Решение № 13849 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2015 г.

Решение № 13849 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Г. Х., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в З.-С. З., срещу решение № 140 от 27.07.2015 г., постановено по адм. д. № 56/2015 г. по описа на АС-С. З., с което предявеният от Х. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. С. за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 12.02.2010 г. - 12.02.2015 г., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от законовата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС, е уважен до размер от 1000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, а останалата част от исковата претенция над сумата от 1000 лв до пълния й предявен размер от 9 420 лв е отхвърлена като неоснователна. К. Х. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част, като твърди неправилност на същото на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на исковата молба - 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията"- С. с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Х., се явява лично. Заявява, че се отказва от касационната си жалба срещу съдебното решение и моли делото да бъде прекратено в тази му част. Същият касатор заявява, че оспорва касационната жалба на ГДИН с твърдения за неоснователност на същата. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призована, не изпраща представител. От процесуалния представител на втория касатор,, началник-сектор Л. К., с юридическо образование, по делото е постъпило писмено становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата на М. Х., съответно - за основателност на касационната жалба на ГДИН. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Предвид изявлението на касационния жалбоподател М. Х., направени от него в съдебното заседание на 10.10.2016 г. за отказ от предявената от него касационна жалба срещу съдебното решение на АС- С. З., настоящият състав на ВАС е постановил протоколно определение от същата дата, с което на основание чл. 215, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Г. Х. срещу решението на АС-С. З., постановено по адм. д. № 56/2015 г. по описа на АС- С. З. и е прекратил производството по адм. д. № 11747/2015 г. по описа на ВАС по отношение касационната жалба на М. Х. Предвид обстоятелството, че това прекратително определение към датата на произнасяне е влязло в сила, настоящият касационен състав на ВАС остава сезиран единствено с касационната жалба на ГДИН срещу съдебното решение на АС-С. З. в осъдителната му част. Разгледана по същество, касационната жалба на ГДИН е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС-С. З. е осъдил ГДИН-С. да заплати на М. Г. Х., понастоящем в Затвора - С. З. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от М. Х. неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на служителите от администрацията на Затвора - С. З., изразяващо се в непровеждане в нарушение на изискването на чл. 150, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ежедневно в рамките на час и половина на културно-информационни мероприятия с лишения от свобода Харакчиев за времето на пребиваването му в Затвора- гр. С. Загора в периода 12.02.2010 г. - 12.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение административният съд е отхвърлил иска на Харакчиев срещу ГДИН в частта му над 1000 лв до пълния предявен размер от 9 420 лв като недоказан и неоснователен. За да стигне до този правен резултат, АС-С. З., след подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и доказателствата, представени от Затвора- С. и Затвора- П., е стигнал до извода, че предявеният от Харакчиев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е доказан по основание. Налице е твърдяното от служителите на затворническата администрация на затвора - С. З. фактическо бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон - задължението по чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС ежедневно по час и половина на ден на всяка група затворници, които не са ангажирани в трудовия процес, в рамките на групата да се организират културно-информационни мероприятия. Административният съд е приел, че задължението за затворническата администрация, регламентирано в чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС е част от по-общо формулираното в чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС задължение за осигуряване на необходими и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитането на правото им на достойнство. От друга страна това задължение съответства и се намира в корелативна връзка с правото на лишените от свобода, закрепено в чл. 163 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че, доколкото по делото не се спори, че М. Х. не е зает в трудов процес, а ответникът, въпреки надлежно разпределената му тежест на доказване, не представя доказателства, че затворническата администрация е организирала ежедневно на Харакчиев културно-информационни мероприятия, то по делото се доказва наличието на твърдяното от ищеца за исковия период незаконосъобразно фактическо бездействие. Съдът е отхвърлил като неоснователни развитите от ответника доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС спрямо осъдения на доживотен затвор при специален режим на изтърпяването на присъдата Харакчиев, базирайки се на обстоятелството, че не са налице изключенията на чл. 75 от ЗИНЗС, а, съгласно чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС и спрямо тези затворници, въпреки настаняването им в обособени зони с повишена сигурност, се прилагат общите разпоредби, доколкото спрямо тях не е наложено дисциплинарното наказание " забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода" по см. на чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС. Съдът е развил и подробни съображения за това, че обстоятелството, че Харакчиев не е "настанен в група" не го лишава от правата му по чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС, съответно - не освобождава затворническата администрация от изпълнението на това пряко произтичащо от закон нейно задължение. Съдът е анализирал подробно представените от ответника доказателства и е заключил, че осигуряването на престой на открито, предоставянето на възможност лишените от свобода да държат в килиите си телевизори и радиоприемници и да гледат 2 пъти седмично филм на служебен DVD плейър по тяхна заявка, не представляват изпълнение на задължението за ежедневно провеждане на културно-информационни мероприятия по см. на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС. С. е приел, че са налице и останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация за Харакчиев са настъпили реално вреди от вида на твърдените, които са пряка и непосредствена последица от твърдяното фактическото бездействие. При определяне размера на обезщетението съдът, базирайки се на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и понятие за "справедливост" по смисъла на този законов текст, е определил справедлив размер на обезщетението -1000 лв за целия 5-годишен исков период, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 9420 лв. Решението на АС-С. З. е неправилно поради следното: За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че е налице първата от кумулативно изискуемите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН, а именно: незаконосъобразно фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС. Предвид наличието на компютърна система, отразяваща всички свършени дела, постановени от съдебните състави на ВАС, която е достъпна за служебно ползване от съдиите във ВАС, както и наличната компютърна система на ВСС, отразяваща всички окончателни съдебни актове, постановени от административните съдилища на територията на Р България, на настоящия съдебен състав служебно е известно воденото от М. Г. Х. съдебно производство срещу Началника на Затвора - С. З., с правно основание чл. 257 от АПК и предмет на иска: осъждане на административния орган да изпълни задължението си, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС, за изпълнението на което същият административен орган незаконосъобразно е бездействал в периода от 02.02.2010 г. - 20.02.2015 г. По повод предявения от Харакчиев иск по чл. 257 от АПК с горния предмет и горните характеристики, пред АС-С. З. е образувано адм. д. № 57/2015 г., приключило с Решение № 119/29.06.2015 г., с което началникът на Затвора - гр. С. Загора е осъден в съответствие с чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС да изпълни произтичащите от този законов текст нормативни задължения. Решението на АС-С. З. по адм. д. № 57/2015 е обжалвано с касационна жалба пред ВАС, по повод на което е образувано адм. д. № 8967/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение. С Решение № 9231/27.07.2016 г. по горецитираното дело № 8967/2015 г. по описа на ВАС е отменено като неправилно решението от 29.06.2015 по адм. д. № 57/2015 г. по описа на АС- С. З. и, вместо него, е отхвърлено оспорването на М. Х. по чл. 257 от АПК срещу бездействие на началника на Затвора- С. З. да изпълни задължение по чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС с мотивите, че за исковия период за административния орган не е съществувало подобно задължение, пряко произтичащо от конкретната правна норма на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС. Претенцията на ищеца М. Г. Х., предмет на адм. д. № 56/2015 г. по описа на АС-С. З., съдебното решение по което е предмет на касационно обжалване в настоящото производство, е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни своето задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС за периода: 12.02.2010 г. - 12.02.2015 г. Въпросът налице ли е за периода 12.02.2010 г. - 12.02.2015 г. незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, регламентирано в нормата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС или не, е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила като окончателно Решение № 9231/27.07.2016 г. по горецитираното дело № 8967/2015 г. по описа на ВАС . Съгласно правната теория и установената съдебна практика окончателните съдебни решения по чл. 257 от АПК, с които съдът е приел, че административният орган не е бил длъжен да действа по начина, твърдян от ищеца, се ползват със сила на пресъдено нещо и преграждат пътя на косвения съдебен контрол за законосъобразност на същите бездействия в рамките на исковото производство за вреди от тях по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК / какъвто е конкретният случай/. С оглед гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което същото следва да бъде отменено, и, вместо него, ВАС следва да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от М. Х. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение