Решение № 952 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2015 г.

Решение № 952 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нидал Зухди Ахмад Шурраб, чужденец- арабин без гражданство против решение № 8254 от 30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10279/2014 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут и/или хуманитарен такъв. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Нидал Шурраб не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, зам. председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора чрез отговор на касационната жалба или писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Нидал Зухди Ахмад Шурраб, чужденец- арабин без гражданство срещу решение № 4193/19.06.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Нидал Шурраб срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, анализирайки понятието "преследване", е развил съображения за това, че по отношение на Нидал Шурраб не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е изложил подробни мотиви защо счита, че наведеното от чужденеца твърдение, че е бил тормозен и преследван от поддръжници на "Хамас" и това е една от основните причини да се чувства реално заплашен за живота си, ако се върне в ивицата Газа, е невярно. Обосновано АССГ е заключил, че противоречията в разказаната случка за появата на 20-тина представители на "Хамас" които стреляли, наричали него и роднините му "предатели" и принудили чужденеца да скочи от четвъртия етаж в различните интервюта, налагат извода за неправдоподобност на бежанската история в този аспект. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Палестина и в частност - в ивицата Газа, както и създаденото през 2012 г. Правителство на единението между "Хамас" и "Ал Фатах" към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Нидал Зухди Ахмад Шурраб на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. АССГ е развил и подробни съображения за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на принципа "non refoulement", както и липсата на основания за предоставяне на статут по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Нидал Шурраб причини да напусне страната по произход - конкретна единична проява на представители на "Хамас" във връзка с празнуване от страна н молителя и роднините му на годишнина от създаването на враждуващата й към този момент организация "Фатах", не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите от чужденеца причини, свързани с конкретния еднократен инцидент с "Хамаз", са недостоверни и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗУБ. Нещо повече - АССГ правилно е наблегнал в правните изводи на факта, че инцидентът с представители на "Хамас" датира от 2007 г., а чужденецът напуска Ивицата газа, при това легално, едва през 2012 г., като за периода 2008-2012 г. същият нито твърди, нито доказва каквито и да било основания за прилагане разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Нидал Шурраб за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Палестина, съответно ситуацията на Западния бряг и в Ивицата Газа. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в ивицата Газа към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справката към 2014 г., правилно е приел, че, въпреки не дотам стабилната обстановка в Палестина, няма данни живеещите на тази територия да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Обосновано съдът е заключил, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут по ЗУБ на основание чл. 12, ал. 1, т. 4 от същия закон. Правилно съдът е приел, че цитираната по-горе законова разпоредба касае именно твърденията на касатора за предоставена му закрила от организация, различна от ВКОНБ, в резултат на което същият не би следвало да получи хуманитарен статут. Дори да се приеме, че приложима в случая е втората хипотеза на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, то и в този случая не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по Женевската конвенция по съображенията, развити вече от съда с оглед липсата на материалноправни предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,