Решение № 9880 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16735/2013 г.

Решение № 9880 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16735/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сайед Мехди Мохташа гражданин на Иран против решение № 7114/18.11.2013 г. на Административния съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 9408/2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му ведно със законните последици. Наведените от касатора касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 1234/08.08.2013 г. на председателя на ДАБ, с което по молба рег. № ЛМ-13376 от 28.12.2012 г., на дирекция "Миграция" - МВР, СДВНЧ - гр. Любимец и молба с вх. № 818 от 07.01.2013 г. на Сайед Мехди в ТЦ - с. Пъстрогор на Сейед Мехди е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е отхвърлил жалбата на Навид Мощаги против решението на ДАБ, приемайки, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на кандидата на бежански статут. Съдът е възприел констатациите и изводите на административния орган, че твърденията му, че е преследван в родината си по религиозни причини, са недостоверни и противоречиви. Съдът е анализирал съдържащата се по делото справка от 09.07.2013 г. за ситуацията в Иран, като въз основа на последната е приел, че информацията в нея не дава основание да се приеме, че е налице безогледно насилие в Иран, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Съдът е преценил, че законосъобразно председателят на ДАБ е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут, приемайки, че от бежанската история на жалбоподателя не може да се формира извод, че основанията за напускане на страната му на произход са измежду посочените в чл. 9 от ЗУБ. Съдът е посочил, че от бежанската история на кандидата не може да се обоснове, че преди да напусне Иран, той е имал проблеми с властите. Обжалваното решение е правилно. С жалбоподателя са проведени три интервюта, от които става ясно, че той е съобщил, че се страхува от преследване, тъй като не спазва мюсюлманските норми. От съдържанието на протоколите, на които са записани интервютата, не може да се направи обоснован извод, че страхът от преследване на жалбоподателя, заради посочените от него религиозни причини, е основателен. От съобщената от кандидата информация, не се установява той да е преследван в държавата си на произход заради посочените религиозни причини. Кандидатът е съобщил, че през м. 09.2011 г. го е търсила полиция в магазина, в който е работил. Кандидатът обаче, не е бил очевидец на този факт, а за него му е съобщено от друго лице "афганистанеца". От друга страна, на предпоследното интервю, кандидатът е съобщил, че в магазина е станало бой между него и собственика. Този факт също може да е причина за повикването, съответно идването на полиция. Следователно, според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, основателен е изводът на административния съд, че не са налице данни, от които обосновано да се приеме, че спрямо жалбоподателя са били предприемани действия на преследване в страната му на произход поради посочените от него религиозни причини. Тоест, липсват данни, от които да се обоснове извод за основателност на страха му от преследване поради съобщените от него религиозни причини. Обосновано е прието от административния съд, че съдържанието на представената по делото справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, не дава основание, да се приеме, че е налице ситуация на безогледно насилие в страната на произход на кандидата. Правилен е решаващият извод на съда, че в случая не са налице предпоставките на закона за предоставяне на жалбоподателя на бежански или хуманитарен статут. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 91 от ЗУБ