Решение № 6131 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2017 г.

Решение № 6131 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Прокурор при Районната прокуратура - Сливен е подал касационен протест срещу решение № 152/3.10.2017 г. по адм. дело № 152/2017 г. по описа на Административния съд-Сливен, с което е бил отхвърлен подаденият от прокурора протест срещу разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Сливен, приета от Общинския съвет-Сливен. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се обяви нищожността на нормативната разпоредба поради противоречието й с чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията и чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Общинският съвет-Сливен е поискал отхвърлянето на протеста и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед поддържаното касационно основание, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по протест на прокурор при Районната прокуратура-Сливен срещу разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Сливен, приета с решение № 599/30.03.2017 г. на Общинския съвет - Сливен, с искане за обявяването й за нищожна. Оспорената разпоредба на чл. 6, ал. 4 от наредбата гласи: "Забранява се разполагането на преместваеми обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1. 1, 1. 3 и 1. 9 в централната пешеходна зона на град Сливен, с изключение на обектите за разпространение на периодичен печат". Административният съд направил извод, че Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Сливен част, е приета при спазване на процедурните правила, въз основа на предложение № 30-00-244/27.02.2017 г. на кмета на община Сливен, с приложени към предложението проект на нормативния акт и мотиви. Проектът на наредбата бил публикуван на сайта на Общинския съвет-Сливен на 27.02.2017 г., с указание, че заинтересованите лица могат да правят предложения в 30-дневен срок от оповестяването му. След изтичането на срока проектът бил разгледан от Комисията по инвестиционна политика и устройство на територията при Община Сливен. Нормативният акт бил приет на заседание на Общинския съвет-Сливен, проведено на 30.03.2017 г, на което присъствали 40 от общо 41 общински съветници. За приемането на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Сливен гласували 38 общински съветници. Актът бил публикуван във вестник "Сливенски новини", бр. 16 от 28. 04 - 04.05.2017 г. и на сайта на Общинския съвет - Сливен на 02.05.2017 г. След проверка на законосъобразност на оспорената разпоредба административният съд достигнал до извод, че актът, с който е приета разпоредбата, е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми от по-висок ранг. Съдът отбелязал, че чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация урежда компетентността на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С наредбата се определял реда за издаване на разрешение за поставяне на тези обекти, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА общинският съвет решавал и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Съгласно чл. 56 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавните и общинските имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Според изложените от административния съд мотиви, използването на думата "може" в текста на законовата разпоредба предполагала възможност, а не задължение за разполагането на преместваеми обекти. Законодателят предоставил на общинските съвети правомощието да определят съобразно екологични, исторически, социални и други цели, свързани с естетическия облик на града, специфични условия и ограничителни режими на територията на съответната община, касаещи разполагането на преместваеми обекти за търговия в определена част от града. При упражняването на това правомощие общинският съвет приел разпоредба, съдържаща забрана за разполагането на определен вид преместваеми обекти в централната пешеходна зона на град Сливен. С тази разпоредба не се нарушавал, както чл. 56 от Закона за устройство на територията, така и чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който гласи, че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закон. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 13 ЗМСМА общинският съвет имал правомощие да определя изискванията към дейността на физически и юридически лица на територията на общината. Въведеното ограничение било еднакво по отношение на всички субекти и собственици на недвижими имоти, находящи се в централната пешеходна зона на града, за постигане на естетически, градоустройствени и други цели. Поради това съдът отхвърлил подадения от прокурора при Районна прокуратура-Сливен протест за обявяване нищожността на нормативната разпоредба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението на административния съд не е допуснато неточно прилагане на материалния закон. Оспорената от прокурора при Районната прокуратура-Сливен нормативна разпоредба без основание е противопоставена на законовите норми на чл. 56 ЗУТ и чл. 3, ал. 3 ЗОАРАКСД, които имат различен предмет на правно регулиране. Разпоредбата на чл. 56 ЗУТ урежда реда за поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, като установява разрешителен режим за разполагане на преместваемите обекти. Тя не определя местата за разполагане на обектите, но дава указание, че те могат да бъдат разположени, както в имоти частна собственост, така и в имоти, държавна или общинска собственост. Разполагането на преместваеми обекти в имот, който не е собственост на лицето, което ще извършва дейността, предполага предварителното уреждане на отношенията между ползвателя и собственика на имота. В случая собственик на улиците в централната част на град Сливен, определени за пешеходна зона, е Община Сливен. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините. По аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС улиците са публична общинска собственост, тъй като трайно задоволяват обществени потребности. Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Що се отнася до реда, по който общинските имоти се предоставят за управление или под наем, той се определя с наредба на общинския съвет (чл. 8, ал. 2 ЗОбС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Това означава, че с приемането на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Сливен, Общинският съвет - Сливен е упражнил предоставената му компетентност в съответствие със закона. Оспорената от прокурора разпоредба не ограничава нечия стопанска дейност, тъй като няма подобно съдържание и цел, а и защото собственикът на всеки имот, бил той частна, държавна или общинска собственост, има правото да определи начина на неговото ползване. Като е отхвърлил подадения протест административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото Районна прокуратура-Сливен следва да заплати на Община Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд