Решение № 5292 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2009 г.

Решение № 5292 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) срещу Решение № 48 от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 5900/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт се отхвърли, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Христо Тодоров Медаров не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-17-7 от 19.09.2008 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на Христо Медаров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", както и му е присъдил направените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че при провеждане на дисциплинарното производство и реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е констатирал, че липсва изрична заповед на дисциплинарнонаказващия орган за образуване на дисциплинарното производство, поради което не става ясно в рамките на какво производство жалбоподателят е дал писмени обяснения, както и е бил изслушан по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Изложеното е мотивирало решаващият съд да приеме, че макар и да са налице писмени обяснения, същите са дадени формално и в нарушение на горната разпоредба. Съдът е счел, че заповедта, с която изпълнителният директор на ИАНМСМ е разпоредил на дисциплинарния съвет (ДС) да образува дисциплинарно дело, е без предмет, тъй като липсва посочено конкретно дисциплинарно нарушение, по което съветът да даде своето становище. В процесната заповед е възпроизведена формулировката на закона - "неизпълнение на служебните задължения", без да се посочва конкретното нарушение и при какви обстоятелства същото е извършено, поради което заповедта е и немотивирана. Като е взел предвид горното, решаващият съд е приел, че е осъществен съставът на чл. 93, ал. 2 ЗДСл., поради което следва да отмени наложеното наказание, без да разгледа спора по същество. За пълнота, Административен съд София-град е изложил съображения и в тази насока. Приел е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение, което обективно не може да му се вмени във вина, тъй като съгласно Вътрешните правила за организация на информационно-деловодната дейност и работата с документи на Националния иновационен фонд ("НИФ") възложените на Медаров на работните срещи задължения не са били в неговите правомощия. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното нарушение не е спазена процедурата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. е незаконосъобразен и е в противоречие със събраните по делото доказателства. Съгласно императивното изискване на цитираната разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. По делото по несъмнен начин е установено, че от ответника по касационната жалба са поискани писмени обяснения и същият е дал такива пред дисциплинарнонаказващия орган, както и че е бил изслушан от дисциплинарнонаказващия орган преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, с което е изпълнено законовото изискване на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Фактът, че липсва изрична заповед, с която да се образува дисциплинарно производство срещу държавния служител, не опорочава процедурата и не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В Раздел II, Глава V от ЗДСл., която регламентира производството по налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител, не е въведено задължение за дисциплинарно наказващия орган да започва дисциплинарното производство с нарочна заповед за образуване на същото, поради което като е приел обратното Административен съд София-град е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта, с която дисциплинарно наказващият орган е наредил на ДС да образува дисциплинарно дело, както и че същата е без предмет. Целта на производството пред ДС е да се изяснят фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, дали е налице основание за понасяне на дисциплинарна отговорност от държавния служител, както и се даде становище относно вида и размера на съответното наказание. За законосъобразното провеждане на процедурата пред ДС е без значение съдържанието на заповедта, с която дисциплинарно наказващият орган нарежда на ДС да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител, нещо повече издаването на такава заповед дори не е разписано с разпоредбата на чл. 96 ЗДСл. В конкретния случай се установява безспорно, че ДС е образувал дисциплинарно дело срещу ответника по касационната жалба и на свое заседание е изслушал обясненията на същия относно вменените му нарушения, като е предложил становището си на дисциплинарно наказващия орган, с което е изпълнена изцяло законоустановената процедура по налагане на дисциплинарното наказание на държавния служител. Следователно при издаването на обжалваната заповед не е допуснато съществено процесуално нарушение и изводът на Административен съд София-град, че в случая е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК е неправилен. Незаконосъобразни и несъответни на доказателствата по делото са и съображенията на решаващия съд относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Неправилно съдът е приел, че възложените на Медаров на работните срещи на 19.10 и на 31.10.2007 г. задължения да съгласува договорите и бюджетите към тях са в явно противоречие със задълженията на главния директор на ГД "МЗИП" съгласно Вътрешните правила за организация на информационно-деловодната дейност и работата с документи на "НИФ", както и според Одитната пътека за дейността на ГД "МЗИП" по управление на финансовата схема - "НИФ". Съгласно разпоредбата на чл. 20 от цитираните Вътрешни правила с кандидат, чийто проект е класиран и е разрешено отпускането на субсидия, се сключва договор за финансиране на проект по НИФ. Договорът се изготвя от отдел "ТПД", съгласува се от началник отдел "Мониторинг", главен директор на ГД "МЗИП", началник отдел "Правен", главен счетоводител и главен секретар на ИАНМСП. В съответствие с раздел III (озаглавен "Подготовка и сключване на договори с одобрените кандидати"), т. 3 и т. 6 от Одитната пътека за дейността на ГД "МЗИП" по управление на финансовата схема - "НИФ" изготвеният договор в отдел "ТПД" се проверява от отдел "Финансов контрол и отчетност на проекти" в ГД "МЗИП" за съответствие на бюджетите със субсидиите, заложени в утвърдения от изпълнителния директор протокол за оценка. В случай на констатирани несъответствия или пропуски от проверяващите, договорът се връща за корекция в отдел "ТПД" и отново се представя на съответния проверяващ орган. Посочените разпоредби визират задължението на главния директор на ГД "МЗИП" и ръководител на Звеното за управление на НИФ да организира проверката и съгласуването на бюджетите на бенефициентите като част от процедурата по организацията на подписването на договорите за финансирането на проектите с бенефициентите. Става въпрос за задължения, възложени на Медаров по силата на специални вътрешни за ИАНМСП разпоредби. В случая по безспорен начин е установено (което обстоятелство не се отрича и от самия ответник по касационната жалба в обясненията му пред дисциплинарния съвет), че задължението за съгласуване не е извършено нито в сроковете съгласно протоколите от работните срещи, нито към 14.08.2008 г., когато с нарочна заповед от Медаров са поискани писмени обяснения. В тази връзка следва да се отбележи, че е правилен изводът на решаващия съд, че с оглед забавянето във времето на отделните етапи на реализацията на финансовата схема, и по специално предаването на доклада на Оценяващия комитет на изпълнителния директор едва на 11.12.2007 г., то ответникът по касационната жалба е бил в обективна невъзможност да съгласува договорите по IV сесия и да провери бюджетите в срок до 31.10.2007 г. (съгласно задължение, възложено му на работната среща на 19.10.2007 г.), както и да съгласува бюджетите в срок до 05.11.2007 г. (съгласно задължение, възложено му на работната среща на 31.10.2007 г.). Неправилно обаче, Административен съд София-град не е изследвал въпроса налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения на ответника по касационната жалба и към момента на започване на дисциплинарното производство срещу него - 14.08.2008 г. Както се установява от съдържанието на оспорената заповед, Медаров е бил уволнен поради виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в не организиране и не провеждане на проверка на бюджетите на бенефициентите в и в т. ч. за съответствие с одобрените от Оценяващия комитет бюджети, като неразделна част от договорите за финансиране на проектите, както и за несъгласуването на бюджетите лично от него или от служител от ръководената от него дирекция в периода 31.10.2007 - 14.08.2008 г. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че съгласуване на бюджетите въобще не е извършено при наличието на установено с Вътрешните правила и Одитната пътека за дейността на ГД "МЗИП" такова задължение за директора на ГД "МЗИП". Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Заповедта за даване на писмени обяснения от Медаров във връзка с вмените му нарушения е издадена на 14.08.2008 г., а оспорената заповед - на 19.09.2008 г. Описаното в заповедта нарушение е извършено в периода 31.10.2007 - 14.08.2008 г., т. е. в рамките на едногодишния срок, в който дисциплинарно наказващият орган е в правото си да наложи дисциплинарно наказание. При наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител и предвид обстоятелството, че е изпълнена изцяло законоустановената процедура по налагане на дисциплинарното наказание, заповедта на изпълнителния директор на ИАНМСП е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Медаров срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски по делото Христо Тодоров Медаров следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, , вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,