови материали". За процесния данъчен период е в сила приложената от приходната администрация и съда правна норма на чл. 109, ал. 11 и 12, т. 4 ДПК (отм.). Обвързаността на претендираното от получателя на фактурата материално право на приспадане на данъчен кредит е в пряка връзка от действията или бездействията на неговия пряк доставчик. Изследването на прекия доставчик и неустановяването на изпълнението на законовите изисквания по отразяване на фактурата в отчетните документи по чл. 100 и чл. 104 ЗДДС (отм.) и реалността на доставката, не може да породи желаните от получателя последици в правната му сфера. Касае се за косвен данък и за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължителна проверката на прекия доставчик и установяване на всички положителни факти - предпоставките, посочени в чл. 64, ал. 1 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Ако доставчикът не е изпълнил задълженията си по закон, за получателя не може да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. Дали действието (бездействието на доставчика е виновно извършено или не, е без значение за данъчното облагане, тъй като се касае за публични правни норми и вината не се изследва. Ненамирането на доставчика от ревизиращия орган и впоследствие и от назначените от съда вещи лица е довело до неустановяване спазването на изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС за начисляването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета и реалното осъществяване на доставката. Правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на посочените в ревизионния акт основания. По фактури № 123/22.04.2005 г. и № 386/29.06.2005 г., издадени от "Гама-2004" ЕООД с предмет "дизелово гориво". Правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС (отм.), което е свързано с действия на предходен доставчик. Безспорно по време на ревизията е било установено начисляването на данъка по фактурите по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), поради което констатациите на вещите лица за неустановяване на това обстоятелство не следва да се кредитират. Наред с това обаче при поискване на документи за реалността на доставката от предходния на прекия доставчик, такива не се представени. Поради ненамирането на предходния доставчик "Астра-94" ЕООД от вещите лица, те не са могли да установяват нито начисляването на данъка, нито реалността на доставката и доказателства за нея не са представени в първоинстанционното съдебно производство. Неправилно и в тази част от касационната жалба се съдържат оплаквания, че получателя не може да отговаря за действията на предходни доставчици. Законодателят след 1.01.2002 г. изрично е предвидил в чл. 65, ал. 4, във връзка ал. 5 ЗДДС (отм.) обвързаност на претендираното материално право на приспадане на данъчен кредит и действията (бездействията и на предходни, а не само на преки доставчици. И в този случай правото на приспадане на данъчен кредит правилно е отказано. Относно възражението за изтекла погасителна давност на вземането за лихва в размер на 278,24 лв. за забавено плащане за месец декември 2000 г. на ДДС на стойност 360,72 лв. по фактура № 53/09.12.2000 г., то също е неоснователно. Лихвата е акцесорно задължение, което следва главното. След като главницата представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 и чл. 144, ал. 4 ДПК (отм.), която предвижда издаване на ДРА само за лихви. По същия начин е и сегашната правна уредба - 162 ДОПК, като изрично в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е предвидено, че такова вземане представляват и лихвите. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение не страда от пороците, визирани от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмената защита от ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи. На първо място дирекция ДОУИ" - гр. Пловдив в касационното производство не е представлявана от юрисконсулт. На второ място разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, както е при адвокатските възнаграждения, а за цялото производство. С първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което предвид оставяне в сила на това решение, повторно възнаграждение не се дължи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,