Решение № 214 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 902/2019 г.

Решение № 214 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 902/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест срещу присъда от 15.07.2019 г., постановена по внохд № 137/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд. В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон, а по делото са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнение към протеста се сочи, че приетата фактическа обстановка обуславя извод за съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК. Твърди се, съдът не е посочил поради какви причини не се доверява на св. А. и П., показанията им не били съпоставени с останалите доказателствени източници, а същевременно факта на управлението на автомобила от подсъдимия е несъмнено приет за установен. В заключение се сочи, че изводът на съда за несъставомерност на деянието е неправилен, поради което оправдателната присъда подлежи на отмяна, а делото следва да се върне за новото му разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изтъкнатите в него и допълнението доводи. Подсъдимият и защитникът му молят за оставяне в сила на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваната пред ВКС присъда от 15.07.2019 г. по внохд № 137/2019 г., Софийски окръжен съд е отменил изцяло постановената от Районен съд - Костинброд по нохд № 105/2018 г. първоинстанционна присъда и вместо нея е признал подс. Й. Т. П. за невиновен в това, че на 02.04.2017 г. в [населено място], общ. Г. е управлявал МПС - лек автомобил марка "Р.", модел "К.", с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 0,8 на хиляда, установено по надлежния ред-техническо средство "Алкотест –Дрегер -7510", след като е бил осъден с влязла в законна сила присъда по нохд № 240/2009 г. по описа на РС-Костинброд (влязла в законна сила на 04.09.2009 г.) за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 2 от НК. С първоинстанционната присъда подс. Й. Т. П. е признат за виновен по посоченото по-горе обвинение, като на осн. чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 500 (петстотин) лева. На подсъдимия били възложени и разноските по водене на делото. Касационният протест е основателен. При касационната проверка на атакувания съдебен акт, ВКС констатира процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Мотивите на въззивната присъда не отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3 във връзка с чл. 305 от НПК. Липсва какъвто и да е анализ на доказателствените материали и съдържащите се в него противоречия, а позоваването на част от доказателствените източници се е изчерпало до преразказ на тяхното съдържание. Същевременно развитите съображения от правно естество са схематични и формални, като не са съобразени решаващи за правилното приложение на закона положения, възприети в закона и утвърдената съдебна практика. Поради това ВКС счита, че въззивният акт е постановен при "липса на мотиви". За да оправдае подсъдимия П. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК окръжният съд е приел, липсва елемент от обективната страна на деянието – "управление на моторно превозно средство", тъй като по делото несъмнено било установено, че поради техническа повреда автомобилът е бил с неработещ двигател и спирачна система. Цитирани са легални дефиниции по ЗДвП, Директива 2007/46/ЕО, Регламент(ЕС) № 168/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 г., относно понятията "участник в движението", "пътно превозно средство", "моторно превозно средство", "автомобил", "водач", като е направен извод, че "управлението на моторно превозно средство" следва да се определи като дейност по привеждане в действие на механичната сила на двигателя и свързаните с него системи и механизми за управление, в това число и спирачната система. В противен случай, според окръжния съд, при неработещ двигател и при недействаща спирачна система, водачът е с отнета възможност да влияе и да формира самостоятелно волево решение на процесите на привеждане в действие чрез стартиране на двигателя, придвижване по пътя, спиране, избор на траектория на движение, избор на маневри, тъй като те биха били резултат на "волеви съзнателен избор и решения на друго лице и функция на външна сила". След това, очевидно за да разшири аргументацията си, въззивният съд е посочил, че освен липсата на елемента"управление на МПС", по делото не било установено еднозначно, че "подсъдимият, намиращ се в тегленото превозно средство, при неработещ двигател, е имал възможността да направлява с кормилната уредба и да влияе до известна степен на траекторията, в случай, че воланът на ППС не е заключен, какъвто е обичайният резултат при повреда на двигателя". Като се остави настрана