Решение № 693 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2010 г.

Решение № 693 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Г. районен съд № 489 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 406/2009 г. С посоченото решение е обявена недействителността на клаузи от трудов договор № 657 от 27.08.2008 г., сключен между В. Н. З. и [фирма], признато е за установено в отношенията между страните, че между [фирма] и В. З. е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен на 16.07.2008 г. трудов договор, за неопределено време, при работа на две смени (дневна и нощна) по 12 работни часа, при сумирано изчисляване на работното време и основно месечно трудово възнаграждение от 220 лв. С решението [фирма] е осъдено да заплати на ищеца 41,92 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като останалите претенции на ищеца са отхвърлени. Молителят [фирма] поддържа, че не му е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и от останалите документи по делото, нито е бил редовно призован за проведените по делото съдебни заседания. Узнал за изготвеното решение едва на 11.02.2010 г. в съдебно заседание по друго дело между същите страни. Призовките били изпратени на регистърния адрес на дружеството, който никога не е бил променян. Удостовереното от длъжностното лице по призоваването, че на този адрес нямало такава фирма, не било вярно. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици. Ответникът по молбата В. Н. З. оспорва същата. Според него дружеството е призовавано редовно, тъй като е променило регистърния си адрес и не е вписало нов такъв. Счита, че удостовереното от длъжностното лице за промяна на адреса на фирмата не е опровергано. Излага и доводи за просрочие на молбата като счита, че същата е подадена през юли 2010 г. Счита, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане по същество или да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за допустима, но за неоснователна. Същата не е просрочена, тъй като по делото няма данни [фирма] да е узнало за постановеното решение от Г. районен съд преди 11.02.2010 г. Следователно срокът за подаване на молбата изтича на 11.05.2010 г. (чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК). Видно от представената по делото разписка за предаване на пратка от "Е. експрес", молбата за отмяна е изпратена чрез пощенски оператор на 11.05.2010 г., т. е. същата се счита в срок по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ГПК вр. чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молбата обаче е неоснователна, тъй като призоваването на страната е извършено редовно от районния съд. Делото е образувано по искова молба на В. З. против [фирма], като в исковата молба адресът на длъжника е посочен в[населено място], ж. к. "Р.", ул. Р. к. н. От приложената към исковата молба справка от търговския регистър е видно, че това е вписаният в регистъра адрес на управление на дружеството, който факт не се оспорва в молбата за отмяна. На този адрес е пратен от съда до ответника препис от исковата молба и доказателствата, като призовката е върната в цялост с отбелязване, че фирмата е напуснала адреса и нов адрес е неизвестен. Съдът е разпоредил призовката да се приложи по делото и ответникът да се счита за редовно призован на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. Тъй като удостовереното от длъжностното лице по призоваването не е опровергано, то съдът е процедирал в съответствие с правилата на ГПК за призоваване на търговци. Твърдението на молителя, че фирмата не е напуснала адреса, не е подкрепено с доказателства и поради това доводите за нередовно връчен препис от исковата молба следва да се отхвърлят. По същия начин е извършено призоваването на ответника за първото съдебно заседание и са му връчени съобщения с определението на съда по чл. 140 от ГПК и с постановеното по делото решение. Призоваването е осъществено изцяло в съответствие с изискванията по чл. 50, ал. 2 от ГПК и не е извършено в нарушение на правилата на глава VI от ГПК. Поради това твърденията за наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК са неоснователни и не могат да бъдат уважени. С оглед тези мотиви молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд