Решение № 4483 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2014 г.

Решение № 4483 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г.). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Йорданов Митев, от гр. Русе, срещу решение № 1/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 157/2014 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването му против заповед с рег. № 3-1709/23.04.2013 г. на началника на Сектор "ПП" при ОДМВР - Русе. В касационната жалба се излагат доводи за противоречие на съдебния акт с материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат подробни съображения. Сочи се, че съдът е направил погрешни фактически констатации в следствие на което са изложени и необосновани правни изводи. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на оспорената заповед. Претендира се адвокатско възнаграждение за всички съдебни производства. Ответникът - Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 14/21.06.2013 г. по адм. д. № 155/2013 г. състав на Административен съд - Русе отменя оспорената заповед № 3-1709/23.04.2013 г. на началника на Сектор "ПП" при ОДМВР - Русе. След касационно оспорване с решение № 5306/16.04.2014 г. по адм. д. № 10284/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд - пето отделение е отменил така постановения съдебен акт и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав след дадени задължителни указания по приложението на материалния закон. С обжалваното в настоящото производство решение № 1/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 157/2014 г. друг състав на Административен съд - Русе е отхвърлил оспорването срещу заповед № 3-1709/23.04.2013 г. на началника на Сектор "ПП" при ОДМВР - Русе, с която на Мирослав Йорданов Митев - младши автоконтрольор I степен, категория Е в I степен в група "ОД, ПК и ПД" към Сектор "ПП", Отдел "ОП" при ОДМВР - Русе, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 228, т. 4, чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. първо от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г.). От фактическа страна е прието от първоинстанционния съд, че наказанието е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, предвидени с длъжностна характеристика рег. № 11181/19.10.2010 г., утвърдена с МЗ рег. № Iз-2527/27.10.2010 г. Служителят не е осъществил правомощията си съгл. МЗ № Iз-1745/28.08.2012 г. - по същество: за несъставяне на АУАН във връзка с установено нарушение по ЗДвП и по този начин не е изпълнил служебните си задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Формален повод за провеждане на дисциплинарното производство е бил сигнал, подаден от касатора Митев в Инспектората към МВР относно извършени неправомерни действия на началника на Група в Сектор "ПП" при ОДМВР - Русе, в който се сочи, че процесният автомобил, за който не е издаден АУАН от Митев и последващите действия, предмет на оспорения административен акт, е бил предаден на собственика му от Началник групата Петракиев в разрез с нормативните предписания. За да отхвърли оспорването съдът приема от правна страна, че при издаването на административен акт не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Основните възражения на касатора са свързани с преценката на съда в какво се състои неизпълнението на служебните задължения според дисциплинарно-наказващия орган - в неизясняване на фактическата обстановка по случая, липсата на съставен протокол за ПТП и съответно съставяне на АУАН на нарушителя на правилата за движение по пътищата. Съдът посочва, че последният пропуск е довел съответно и до изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че на 19.09.2012 г. в гр. Русе след възникнало ПТП в присъствието на автонаряд в състав полицай Ангел Колев и оспорващият полицай Мирослав Митев, авариралият автомобил е откаран в сектор "Пътна полиция". В същия ден управлявалият автомобила, който е напуснал произшествието преди пристигане на патрула, се е срещнал с полицай Митев. На 24.09.2012 г. по разпореждане на ст. инспектор Николай Петракиев - началник група в Сектор "Пътна полиция" автомобилът е бил върнат на водача, участвал при възникналото ПТП. Не е спорно, че на мястото до автомобила полицейските служители са установили очевидец - Борислав Николов. Следва да се има предвид, че по-голямата част от фактите, изложени в административната преписка и впоследствие кредитирани от съда, са установени чрез приобщаване на докладни, изискани становища от служители и преценени с оглед наличието на две групи противопоставящи се твърдения. Основните нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя Митев са относно неизготвяне на АУАН, респ. неидентифициране самоличността на водача на лекия автомобил, в резултат на което са изложени съображения, че са изтекли преклузивните срокове за ангажиране на административно-наказателна отговорност по реда на ЗАНН. За последната група твърдения настоящата инстанция счита, че не са налични безспорни и безпротиворечиви доказателства - материалноправни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя. Приобщените доказателства са кредитирани без да са съобразени с влошените личностни отношения между служителя Митев и началник групата при Сектор "Пътна полиция" вследствие подадения сигнал, чиито обяснения по проверката на сигнала са кредитирани в последствие. В кориците на делото не се съдържат безспорни доказателства за проявена небрежност от страна на служителя по установяване самоличността на водача на МПС, напротив не е спорно, че Митев е търсил свидетеля на произшествието за осъществяване на действия по несъмнено установяване на самоличността на водача. В обясненията си с рег. № 12273/16.04.2013 г. полицай Митев твърди, че водачът Тодоров е отказал да предостави обяснения, както и документи на автомобила за изготвяне на АУАН. В материалите по проведеното дисциплинарно производство са цитирани оплакванията на водача Тодоров, че служителят, с неизпълнение на служебните си задължение необосновано дълго е задържал процесния автомобил. По делото няма данни бездействието на служителя да е било оспорено по административен или съдебен ред. От друга страна не е спорно, че автомобилът е бил върнат на Тодоров от началник групата Петракиев без участието на оспорващия Митев, следователно може да се заключи, че самоличността на водача не е била безспорно установена от полицай Митев, приложил принудителната административна мярка и респ. не е била налице хипотезата на чл. 34, ал. 1, предл. последно от ЗАНН, а с оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза, това обстоятелство е в тежест на доказване от страна административния орган. С оглед изложеното предвид недоказаността на нарушението оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него съдът да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени обжалваният административен акт. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции, три съдебни производства в общ размер от 800 (осемстотин) лева., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 29.04.2013 г., 16.07.2013 г. и 12.06.2014 г., Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение