Решение № 63 от 1.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 156/2017 г.

Решение № 63 от 1.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 156/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С присъда по нохд № 1678/16 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Т. Ю. за деяние, извършено на 9.10.2015 г., на основание чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор от закрит тип, като го оправдал за довършен опит, съгласно първоначалното обвинение. Времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", от 13.10.2015 г. до влизане в сила на присъдата, е зачетено при условията на чл. 59, ал. 1 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 505 от 7.12.2016 г. по внохд № 1107/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд - гр. София потвърдил присъдата на СГС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от адв. С. С., защитник на подс. Ю., с която се възразява наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са стеснени, изводимо от иницииралия образуването на касационното производство и наведените от него данни в подкрепа на ангажираното касационно основание, като вън от тях стои оправдаването на подсъдимия за част от първоначалното обвинение. Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: Подсъдимият и защитата му считат, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, в жалбата и пред ВКС, се поддържа обобщено, че редица възражения, поставени на вниманието на САС, са останали без отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Поддържа се, че въззивният съд не е дал такъв относно: "размера на дълбочината на проникването в тялото на пострадалия"; "белега от раната на пострадалия, показана в съдебно заседание при разпита му"; "механизма на нараняването", в която част съдът е изложил своя версия, неспомената при разследването, от обвинението и от СГС. Претендира се, че за приетото за установено от фактическа страна захвърляне на ножа от страна на подсъдимия, както и относно разговора между него и пострадалия, липсва доказателствена основа. Счита се, че САС не е ценил адекватно показанията на пострадалия. На последно място се поддържа, че в протокол за съдебно заседание пред първата инстанция не са отразени въпрос на защитата и отговор на експерта по съдебномедицинската експертиза, свързани с дълбочината на проникването на ножа, поради което се иска повторно извършване на редица процесуално-следствени действия. Известно е, че протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства (чл. 131 от НПК). Това доказателствено значение на протокола може да бъде коригирано по реда на чл. 312 от НПК, възможност, която не е използвана от подсъдимия и защитата му. Поради това и коментирания от последната съдебен протокол има доказателственото значение, очертано в чл. 131 от НПК. Заявеното от защитата, че се налага повторно да бъдат разпитани пострадалия, подсъдимия, преводача и съдебния секретар, всъщност цели заобикаляне на закона, този по чл. 312 от НПК, каквото ВКС не може да си позволи. Възражението, основано на чл. 339, ал. 2 от НПК, е неоснователно. Мотивите на въззивното решение (л. 18 и сл.) убедително сочат, че всички възражения, поддържани от въззивния жалбоподател и защитата му, са получили отговор. Съдът е обсъдил възраженията пунктуално, с оглед на относимостта им към приложението на материалния и процесуалния закон, отделно тези, свързани с наказанието. На същото място са изложени ясни, детайлни съображения, разкриващи основанията, поради които възраженията са оценени като неоснователни. Някои от възраженията се поддържат и сега, пред третата инстанция, което най-малкото указва на несъгласие със становището на въззивния съд. ВКС обаче, не намери причини за невъзприемането му. За характера на нараняването като прободно-порезно, а не само като порезно, с каквато насоченост са данните, поддържани пред ВКС, по делото са налице достатъчно ясни, безпротиворечиви доказателства, които се основават на обективни находки и констатации. Подсъдимият не отрича, че е нанесъл удар в задната гръдна част на пострадалия, с инкриминирания по делото нож. Пострадалият е възприел осезателно това, както и изваждането на ножа от тялото му. При оказаната необходима и своевременна медицинска помощ в УМБАЛСМ "Пирогов", чрез хирургична интервенция са преустановени и изведени успешно констатираните кръвоизливи в гръдната и коремна кухини. Надлежно е установено, че намиращите се в тях органи, от съществено значение за здравето и живота на всеки един човек, не са наранени пряко, освен това, че е налице засягане на рехавата тъкан около единия бъбрек. Казаното дотук, ведно със съображенията на САС, в същата посока, не дават основание на ВКС да приеме, че липсата на информация относно дължината на раневия канал, има това значение, което му се придава от защитата на подсъдимия. Безспорно е установено проникване в гръдната и коремна кухини, което позволява правилното приложение на закона. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с демонстрацията на белега от страна на пострадалия. Тя не може да предопредели различни изводи относно характеристиката на уврежданията, причинени с ползваното оръдие. Възприетата от САС характеристика на механизма на нараняването - "отзад-напред", не е своеволен, а основан на описаните в медицинската документация локализация и морфология на уврежданията по хода на раневия канал (СМЕ на л. 69 от досъдебното производство) За другите характеристики на този механизъм, отляво, отдясно, отгоре, отдолу, по делото не са събрани доказателства и изводите в тази посока биха били предположителни, респ. недопустими. Липсата на възможност за изясняване на последно посочените характеристики на механизма на причиняване на нараняването, не препятства постигането на обективната истина по делото. Фактите, приети за установени, относно разговора между подсъдимия и пострадалия, проведен помежду им, непосредствено преди проявената от първия агресия, имат своята доказателствена основа, и тя детайлно е очертана от съдилищата. Все в тази посока, данните по делото не разкриват поведение у пострадалия, което се обхваща от съставите на чл. 118 и 119 от НК. Липсват причини за критично отношение към дейността на САС по оценката на показанията на пострадалия - св. А. По основните въпроси от кръга по чл. 102 от НПК, очертани с внесения обвинителен акт, показанията на същия са последователни и категорични, и не са изолирани от останалия доказателствен материал. Липсата на коментираното дотук касационно основание предопределя извод за липсата на основание за връщане на делото за ново разглеждане, и прави възможна проверката за правилното приложение на закона само в рамките на фактите, приети за установени от САС. Фактическите положения, намерили израз в мотивите на оспореното въззивно решение, разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав и поради това и основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Наложеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такова е справедливо. Не се установява обстоятелство, от значение за определянето на наказанието по вид и размер, да е останало вън от погледа на решаващия съд или да е ценено неадекватно на обективното му значение. Единственият коректив, който следва да бъде направен от ВКС е свързан с типа на затворническото заведение, в което подсъдимият трябва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Със ЗИДНК, публикуван в Дв. бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., правомощията на съда в тази насока са стеснени, като той вече не определя типът на затворническото заведение - виж чл. 41, ал. 6 от НПК. Поради това, свързано с чл. 2, ал. 2 от НК, в тази част, съдебният акт следва да бъде отменен. На подсъдимият, който не владее български език, трябва да се предостави писмен превод на настоящото решение, на разбираем за него език - "дари". Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение