Решение № 3552 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2008 г.

Решение № 3552 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Николов Лечев, от с. Арбанаси, срещу решение № 259/9.07.2008 г. по адм. д. № 761/2007 г. на Административен съд гр. Велико Търново. Счита обжалваното решение за необосновано и неправилно като противоречащо на материалния закон и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - РДНСК - Велико Търново не взема становище. Ответниците Георги Лечев, Маргарита Желязкова, Петър Лечев и Радка Велчева в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците Николай Лечев, Огнян Лечев и Веселин Лечев не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ВТ-16/17.07.2007 г. на началника на РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж, Снек-бар/навес-търговска площ, външна тоалетна, преустройство и промяна предназначението на съществуваща маза в "Кухня със склад", с подход към търговската площ от северна посока - стълбище, изградено в улична регулация. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон и обосновано при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че процесният строеж в частта му за навеса е извършен през 1998 г., а останалата част пред периода 2000 - 2003 г. Изграденият навес е различен от съществуващата през 1941 г. постройка, видно както от заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания. Поради различието му е налице изискването за строително разрешение съгласно чл. 55 ЗТСУ (отм), действащ към момента на изграждането на навеса, а липсата на такова сочи на незаконност на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че и останалата част на строежа се явява незаконен такъв. В случая не са издавани необходимите строителни книжа - инвестиционен проект и строително разрешение. Издаването на строително разрешение пък задължително включва и съгласието на останалите съсобственици на терена - заинтересованите лица, което липсва. В тази връзка съдът правилно е отчел и обстоятелството, че е отказано одобряване на предложения от жалбоподателя инвестиционен проект, като този отказ като необжалван е влязъл в сила. Предвид изложеното липсата на инвестиционен проект и строително разрешение определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Наличието на незаконен строеж не се преодолява и при преценката за неговата търпимост съгласно § 16 ПЗРЗУТ. На първо място изграденото е след посочената в ал. 1 на § 16 дата. Освен това по отношение на изградения навес е налице влязъл в сила отказ по § 16 ПЗРЗУТ, а по отношение на останалата част на строежа също не са налице предпоставките за трактуването му като търпим поради липсата на декларирането му в указания в закона срок. Предвид изтъкнатото характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, първостепенният съд е правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано ще следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение