Решение № 4284 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2008 г.

Решение № 4284 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Доктор Дешка Баракова", представляван от Д-р Дешка Цанева Баракова от гр. Плевен, против решение № 532/13.10.2008 г., постановено по административно дело № 300/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу писмена покана досежно определената за възстановяване главница. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Плевен не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е оспорената от ЕТ "Доктор Дешка Баракова" от гр. Плевен писмена покана № 29-05-1131/12.03.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от лечебното заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) във връзка с починали 20 здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) от пациентската листа. С обжалваното решение административният съд е отменил писмената покана на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на получени суми без основание относно лихвата и е отхвърлил жалбата досежно оспорването на административния акт в останалата му част. Присъдил е разноски по компенсация на административния орган. Предмет на касационен контрол, детерминиран от касационната жалба, е съдебното решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването. По делото е установено, че със заповед № РД-08-1287/18.12.2007 г. директорът на РЗОК - Плевен е наредил да бъде извършена финансова проверка на ЕТ "Доктор Дешка Баракова" от гр. Плевен по изпълнение на индивидуалните договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ за 2006 г. и до месец февруари 2007 г. Съдът е установил, че е спазена процедурата по чл. 222, ал. 4 от НДР 2006 г. за връчване на тази заповед на изпълнителя на медицинска помощ. След извършената проверка съобразно разпоредбата на чл. 224 от НРД 2006 г. проверяващият екип е съставил финансов протокол № 634/28.12.2007 г., в който е констатирано, че за периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. лечебното заведение е получило без основание суми за 20 починали здравноосигурени лица от пациентската си листа. Изготвен е списък и протокол за неоснователно получени суми № 635/28.12.2007 г., съгласно който същите възлизат на 233.45 лева, от които 200, 02 лева главница. Прието е, че тези суми на основание чл. 47, ал. 1 от ИД 2006 г., чл. 47, ал. 1 от ИД 2007 г. и чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. следва да бъдат възстановени като неоснователно получени. Жалбоподателят не оспорва констатациите на контролните органи досежно техния размер. Същите се потвърждават и от назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза. В решението подробно са обсъдени експертното заключение заедно с доказателствата по делото и най-съществените доводи на страните и е направен верен извод за това, че в случаите на смърт на пациенти се погасява задължението за извършване на медицински дейности, ангажимент за непрекъснати медицински грижи, съгласно чл. 112, ал. 5, т. 10 от НРД 2006 г. и получените парични средства за тези лица (капитационно заплащане), след смъртта им се явяват без правно основание и подлежат на връщане и възстановяване като неоснователно получени предвид чл. 47, ал. 1 и 2 от ИД - 2006 и 2007 г., чл. 233, ал. 1 и чл. 234 НРД 2006 г. и чл. 45 , 47 и чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. Финансовият протокол е връчен на д-р Баракова на 04.01.2008 г. и подписан от изпълнителя на медицинска помощ. Лицето, представляващо обекта на проверка, се е възползвало и от процесуалната възможност, уредена в чл. 234, ал. 1 от НРД 2006 г. - да представи пред директора на РЗОК - Плевен писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации в 7-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на протокола. Директорът на РЗОК не е отговорил на възражението, а е издал процесната писмена покана за възстановяване на въпросните суми. Плевенският административен съд е приел, че липсата на произнасяне по възражението от страна на директора на РЗОК-Плевен е нарушение на процесуалните правила, тъй като се обезсмисля даденото с нормативен акт право на едно лице за възражение, но това нарушение не е съществено и не може да се разглежда като основание за отмяна на акта. Това съждение по крайния си извод за липса на порок, съставляващ предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, е правилно. Върховният административен съд счита, че в чл. 234 от НРД 2006 г. не е регламентирано задължение за административния орган да отговори на възражението. Според ал. 2 от тази норма, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание е - да изчака изтичане на срока за възражение по ал. 1. След като текстът на чл. 234 от НРД 2006 изцяло проследява действията на двете страни по възникналите между тях отношения във връзка с възстановяването на неоснователно получени суми, не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, т. е. процедурата по при прилагане на санкции. Правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената показа по съдебен ред. Законосъобразен е изводът на Плевенския административен съд, че писмената покана на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ОПЛ носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 е допустим съдебен контрол. Обосновано и при точно приложение на материалния закон съдът е приел, че при издаването на поканата административният орган е спазил установения ред. Налице е заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Фактите за неправомерно получени суми са надлежно констатирани и касаят времето от 2006 г. до месец февруари 2007 г., макар някои от ЗЗОЛ да са починали преди 2006 г. Съгласно чл. 138, ал. 1 от НРД-2006 г. заплащането на договорената дейност за медицинско обслужване на ЗЗОЛ, включени в регистъра на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК се определя в зависимост от възрастта и броя на здравноосигурените лица с постоянен или временен избор при ИМП. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че сумите не се дължат, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на първична медицинска помощ. Поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на НЗОК. С разпоредбата на чл. 233 от НРД-2006 г. са уредени различни хипотези, в които ИМП е задължен да възстанови неоснователно получени суми. В конкретния случай изпълнителят на медицинска помощ е задължен да възстанови неоснователно получените суми по ал. 1, която не съдържа друго условие, каквото е заложено в ал. 2 - сумите да са получени в резултат на извършено нарушение на НРД. След като медицинската дейност не е извършвана, за същата не се дължи плащане. За възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми по ал. 1 е достатъчно констатирането на горните обстоятелства при проверка на контролните органи на РЗОК, респ. на лица от НЗОК, без фактическият състав да е обвързан от наличие на виновно поведение на ИМП. Поради това, в хипотезата на ал. 2, освен удържане на неоснователно платените суми, директорът на РЗОК прилага и предвидените в договора санкции. Независимо от това, аргументирано административният съд е отбелязал, че са несъстоятелни твърденията на касационната жалбоподателка за добросъвестно поведение, позовавайки се на доказателствата за лично съставяне на съобщения за смърт за част от починалите лица, което и е давало възможност да ги изключи от общия брой пациенти, за които получава заплащане при изготвяне на съответните документи и да не получава парични суми за тях без правно основание. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за законосъобразен в частта, касаеща главницата за неоснователно получени суми за починали пациенти ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Баракова. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,