въпроса, че по делото липсва дори индикация в какво състояние се е намирала кормилната уредба и дали тя е била заключена, поради което изводите на съда са изцяло основани на предположение, по-важно е, че съдът въобще не се е спрял на противоречията в доказателствения материал, а оттам и неясно на каква основа е обосновал фактическите си заключения. Без съмнение установяването на факта дали подсъдимият е управлявал моторното превозно средство е от съществено значение за преценка на обективната и субективната съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. В тази насока поделото са се съдържали три групи източници на информация –показанията на полицейските служители В. П. и А. А.; показанията на св. А. В. и Г. Ж. и обясненията на подсъдимия. Внимателният прочит на съдържимото в доказателствените средства позволява заключението, че те са били противоречиви относно това къде се е намирал подсъдимия - вътре или вън от автомобила в момента на спиране за полицейската проверка; двата автомобила спряли ли са при проверката; на какво разстояние е станало придвижването чрез въже; в кой момент то се е скъсало; по път ли е извършвано движението на теглещия и тегления автомобил. Като не е подложил на детайлен анализ посочените по-горе гласни доказателствени средства, въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3 във връзка с чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Следователно не е взето отношение по достоверността на обсъжданите доказателствени източници. Процесуалното изискване на обсъждане на противоречията в доказателствените материали е да се проследи обективната страна на вътрешното убеждение при формиране на фактическите изводи. Когато съдът констатира противоречие в доказателствените материали, няма пречка той да кредитира някои от тях, а други- да отхвърли, стига да е посочил конкретни съображения за това. При всички случаи дължимото произнасяне се отнася до очертаване на фактическите обстоятелства, така че въз основа на тях да може да се приложи правилно и материалния закон. Поради това, извода му за недоказаност на обстоятелството управлявал ли е подс. П. моторното превозно средство, е по-скоро декларативен, отколкото убедителен. На следващо място, окръжният съд принципно правилно е насочил вниманието си към обстоятелството, че автомобилът е бил технически неизправен и поради факта, че не е могъл да бъде приведен в движение се е наложило да бъде изтеглен с въже от управлявания от св. В. автомобил. Съображенията обаче, с които е приел, че деянието е несъставомерно от обективна страна /поради липса на "управление"/ съвсем не са достатъчни, за да се счете, че те са убедителни, тъй като само частично засягат въпроса кога е налице "управление на моторно превозно средство" и доколко водачът на техническо неизправно моторно превозно средство е годен субект на престъпленията по транспорта. Не е съобразено, че общото правило по ЗДвП и правилника за приложението му е водачите да управляват изправни МПС, а водачът на тегленото моторно превозно средство е годен субект на престъпление по транспорта с оглед предвидените в раздел 18 "Особени правила за някои участници в движението", регламентиращи в кои случаи и по какъв начин следва да се осъществява законосъобразното придвижване на моторно превозно средство, което е техническо неизправно. Тегленето на технически неизправни моторни превозни средства по улиците и пътищата е движение при специални условия и то трябва да се осъществява с по-голямо внимание при спазване на общите и специалните правила за движение (в този смисъл Р. № 789/27.09.1982 г. по н. д. № 724/82, ІІІ Н. О.; Р. № 1309/03.12.1974 г. по н. д. № 1219/74 г., ІІІ н. о.). Наред с това, очевидно извън вниманието на съда, съответно без какъвто и да е коментар, е останало даденото в ППлВС № 1/83 г. по н. д. № 8/82 г. разрешение със задължителен характер, относно това какво се включва в понятието "управление на МПС", а именно- "всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици". Затова, предложената от решаващия съд аргументация в дефинитивен план, че подсъдимият не управлявал моторното превозно средство, поради техническата му непригодност, свързана с невъзможност двигателят да бъде приведен в работен режим, е фрагментарна и неубедителна. В заключение, окръжният съд не е обсъдил противоречията в гласните доказателствени средства, не е посочил на кои от тях дава вяра и е обосновавал правните си изводи с формални доводи. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане констатираното нарушение следва да бъдат отстранено, като в мотивите на съдебния акт се изложат ясни, последователни и безпротиворечиви съображения по фактите и по приложимото право. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение