Решение № 4379 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2015 г.

Решение № 4379 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуалния й представител - юрисконсулт С. П., срещу решение № 5381 от 30.07.2015 г. по адм. д. № 5483/2015 г. на Административен съд София-град С него е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-01-116 от 9.10.2014 г. на "Българско акционерно дружество "Г." АД" срещу Националната електрическа компания ЕАД ("НЕК" ЕАД) и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалбата съобразно дадените в мотивите на решението указания. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и необоснованост на съдебното решение. Доводът за недопустимост се обосновава с твърдението, че КЕВР е била сезирана с жалба, подадена на 1.10.2014 г., а мълчаливият й отказ за произнасяне е бил обжалван пред съда на 8.05.2015 г., след изтичането на преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. В писмените бележки до съда касаторът твърди, че мълчалив отказ се формирал само тогава, когато КЕВР трябва да издаде индивидуален административен акт, а при подаването на жалбата, такова искане не било направено, поради което не бил формиран мълчалив отказ. По изложените съображения процесуалният представител на КЕВР моли, съдебното решение да се отмени и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от страна на "Българско акционерно дружество "Г." АД." Ответната страна по касация "Българско акционерно дружество "Г." АД," чрез процесуалния си представител адвокат Аршинкова, оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, по съображенията, изложени в писмения отговор и поддържаното становище при първоинстанционното разглеждане на спора. Моли, съдебното решение да се остави в сила и претендира присъждане на направените разноски в размер на 2 400 лв., за които представя писмени доказателства. Заинтересованата страна "НЕК" ЕАД също е изпратила писмен отговор, в който се съдържа становище за връщане на жалбата на КЕВР с указания за прекратяване на преписката относно жалбоподателя, поради липса на нарушения от страна на "НЕК" ЕАД в качеството му на координатор на специална балансираща група. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита с оглед на данните по делото, че жалбата е допустима, както правилно е приел и административният съд, поради което възражението за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. На следващо място прокурорът счита, че КЕВР е компетентна да се произнесе по спор между лицензианти относно спазване на условията по лицензиите, като произнасянето й следва да е с изричен акт. Прокурорът намира за верни правните изводи на съда, че КЕВР като не се е произнесла с изричен акт е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма. Като краен извод прокурорът намира, че със съдебното решение не са допуснати нарушения, даващи основания за неговата отмяна, по реда на чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Българско акционерно дружество "Г." АД," срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба с вх. № Е-13-01-116 от 9.10.2014 г, срещу "НЕК" ЕАД, в качеството му на координатор на специална балансираща група. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, при спазване на указанията в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че "Българско акционерно дружество "Г." АД" е подало жалбата си до КЕВР, чрез "НЕК" ЕАД на 1.10.2014 г. "НЕК" ЕАД е изготвило отговора си по жалбата до КЕВР и я е изпратило на КЕВР на 9.10.2014 г. От този момент според чл. 22, ал. 3 ЗЕ е започнал да тече двумесечния срок за доброволно уреждане на спора от страна на КЕВР. Този срок е бил продължен от нея в рамките на два месеца, с оглед на сформираната работна група по жалбата, със заповед № З-Е-24 от 22.01.2015 г. - лист 72 от делото. Този срок е бил продължен с още два месеца, със съгласието на жалбоподателя и е изтекъл на 9.04.2015 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е била подадена на 8.05.2015 г. или в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. Процесуално допустимата жалба съдът е разгледал по същество, като е приел, че в правомощията на КЕВР според чл. 22, ал. 1, т. 3 е да се произнесе по спорове на лицензиант срещу лицензиант. Между страните не е имало спор, че и жалбоподателят и ответната страна са лицензианти. Редът за произнасяне е уреден в Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена по законовата делегация на чл. 60 ЗЕ, според чл. 22, ал. 7 ЗЕ. След като в правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадена жалба, а това тя не е направила в шестмесечния срок, по силата на чл. 58 АПК е формиран мълчалив отказ. Съдът е направил извод, че мълчаливият отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при нарушение на изискването за форма и в несъответствие с целта на закона, поради което го е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалбата, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно и в противоречие с данните по делото е твърдението, че съдебното решение е недопустимо, защото жалбата е била просрочена. Материята по подадената жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана само "Наредба № 3". Безспорно е правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от лицензианти срещу лицензианти - чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително и да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2 ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията - чл. 76. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3. Редът за подаването на жалби е този предвиден в Наредба № 3, като в чл. 143, ал. 3 е предвидено, жалбата до КЕВР да се подава, чрез съответното енергийно предприятие. В конкретния случай жалбата е подадена до КЕВР чрез "НЕК" ЕАД на 1.0.2014 г., което с отговора си я е изпратило на КЕВР. Последната я е получила на 9.10.2014 г., като след изтичането на 2-месечния срок, КЕВР го е удължила на основание чл. 146, ал. 2, изречение второ, а със съгласието на жалбоподателя срокът е удължен с още 2 месеца. Това удължаване на срока за произнасяне общо с шест месеца е до 9.04.2015 г., от когато е започнал да тече едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК за обжалване на мълчаливия отказ. Жалбата е получана в КЕВР на 9.10.2014 г., когато реално е достигнала в нея и от тогава започва да тече срокът за произнасяне, а не от момента на подаване на жалбата чрез "НЕК" ЕАД. При това фактическо установяване правилни са изводите на съда, че жалбата, подадена до съда на 8.05.2015 г. е в този едномесечен преклузивен срок, поради което и твърденията в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Второто твърдение за това, че се формирал мълчалив отказ само по искане за издаване на индивидуален административен акт, а такова искане с жалбата не било направено, е също неоснователен. Както вече се посочи, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето е с изричен акт. Решенията, включително и мълчаливият отказ на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК. Правилно съдът е направил извод, че този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, включително и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд. Неоснователно е искането на заинтересованата страна съдът да даде указания на регулаторния орган да прекрати образуваното пред него производство, защото "НЕК" ЕАД не било допуснало нарушение на издадената лицензия за координатор на специална балансираща група. Съдът не може да дава указания на регулаторния орган при липса на произнасяне от негова страна, относно спазването на лицензията, каквито доводи се съдържат в жалбата. По изложените съображения съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Искането на ответната страна "Българско акционерно дружество "Г." АД" за присъждане на разноски е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. Същевременно юрисконсулта на касатора е направил възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е основателно. С оглед на осъществената правна помощ, реално процесуално представителство и фактическата и правна сложност на спора, договореното и заплатено възнаграждение от "Българско акционерно дружество "Г." АД" следва да се намали до размера на 1500 лв., които разноски КЕВР следва да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение