Решение № 15792 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2011 г.

Решение № 15792 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и на "И. П. И. ГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Враца, кв. "Бистрец", ул. "Славов дол" № 17 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Генерал Паренсов" № 22Б, ет. 2, ап. 13/, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Кадин, срещу решение № 213/19.05.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 212/2010 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП решението се обжалва в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 900356/10.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 86/22.02.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "И. П. И. ГРУП" ЕООД в общ размер 32179.87 лв. по фактура № 1000002019/22.12.08 г., фактура № 1000002014/2.12.08 г.; фактура № 1000002015/6.12.08 г.; фактура № 1000002016/8.12.08 г.; фактура № 1000002017/11.12.08 г., издадени от "ЕМ БИ ПИ КОМЕРС" ЕООД - гр. София. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, допуснатите от съда съществени процесуални нарушения се изразяват в неправилна преценка на доказателствената сила на писмените доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 61 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, тъй като товарителниците не съдържат подпис и печат на изпращач в противоречие с изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗАП, допълваща чл. 53 от с. з. Поради това, неправилно е прието в обжалваното решение, че товарителниците доказват предаване на стоката от доставчика на превозвача. В товарителниците и в пътните листове е посочено място на товарене - гр. София, но не и конкретен адрес, на който се намира складовата база на доставчика. Не са представени доказателства за това, че доставчикът разполага с такава складова база. Липсват доказателства за това, че с посоченото превозно средство могат да се превозват горива и че за него е издадено одобрение по чл. 38 от Наредба № 40/14.01.04 г. Фискалните бонове към фактурите не доказват плащане, тъй като в тях са посочени номер на фискално устройство и на фискална памет, каквито доставчикът няма регистрирани. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта на присъдените разноски на жалбоподателя в размер на 772 лв. и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "И. П. И. ГРУП" ЕООД срещу РА, както и да се присъди в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, ако се установят твърдените съществени процесуални нарушения. Ответникът по касационната жалба - "И. П. И. ГРУП" ЕООД оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Кадин по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "И. П. И. ГРУП" ЕООД решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нищожност на РА. Неправилно съдът е приел, че представените доказателства не установяват реално осъществени сделки между доставчиците и "И. П. И. ГРУП" ЕООД. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта му, в която са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 3 236 лв. и присъждане на разноски в полза на касатора за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Цацинова в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 900356/10.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 86/22.02.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното дружество "И. П. И. ГРУП" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от трима доставчици, с предмет дизелово гориво, както следва: 1. за данъчните периоди м. август и м. декември 2008 г. в размер на 50 335.95 лв. по фактури, издадени от "ЕМ БИ ПИ КОМЕРС" ЕООД; 2. за данъчните периоди м. август, октомври и ноември 2008 г. в размер на 86 623.92 лв. по фактури, издадени от "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД; 3. за данъчния период м. септември 2008 г. в размер на 23 436.78 лв. по фактури, издадени от "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД. Определено е задължение за внасяне на ДДС в общ размер 147 788.75 лв. и лихви за забава - 19 517.04 лв. Органът по приходите е приел, че не е доказано извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от посочените доставчици, по които получател е ревизираното дружество. Не е доказано наличието на стоката при доставчиците и предаването на същата от доставчика на получателя, а следователно и прехвърлянето на собствеността върху нея. ВТАС е отменил като незаконосъобразен РА в частта му, в която е отказано на "И. П. И. ГРУП" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 32179.87 лв. по фактура № 1000002019/22.12.08 г., фактура № 1000002014/2.12.08 г.; фактура № 1000002015/6.12.08 г.; фактура № 1000002016/8.12.08 г.; фактура № 1000002017/11.12.08 г., издадени от "ЕМ БИ ПИ КОМЕРС" ЕООД - гр. София. Приел е, че към всяка една от фактурите са приложени товарителници, от които се установява, че превозвачът и получателят са едно и също лице и това е жалбоподателят. С оглед разпоредбата на чл. 61 от ЗАП следва да се приеме, че стоката е предадена на превозвача, респ. на жалбоподателя. Обстоятелството, че в транспортните документи е посочено по-голямо количество от това във фактурите не опровергава, а потвърждава и обуславя извод за това, че е доставено поне такова количество гориво, каквото е фактурирано. Представена е фактура от 25.11.08 г. на доставчика "Европетрол 7" за придобиване от жалбоподателя на транспортното средство, вписано в товарителниците. Ирелевантна за целите на облагането с ДДС е липсата на подписи в товарителниците на изпращач и получател. За да отхвърли жалбата като неоснователна в останалата част, съдът е изложил следните аргументи: По отношение на двете фактури, издадени от "ЕМ БИ ПИ КОМЕРС" ЕООД - гр. София през м. август 2008 г. и фактура № 1000002022/24.12.08 г. не е установено предаването на горивото. Към последната фактура няма представена товарителница. Във връзка с първите две фактури са налице товарителници, в които като превозвач е вписано трето лице. Стоковите разписки не съдържат подпис на предал. Във връзка с фактурите, издадени от "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД не са представени товарителници и не е доказано предаването на стоката. Плащането е ирелевантно към спора, тъй като не е елемент от фактическия състав на чл. 6 от ЗДДС. Установява се от представените доказателства, че доставчикът е разполагал с потенциална възможност да съхранява горива, но правото на приспадане не следва да се признае, тъй като липсват доказателства за предаването на стоките. С мотива за неустановено предаване на горивото РА е потвърден и по отношение на доставките от "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД. От товарителниците се установява предаването на горивата на превозвача "Ангелов - Илиян Ангелов", но не и на жалбоподателя. Касационната жалба на И. П. И. "ГРУП" ЕООД е частично основателна. Неоснователни са доводите на касатора за това, че твърдените от него нарушения в хода на ревизията обуславят нищожност на РА. Няма пречка да бъде извършена повторно проверка на доставчик след издаването на РД, още повече че такава е поискана с възражението срещу него, а сроковете в ревизионното производство не са преклузивни. Освен това, съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът е длъжен да постанови решение по съществото на спора и съгласно ал. 4 вр. ал. 3 не може да отмени РА и да върне преписката, поради констатирани процесуални нарушения. I. Относно фактурите, издадени на "И. П. И. ГРУП" ЕООД от доставчика "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД: фактура № 184/10.09.08 г. за доставка на 15 963 л. дизелово моторно гориво; фактура № 195/11.09.08 г. за доставка на 18 496 л. дизелово моторно гориво; фактура № 222/18.09.08 г. за доставка на 15452 л. дизелово моторно гориво; фактура № 228/20.09.08 г. за доставка на 15089 л. дизелово моторно гориво /общо 65 000 л./. От страна на доставчика "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД са представени три фактури с получател "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД, издадени от Mamidoil-Jetoil - Солун, Гърция - от 1.09.08 г. за доставка на 289.655 т дизелово гориво, от 10.09.08 г. за доставка на 28.699 т дизелово гориво, от 16.09.08 г. за 23.090 т дизелово гориво. Към всяка от тях има приложени международни товарителници с изпращач Mamidoil-Jetoil - Солун, Гърция и получател "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД - София, сертификати за анализ, издадени от Mamidoil - Jetoil - Солун, Гърция, акцизни декларации на "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД, решения на началник Митница София за определяне размера на акциза, разрешения, издадени от началник Митница София за получаване на акцизни стоки от "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД с изпращач Mamidoil - Jetoil - Солун, Гърция - дизелово гориво с количество, съответстващо на посоченото в международни товарителници и акцизните декларации, удостоверения, издадени от началник Митница София за това, че акцизът е платен, в които е посочено, че мястото на доставката на горивото е в гр. София, ул. "Проф. Иван Георгов" № 1А. Към всяка фактура има декларации за съответствие на качеството на течните горива. Представен е договор за наем на 5 бр. резервоари с адрес: гр. София, ул. "Проф. Иван Георгов" № 1А, сключен между "Панев 98" ЕООД - София в качеството му на наемодател и "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД в качеството му на наемател и договор за наем, сключен между "Сигма Ойл" ЕООД като наемодател и "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД като наемател за отдаване под наем на цистерни за бензин и дизелово гориво. Според допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ, видно от справка-декларация, дневник за покупките и дневник за продажбите на доставчика "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД за м. септември 2008 г. дружеството е получател по вътрешнообщностни придобивания от Mamidoil - Jetoil - Солун, Гърция. От хронологичен регистър за периода 1.01.08 г. - 30.09.08 г. на дебита на сметка 401 и кредита на сметка 504/32 се установяват безкасовите плащания по банков път от "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД към Mamidoil - Jetoil - Солун, Гърция. В хронологичния регистър са отразени продажбите и задълженията на "И. П. И. ГРУП" ЕООД по процесните четири фактури, както и начисляването на ДДС. Към фактурите в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е установило, че са налице товарителници, придружени с пътен лист, стокови разписки и декларации за съответствие на течни горива. Четирите пътни листи с номера и дати, описани в заключението на вещото лице, са представени по делото /л. 41 - л. 51/. В тях като превозвач е посочен "Ангелов - Илиян Ангелов" ЕООД - Перник и водач Тошко Г. Тодоров. По отношение на шофьора са представени заповеди за командировка и трудов договор. В маршрута на всеки един от пътните листи е посочено "Перник - Петролна база Панев" - "Петролна база Панев - Враца". От основното заключение на вещото лице се установява също така, че в счетоводството на жалбоподателя са отчетени транспортни разходи във връзка с транспорт на горива в сметка 304 "Стоки" и отделна аналитична сметка 304010 по фактурите, издадени от превозвача "Ангелов - Илиян Ангелов" ЕООД - Перник. Преценени в тяхната съвкупност фактите, установени чрез описаните по-горе доказателства и доказателствени средства, обосновават извод за извършени реално доставки на дизелово гориво от доставчика "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД на ревизираното дружество "И. П. И. ГРУП" ЕООД по издадените фактури, описани по-горе. Вярно е, че описаните от вещото лице товарителници като проверени от него, не са представени от жалбоподателя, а са представени само стоковите разписки /без подпис на предал/ и пътните листи, но това не е основание да не се кредитира заключението, още повече, че не е имало пречка, същите по искане на ответника по делото или разпореждане на съда да бъдат представени. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че решението на ВТАС е незаконосъобразно в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 23 436.78 лв. по фактурите, издадени от "УНИВЕР КОМПЛЕКС" ЕООД през данъчния период м. септември 2008 г. II. Относно фактурите, издадени на "И. П. И. ГРУП" ЕООД от доставчика "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД - София - 44/13.08.08 г.; 344/18.10.08 г.; 400/27.10.08 г.; 446/3.11.08 г.; 468/07.11.08 г.; 494/12.11.08 г.; 554/20.11.08 г.; 591/24.11.08 г.; 635/27.11.08 г. /общо 269510 л дизелово гориво 0.005 %S/. От страна на жалбоподателя са представени 8 фактури с получател "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД - София и доставчик "СУПРЕМА ТРЕЙД" ЕООД - гр. Казанлък, издадени в периода м. август - м. ноември 2008 г. за доставка на дизелово гориво 0.005%S в количества превишаващи доставените на "И. П. И. ГРУП" ЕООД. Периодите, през които доставчикът е придобил горивото по фактурите, издадени от "СУПРЕМА ТРЕЙД" ЕООД, са съпоставими с тези, през които са издадени фактурите на ревизираното дружество. Същите са включени в дневниците за покупките на "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че от справката по хронология на сметка 304 "Стоки" на доставчика "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД за периода м. август - м. ноември 2008 г. са описани фактурите по номер и дата, които съответстват и на хронологията на сметка 4531 "ДДС за покупките", т. е. вкл. фактурите, издадени от "СУПРЕМА ТРЕЙД" ЕООД, които фигурират в дневниците за покупките. От отразените крайни салда и обороти по дебита и кредита на сметка 304 "Стоки" може да се направи извод за наличие на стоките по фактурите, издадени от "СУПРЕМА ТРЕЙД" ЕООД, макар да липсват данни за вид и количество. От основното заключение и представените по делото платежни нареждания се установяват извършените плащания по банков път без остатък по всяка една от фактурите. Към всяка от фактурите има приложена декларация за съответствие на качеството на горивата, изпитано в "Независима лаборатория за анализ 2000" ЕООД - гр. София, кв. Ботунец с посочени номер и дата на протоколите за изпитване. Към фактури 44/13.08.08 г.; 344/18.10.08 г.; 554/20.11.08 г. са приложени товарителници с № № серия А № 415109/13.08.08 г., серия А № 415117/18.10.08 г. и серия А № 415128/20.11.08 г. за превоз на дизелово гориво с подпис и печат на изпращача "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД и на превозвача - "Трендафилов Транс" ООД - София с превозно средство МАН 19.463 рег. № СА1394КХ НАЕ 8653ХН. По делото е представен и договор за наем от 25.07.08 г. със срок 25.08.08 г., съгласно който "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД наема от "Трендафилов Транс" ООД посочения товарен автомобил, като наемателят поема задължение да го използва, за да превозва дизелово гориво от с. Кривина до Петролна база кв. "Военна рампа" София. Този договор не изключва превозването на горива за "И. П. И. ГРУП" ЕООД от превозвача "Трендафилов Транс" ООД - София, още повече, че два от превозите са след изтичане на срока по договора. Освен това, от договора се установява, че е налице ползвана от доставчика петролна база в София. Описани са и номерата на пътните листи. Като получател е посочен "И. П. И. ГРУП" ЕООД и място на разтоварване гр. Враца. Подпис на получател в товарителниците липсва, но са налице стокови разписки, с които горивата са получени от МОЛ на бензиностанцията, проверени и от вещото лице в счетоводството на жалбоподателя. Към останалите фактури са приложени товарителници с изпращач "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД - София, получател "И. П. И. ГРУП" ЕООД и превозвач "Ангелов - Илиян Ангелов" ЕООД - Перник и придружител на товара Тошко Г. Тодоров. Пътните листи не са представени като доказателства по делото. Товарителниците съдържат подпис и печат на превозвача срещу датата и часа на натоварване в гр. София и подпис и печат на получателя срещу датата и часа на разтоварване в гр. Враца, но не съдържат подпис и печат на предал стоките /изпращач/ в съответствие с изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗАП. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че с тези товарителници не се установява предаването на стоката от изпращача на превозвача. Поради непредставянето на пътните листи не може да се установи дали горивото е товарено от складова база на доставчика. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, налице са предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по три от фактурите, издадени от доставчика "ТИ ЕС ВИ КОНСУЛТ" ЕООД - София, а именно - 44/13.08.08 г.; 344/18.10.08 г.; 554/20.11.08 г. в общ размер 30377.69 лв. По останалите фактури правилно и законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит и същият правилно е потвърден от първоинстанционния съд. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е основателна. Относно доставчика "ЕМ БИ ПИ КОМЕРС" ЕООД - гр. София: По делото от страна на жалбоподателя са представени фактури, издадени от "Инвест ойл К" ООД - гр. Ловеч и "Мидистма" ООД - гр. Ловеч с получател "ЕМ БИ ПИ Комерс" ЕООД - гр. София за доставки на дизелово гориво, но само през м. август 2008 г. Фактурите са включени в дневниците за покупките на "ЕМ БИ ПИ Комерс" ЕООД - гр. София. Според допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ за доставчика "ЕМ БИ ПИ Комерс" ЕООД - гр. София са представени хронологични регистри и оборотна ведомост само за периода 1.07.08 г. - 31.08.08 г. Счетоводните записвания отразяват задължението на жалбоподателя по двете фактури, издадени през м. август 2008 г. - № 67/20.08.08 г. и 74/28.08.08 г. като неразплатено. Дебитният оборот на сметка 304 "Стоки" показва наличност на стоки в началото на периода, получени стоки през периода и увеличение на наличностите, но не и изписване на стоки. За периода м. декември 2008 г., когато са издадени останалите 6 фактури на "И. П. И. ГРУП" ЕООД, не са представени нито фактури за придобиване на гориво от доставчика "ЕМ БИ ПИ Комерс" ЕООД, нито счетоводни документи на същия. От изложеното следва извод, че доставчикът не е разполагал с наличието на съответното количество и вид стоки, през м. декември 2008 г., които да може да достави на ревизираното дружество, а през м. август 2008 г. доставката на гориво в полза на "И. П. И. ГРУП" ЕООД счетоводно не е отразена в счетоводството на доставчика. В съответствие с решение от 21 юни 2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 правилен е изводът на ВТАС, че меродавно е доказването на факта на предаването на стоките от доставчика на получателя. Тук следва да се посочи, че фактическата обстановка по настоящото дело не е абсолютно идентична с тази по цитираните дела С-80/11 и С-142/11, тъй като доставчикът не е открит и проверен в хода на ревизията от ревизиращите органи и същият не е потвърдил извършването на доставките, респ. не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин предаването на стоките. Товарителниците съдържат единствено подпис и печат на превозвача, който е и жалбоподателят по делото, но не съдържат подпис и печат на предал стоките /изпращач/ в съответствие с изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗАП. Не може да се приеме, че същите доказват предаването от доставчика, още повече, че в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване ревизиращите органи са настоявали жалбоподателят в качеството му и на превозвач да посочи конкретно къде се намира складовата база, ползвана от доставчика, откъдето е товарено горивото, но данни за това не са предоставени от жалбоподателя нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство. Освен това, след като жалбоподателят твърди, че е извършил транспорт на горивото със собствено превозно средство, то ако същото е придобито от него във връзка с осъществяваната търговска дейност, която е търговия с горива, би следвало да е лицензирано за тази дейност и при оспорване от страна на ревизиращите органи на възможността с такова превозно средство да се превозват горива, жалбоподателят в качеството му на негов собственик да е в състояние да докаже тази твърдяна от него възможност. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "ЕМ БИ ПИ КОМЕРС" ЕООД. С оглед изхода на спора, за първоинстанционното производство на "И. П. И. ГРУП" ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер 1291.70 лв., съответни на уважената част от жалбата, а на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - 2591.64 лв., съответно юрисконсултско възнаграждение на отхвърлената част от жалбата, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8 от Наредба № 1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или по компенсация - 1299.94 лв. За касационната инстанция разноските се присъждат по реда на чл. 9 от Наредба № 1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - по компенсация 799.98 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,