Решение № 128 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7299/2014 г.

Решение № 128 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7299/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на К. С. Х., представляван от адв. М. У., срещу влязлото в сила въззивно решение № 5053/16.12.2013 г., постановено по възз. гр. дело № 798/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е уважен предявения от Ц. Н. П., срещу молителя и К. С. Т., иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване на грешка при отразяването на 23 кв. м. от имота на ищците в действащата кадастрална карта на [населено място]. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като страната се позовава на нови доказателства - писмо изх. № V - 12-274/13.05.2014 г. на Министъра на инвестиционното проектиране и скица № 1142/20.09.2009 г., издадена от [община]. В тази връзка се сочи, че доказателствата са от съществено значение за правилността на решението, с тях страната не е могла да се снабди своевременно, респ. те не са обсъждани от съда, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и отмяната на въззивното решение следва да се допусне. Ответникът по молбата - Ц. П., в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на отмяната на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Затова, тя не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци. Основанията за отмяна не могат да се прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на която и да е от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната, или на процесуално нарушение на съда. На първо място, молителят се позовава на писмо изх. № V - 12-274/13.05.2014 г. на Министъра на инвестиционното проектиране, което няма качествата на новооткрито писмено доказателство, което да сочи на непълнота на доказателствата и да е от съществено значение за изхода на спора. Такива са писмените доказателства, които са съществували по време на процеса, но страната не е знаела за тях или е знаела, но не е могла да ги представи по обективни за нея причини, въпреки че е положила дължимата грижа за това. В случая става въпрос за новосъздаден писмен документ, с който фактически молителят оспорва обосноваността на изводите на съда и заключението на приетата техническа експертиза в една тяхна част и конкретно - значението и тълкуването на знак за общност, поставен в кадастралната карта между имотите на страните. С това писмено доказателство страната е могла да се снабди своевременно, което не е сторила, поради което същото не може да обоснове отмяна на въззивното решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделен е въпросът, че техническият знак, чието значение е разтълкувано в писмото, не е сам по себе си от определящо значение за изхода на делото, както се твърди в молбата за отмяна. Представеният втори документ - скица № 1142/20.09.2009 г., издадена от [община] - също няма характеристиките на ново писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство. Въпросната скица е представена по делото и се намира на л. 125 от първоинстанционното производство, което автоматично я изключва от кръга на новите - непредставени и необсъждани от съда писмени доказателства. Развитите подробни доводи в молбата за отмяна касаят неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради погрешна оценка на събраните по делото доказателства и отказ на съда да събере и други доказателства /повторна техническа експертиза/, които според страната, имат значение за изхода на делото. Оплакванията за неправилното приложение на закона от въззивния съд, обаче не могат да бъдат преценявани в настоящото производство. Предвид всичко изложено, не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата Ц. П. е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което разноски не могат да бъдат присъдени. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение