Решение № 240 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2013 г.

Решение № 240 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП (с предходно наименование ДД "Обжалване и управление на изпълнението") и на "Свиневъдна компания" ООД със седалище и адрес на управление с. Радко Димитриево, ул. "Провадийско шосе" № 8, представлявано от управителя Анелия Георгиева Хаджистоева против Решение № 87/14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3660/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, I-во отделение, 10-ти състав. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна обжалва съдебно решение в частта, отменяща РА № 271200870/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 527/31.08.2012 г. на Началник отдел "Обжалване" при Дирекция "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, с която на "Свиневъдна компания" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури № 1000000016/23.07.2010 г. с данъчна основа 45 636.33 лв. и ДДС 9 127.27 лв. с предмет на доставката аванс по договор за СМР; фактура № 1000000017/6.08.2010 г. с данъчна основа 41 666.67 лв. и ДДС 8 333.33 лв. с предмет на доставката аванс по договор за СМР; фактура № 1000000023/31.08.2010 г. с данъчна основа 48 567.13 лв. и ДДС 9 713.43 лв. с предмет на доставката СМР по акт № 19/27.08.2010 г., издадени от "Булхаус Б" ЕООД и е отхвърлена жалбата против РА в останалата част. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него съдът да постанови друго, с което да остави в сила РА. Претендира се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП обжалва и Определение № 1907/18.03.2013 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е изменил обжалваното решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Моли за уважаване на частната жалба. "Свиневъдна компания" ООД обжалва съдебното решение, в частта отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА, с който на търговеца е отказано право на данъчен кредит по фактури с № 247/2.06.2011 г. с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв., № 251/7.07.2011 г. с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв., № 253/1.08.2011 г. с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв., с предмет консултантски услуги по договор, увеличен е финансовия резултат за 2008 г. със сумата от 36 000 лева и не е признато право за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г. Твърди се, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени РА в обжалваната част. По тези съображения се моли за отхвърляне на касационната и частната жалба на ДД "ОДОП"-Варна и за уважаване на жалбата на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на търговеца. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на съдебното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба и частната жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП са неоснователни, а касационната жалба на "Свиневъдна компания" ООД е частично основателна. По оспорване на "Свиневъдна компания" ООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 271200870/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 527/31.08.2012 г. на Началник отдел "Обжалване" при Дирекция "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди - месец 08.2010 г., месец 06.2011 г., месец 07.2011 г. и месец 08.2011 г. в общ размер 28 974.03 лв. и са начислени лихви в общ размер на 4 417.37 лв., от които за внасяне 27 774.03 лв. и лихви 4 417.37 лв. и корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г. и лихви за просрочие в размер съответно 19 942.58 лв. и 4 540.24 лв., от които за внасяне 14 006.32 лв. и 4 540.24 лв. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно доставките по фактури № 1000000016/23.07.2010 г. с предмет на доставката аванс по договор за СМР; фактура № 1000000017/6.08.2010 г. с предмет на доставката аванс по договор за СМР и фактура № 1000000023/31.08.2010 г. с предмет на доставката СМР по акт № 19/27.08.2010 г., издадени от "Булхаус Б" ЕООД съдът е кредитирал заключението на съдебно техническата експертиза, неоспорена от страните и е приел, че СМР- полагане на топлоизолация от полеуретанова пяна, ултравиолетова защита на покрив на селскостопански сгради (9 бр. свинарници) са извършени. Съдът е приел, че по доставките на СМР са изпълнени предпоставките на ЗДДС за признаване на данъчен кредит, като се е позовал на Решение на СЕО от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. относно тълкуване на Директива 2006/112/ЕО. Относно доставките по фактури № 247/2.06.2011 г., № 251/7.07.2011 г. и № 253/1.08.2011 г., издадени от "Милениум консулт" ООД, с предмет на доставка консултантски услуги по договор съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките за признаване на данъчен кредит. Според съда липсва конкретизация в предмета на услугите на "Милениум консулт" ООД, което е довело до неустановеност, както на вида на предоставените услуги, осъществени ли са същите, така и до невъзможност да се установи прякото и непосредствено използване на получените консултантски услуги в икономическата дейност на ревизираното дружество. Съдът е приел, че правилно с ревизионния акт, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с 36 000 лева. По отношение отказът за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г. съдът е приел, че не е налице предвидената от разпоредбата на чл. 167 от ЗКПО предпоставка- към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Ревизираното дружество е декларирало преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г., но поради наличие на задължения по ЗМДТ - задължения за такса битови отпадъци и местни данъци, незаплатени в срок за съответните години, за ревизираното лице не е налице право на приспадане на корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г. Въз основа на тези съображения административният съд частично е отменил ревизионния акт и частично е отхвърлил жалбата на "Свиневъдна компания" ООД срещу ревизионния акт. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършената доставка по фактури № 1000000016/23.07.2010 г. с предмет на доставката аванс по договор за СМР; фактура № 1000000017/6.08.2010 г. с предмет на доставката аванс по договор за СМР и фактура № 1000000023/31.08.2010 г. с предмет на доставката СМР по акт № 19/27.08.2010 г., издадени от "Булхаус Б" ЕООД. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка, като е обсъдил събраните в хода ревизионното производство доказателства. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил правилен извод за наличие на реални доставки на СМР, предвид, че СМР са извършени, както е описано в акт обр. 19, подписан между "Булхаус Б" ЕООД и ревизираното лице. Представен е акт обр. 19, подписан между "Булхаус Б" ЕООД и ревизираното лице. Поради гореизложеното правилно съдът е счел, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Първоинстанционното решение в тази част е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. По отношение на частната жаба, същата е неоснователна. Административният съд правилно е определил материалния интерес по делото и е присъдил разноски на страните съобразно изхода на делото. При това положение определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Свиневъдна компания" ООД. Оплакванията, свързани с издадените фактури от "Милениум консулт" ООД, касаещи доставки на консултантски услуги са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените фактури от "Милениум консулт" ООД, касаещи доставки на консултантски услуги не са налице реално осъществени доставки. Не е установено по делото както видът, така и обема на предоставените консултантски услуги, посочени във фактурите, необходимо за да се образува тяхната стойност. Не са представени доказателства, че предоставените консултантски услуги са използвани в икономическата дейност на дружеството. Констатациите в ревизионния акт за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от дружеството. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта му в която е отказано правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г. е неправилно защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основание за неговата отмяна и пререшаване на делото, чрез отмяна на РА. Съображенията на касационната инстанция са следните: Страните не спорят по фактите. Спорът касае тяхното тълкуване при прилагане на относимите правни норми. Съгласно законовата дефиниция преотстъпването на корпоративния данък е правото на ДЗЛ да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. В чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че по реда на глава двадесет и втора се преотстъпва или намалява корпоративния данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определянето на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31.12 на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. По делото е установено, че към 31.12.2008 г. и към 31.12.2010 г. не са били заплатени задължения за ТБО и МД. Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извода, че задълженията за плащане на данъка към посочените дати са били ликвидни. Същите не са определени по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволно изпълнение на публичните задължения. Тези мотиви са относими и към вземанията за такси. Съгласно разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ (ред., ДВ бр. 105/06 г.) те се установяват с акт на кмета на общината, какъвто в случая не е издаден. Основателни са оплакванията на касатора за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, което съдът е направил, без да съобрази предвиденото в чл. 182, ал. 1 от ДОПК и на чл. 209, ал. 1 от ДОПК. Първата разпоредба регламентира, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Не е спорно, че покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Освен това административният съд е смесил понятието "задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл" по чл. 182, ал. 1 от ДОПК с понятието "публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение", посочено в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на конкретни изпълнителни основания в седем точки, между които: т. 1 Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2 Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Органът по приходите не е издал ревизионен акт по т. 1, поради което е ирелевантно доброволното плащане на процесните задължения след като е изтекъл визираният в закона срока за тяхното заплащане. Това означава липса на подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. Решението на административният съд в тази му част трябва да бъде отменено, като неправилно след което да се отмени оспорената част от ревизионния акт. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, с който е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008 г. е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не се е произнесъл по относимите доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Съдът следва да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал и мотивите му трябва да са еднозначни. В случая първоинстанционното решение не съдържа никакви мотиви относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. Липсват приетите и анализирани факти и съответните на тях правни изводи. Относно това увеличение на ФЛ, няма нито анализ на данъчния период, нито на основанията, посочени като такива за увеличението, нито обсъждане на доказателства и извършените в съдебното производство процесуални действия, касаещи ги. В обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това, дали той приема възраженията и доводите за основателни или не. Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, правилно ли е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2008 г. със сумата от 36 000 лева, представляващи отчетени по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" фактури, издадени от "Милениум консулт" ООД. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение