Решение № 5155 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 675/2014 г.

Решение № 5155 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 675/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сторе" ЕООД против решение № 6510 от 14.05.2013 г. по адм. дело № 10000/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него са отхвърлени, като неоснователни оспорванията на "Сторе" ЕООД на решение № 813 от 17.07.2012 г. и решение № 957 от 14.09.2012 г. по преписка № КЗК-1450/2011 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Твърди се наличие на всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но в касационната жалба се повтарят напълно доводите, направени в първоинстанционната жалба. Комисия за защита на конкуренцията изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Такова се изразява и от ответната страна - "Хиполенд" АД със седалище в град София. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че КЗК е компетентна да установява нарушения по ЗЗК и да налага санкции, независимо дали е сезирана от заинтересовано лице или е образувала производството служебно. Счита решението за правилно и по същество, тъй като излъченото рекламно послание има силно негативно емоционално въздействие върху потребителите и по този начин цели извличане на преимущества за собствената си онлайн търговия. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба, подадена от "Сторе" ЕООД против решение № 813 от 17.07.2012 г. по преписка № КЗК-1450/2011 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта му, в която е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер на 15740 лева. Възраженията са били за процесуална недопустимост на решението, тъй като комисията се е произнесла по непредявено от инициатора на производството нарушение. При условията на алтернативност е оспорило и материалната законосъобразност на решението, развивайки доводи за липса на предпоставките по чл. 29 от ЗЗК за налагане на имуществена санкция. Твърдяло е незаконосъобразност на изводите, че рекламното послание може да повлияе на избора на родителите при закупуване на играчки за децата им. На второ място е посочило, че в рекламната кампания се използват общоизвестни факти, което не е в разрез с правилата на добросъвестната търговия. Третата група доводи е за необоснованост на изводите на КЗК относно периода на нарушението, който възлиза само на 14 дни и приключва преди края на 2011 г. От там се правят изводи, че за основа за налагане на санкцията неправилно, като предходна година е определена 2011 г. В хода на образуваното съдебно производство е подадена и допълнителна жалба към допълнително решение № 957 от 14.09.2012 г. на КЗК по същата преписка, с което е възложено на "Сторе" ЕООД да заплати на "Хиполенд" АД направените пред комисията разноски за държавна такса в размер на 500 лева. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Образувано е по искане от "Хиполенд" АД против "Сторе" ЕООД за извършено нарушение на разпоредбите на глава VII и по-специално на чл. 30, чл. 32 и чл. 34 от нея. В обстоятелствената част са описани периодът и изпълнителното действие - излъчване по телевизията на рекламен клип за продажба на детски играчки, внушаващ на родителите, че при пазаруване онлайн могат да купят чиста и нова играчка, докато при традиционния начин на закупуване на играчки от магазините, те не са чисти и подлагат децата на опасност от заразяване. Към молбата са приложени и доказателства за излъчената реклама, както и за рекламен надпис на интернет страницата на ответното дружество - разпечатана на 3.01.2012 г. Ответното дружество е изразило становище за неоснователност на искането. Обосновало се е с няколко факта: Първият е, че в самата реклама допълнително се сочи, че възможността играчките да са заразени с гъбички, вируси и бактерии, не касае всички играчки във всеки магазин. Вторият е, че действително играчките в магазините се пипат от всякакви клиенти и са по-често изложени на вредните въздействия на околната среда в сравнение с продуктите при онлайн търговията. Третият е, че рекламата не уврежда доброто име на конкурентите, понеже има единствена цел да покаже предимството на продажбите по интернет. По преписката са приложени и снимки от опаковането на играчките и състоянието в склада на дружеството, както и становище на специалист по трудова медицина относно безопасността за клиентите на част от продуктите на "Сторе" БГ и начините за осигуряване на по-високо хигиенно ниво. КЗК е събрала относимите към спора доказателства - писмени и веществени. Извършила е проверка на интернет страницата на ответника, за която е съставен протокол № 22 от 22.02.2012 г. с вписване на установените обстоятелства - рекламен текст на заглавната страница на интернет сайт store.bg с приложена разпечатка от същата страница. На базата на тези доказателства е направила и фактическите установявания, обособени в 16 точки. Последната от тях касае решение на Националния съвет по саморегулация № 79 от 30.12.2011 г. на Етичната комисия във връзка с телевизионната реклама на "Сторе" ЕООД. В него е отразено, че рекламата се възползва от естественото чувство за страх у родителите от заразяване на децата им при закупуване на играчки от магазините, без основателна причина и по този начин ги въвежда в заблуждение. Етичната комисия е посочила още, че рекламното послание цели по един агресивен начин да популяризира онлайн търговията, която е с относително малък пазарен дял. За целта използва характеристика, която няма обществено значим ефект, но злоупотребява с най-висшата форма на загриженост на родителите за здравето на децата им. Това поведение на ответното дружество, КЗК на свой ред, като орган за защита на конкуренцията е определила, като нарушение на забраната по чл. 29 от ЗЗК - да се извършва действие, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Квалифицирала го е, като негативна кампания, с която се акцентира върху дискредитиращи традиционната търговия твърдения с цел да се изтъкнат хипотетични, но недоказани предимства на търговията по интернет. При констатиране на нарушението на общата забрана, комисията е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от закона и приетата от нея методика. Счела е нарушението за леко и е определила имуществена санкция на ответното дружество 1% върху оборота му за 2011 г. в размер на 15740 лева. С допълнително решение е възложила в тежест на "Сторе" ЕООД заплащането на направените от заявителя разноски за държавна такса в административното производство в размер на 500 лева. При тези данни по делото, първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на жалбоподателя. Приел е за неоснователен довода за постановяване на решение свръх предявеното искане от "Хиполенд" АД, тъй като КЗК е преценила поведението на ответното дружество на базата на изложеното в обстоятелствената част на жалбата, без да е обвързана с правната квалификация, съдържаща се в нея. По същество е счел за обоснован правния извод за допуснато нарушение на общата забрана на чл. 29 от ЗЗК, напълно споделяйки изводите на комисията за демонстрирано поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика, увреждащо или създаващо опасност от увреждане на интересите на конкурентите. На трето място, съдът е приел за верен и обоснован определеният от комисията период на продължаване на нарушението - започнал с излъчване на рекламата по телевизията на 2.12.2010 г. и продължил с обявяване на същото рекламно послание на интернет страницата на жалбоподателя до 22.02.2012 г. Съдът е счел наложената имуществена санкция за обоснована и определена в съответствие с правилата на закона и на приетата методика. С оглед изхода на спора пред КЗК, е счел за правилно и допълнителното решение за възлагане в тежест на санкционираното дружество на разноските за държавна такса, платени от заявителя в административното производство. По тези съображения е отхвърлил изцяло, като неоснователно оспорването на първоначалното и допълнителното решения на комисията. Със съдебния акт е осъдил жалбоподателя да заплати на заинтересованата страна направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Решението е правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че КЗК е установила нарушение, каквото не е посочено от инициатора в административното производство. Видно от утвърдената форма на искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, във всяко предявено такова следва да се опише поведението на лицето, срещу което е оплакването и всички свързани с него факти и обстоятелства, които молителят счита за съставляващи нарушение на ЗЗК. Това е направено от "Хиполенд" АД в искането му от 12.12.2011 г. Изложените в него фактически обстоятелства са приети за установени от КЗК и тя, като орган за защита на конкуренцията разполага със законовото си право да ги подведе под относимата за тях правна норма от ЗЗК, без да е обвързана с правните квалификации, съдържащи се в искането. Отделно от това в конкретния случай, в самото искане се твърди най-общо, допуснато от дружеството нарушение или нарушения по глава VII от закона, а вече по-конкретно се акцентира върху съставите на чл. 30; на чл. 32 във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1 и на чл. 34 от закона. Комисията е установила липса на нарушение по тези отделни състави на закона. В същото време обаче е счела, че констатираното поведение на "Сторе" ООД нарушава общия състав по чл. 29 от закона. Решението е допустимо и правилно първоинстанционният съд е приел неоснователност на това възражение. Останалите възражения в касационната жалба дословно повтарят и първоинстанционната такава, на която тричленният състав на съда е отговорил пълно и изчерпателно. Към изложените от него правни изводи следва да се добави, че жалбоподателят напълно необосновано разделя рекламата на отделни три части. Като самостоятелна част, той сочи споменаването на общоизвестния факт за съществуване на опасност от болестотворни гъбички, бактерии и вируси. Като втори и отново самостоятелен такъв сочи споменатата в рекламата опасност от заразяване с тях при пипането на играчките от безразборен брой хора. Като трети факт посочва посланието, че продаваните он-лайн играчки са чисти и нови. В действителност рекламното послание е едно цяло и правилно КЗК го е преценявала в тази му цялост, като негативна кампания, насочена към внушаване на неоснователен страх у родителите от закупуване на играчки от традиционната търговска мрежа. Едновременно с това посланието напълно игнорира обстоятелството, че и в магазините, играчките обичайно и в болшинството си са опаковани, особено интерактивните такива. Без опаковка са само мострите, които могат да бъдат видяни и пипнати от купувачите преди закупуване на опакованата играчка. При извършване на покупка, обаче клиентът закупува за детето си напълно опакована играчка, която е толкова "чиста и нова", колкото закупената играчка по интернет. При тълкуването на рекламното послание в неговата цялост, ясно и недвусмислено се откроява наличието на елементите от чл. 29 от ЗЗК. Като е приел правилност на решението на КЗК в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Неоснователно се повтаря и доводът за грешно фиксиран период на нарушението. Наистина рекламата по телевизията е излъчвана от 2.12.2011 до 16.12.2011 г., но същото рекламно послание е продължило да съществува на интернет страницата на жалбоподателя. Свидетелство за това е констативният протокол за установяване на обстоятелства, съставен от длъжностни лица от КЗК за нуждите на образуваното производство с дата 22.02.2012 г., към които е разпечатана показващата се страница на сайта на дружеството. С оглед така установеното продължаващо нарушение и на 22.02.2012 г., правилно КЗК е приела за изходна база при определяне на имуществената санкция 2011 г., а не както претендира жалбоподателят - 2010 г. Касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощниците на ответната комисия и на заинтересованото търговско дружество, жалбоподателят ще следва да заплати на КЗК сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение, а на заинтересованата страна сумата 1000 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия