Решение № 4668 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2016 г.

Решение № 4668 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2016 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Х. К. М., от с. Г. Колево, община Вълчидол, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. Г., против решение № 315/16.02.2016 г. по адм. дело № 2998/2015 г. на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на земеделския производител срещу уведомително писмо изх. № 02-030-6500/2014/6/29.07.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", обективиращо отказ за изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/, направление "Биологично растениевъдство" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. по заявление за плащане за кампания 2012 г. с УИН 03/050612/55011. Релевирани са подробни оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, при което да бъде постановено ново решение по съществото на спора пред първата инстанция, за обявяване на нищожността на уведомителното писмо на основание чл. 177, ал. 2 АПК или отмяната му като незаконосъобразно, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Б.-А. оспорва касационната жалба и претендира отхвърлянето й като неоснователна, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на настоящия касатор против уведомително писмо изх. № 02-030-6500/2014/6/29.07.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 АЕП, направление "Биологично растениевъдство" с код АП 05 в размер на 20 964.34 лв. При преценка по подаденото заявление от административния орган е констатирано, че парцелите са заявени за подпомагане по мярка 214, като "биологични" - с код АП 05, докато контролиращото лице е установило, че те са "в преход" и е следвало да бъдат заявени с код АП 10. При това ДФЗ е намалило размера на финансовата помощ със сума, изчислена за целия БЗС. В. връзка с твърдяната от жалбоподателя нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 АПК, съдът е приел, че с влязлото в сила на 7.07.2015 г. решение № 4607/4.07.2014 г. по адм. дело № 9533/2013 г. по описа на АССГ, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по мотиви, че отказът за финансово подпомагане, постановен от административния орган, не съдържа посочване на фактически основания за издаването му и следва да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С това решение не са разрешавани въпроси по съществото на спора между страните, за да е налице сила на пресъдено нещо, а оттам и не е налице основание по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, за прогласяване на нищожността на второто по ред уведомително писмо, издадено по заявлението за подпомагане. Наред с горното, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Установено е, че при подаване на заявлението, Х. М. действително е посочил код АП 05 - "Биологично растениевъдство-ароматни и медицински растения", който се явява погрешно заявен, предвид данните от приложения по делото сертификат от контролиращото лице "Б. Б." ООД за "Биологично растениевъдство в преход-ароматни и медицински растения" - с код АП 10. При това съдът е приел, че е налице основание по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за отказ по заявеното плащане по същата мярка и отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Във връзка с оплакването, че административният съд не е констатирал нищожността на атакуваното уведомително писмо, издадено без да са изпълнени дадени от съд задължителни указания, следва да се има предвид, че в случая обосновано е прието, че с решение № 4607/4.07.2014 г. по адм. дело № 9533/2013 г. на АССГ, потвърдено с решение № 8329/7.07.2015 г. по адм. дело № 11383/2014 г. на Върховния административен съд, издателят на предходно издадения по заявлението на М., административен акт, е бил задължен да посочи фактически основания за постановения от него отказ за предоставяне на финансова помощ по мярка 214 АЕП. При разглеждането на първото уведомително писмо за кампания 2012 г., противно на наведените от касатора твърдения, съдът не е признал правото на финансово подпомагане за сумата от 20 964.34 лв. С горепосочените съдебни решения преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ със задължителни указания за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства относно процесното направление - "Биологично растениевъдство" и извършване на съответна преценка налице ли са основанията за подпомагане, които са изпълнени от административния орган. Указанията на АССГ и ВАС не са свързани с безусловно признаване на правото за подпомагане при събраните доказателства, а с указания за допълнително изясняване и посочване на фактите. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обосновано в случая е прието, че няма основание за нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, и първоинстанционният съд правилно е приложил посочената норма. Неоснователни са твърденията на касатора, че уведомителното писмо не е мотивирано и е вътрешнопротиворечиво, в частта, с която е отказано финансово подпомагане поради наличието на двойно заявени площи и това, че площите не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. В уведомителното писмо е посочено, че Х. М. е заявил два парцела, с обща площ от 32.78 ха, за участие по мярка 214 АЕП, с код АП 05. Видно от колона № 3 - "площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи" и колона 6 - "площ на парцела след извършени административни проверки" оторизираната площ е 32.78 ха, т. е. не са констатирани двойно заявени площи, нито такива, излизащи извън допустимия за подпомагане слой. В колона 7 обаче - "площ на парцела с неспазени базови и други изисквания по направлението" и текстовата част към нея, изрично е отразено, че двата парцела са заявени с код АП 05 "Биологично растениевъдство-ароматни и медицински растения", докато контролиращото лице е установило, че площите са "в преход" и поради това е следвало да бъдат заявени с код АП 10. Между страните липсва спор, че и двата парцела, описани в уведомителното писмо, са заявени от Манолов като площи за подпомагане по агроекологична дейност с код АП 05. Съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение № 1б от Наредба № 11/2009 г., тази дейност е за биологично растениевъдство - ароматни и медицински растения. Но отглежданата от производителя лавандула не отговаря на тази дейност, а е в етап "биологично растениевъдство в преход", поради което парцелите е следвало да бъдат заявени за подпомагане по агроекологична дейност с код АП 10 - "биологично растениевъдство в преход-ароматни и медицински растения". С оглед така установеното, правилно е съобразено правилото на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., че когато при административна проверка се установи, че за съответните парцели не са спазени изисквания по управление, агроекологичните плащания следва да се откажат съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Това е Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г., одобрена със заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, според т. 6.1 от която в случай, че информацията от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел се различава от заявената от земеделския стопанин за същия парцел (например бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице върне информация, че е биологичен), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за цялото БЗС. П. на парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ, относно която кандидатът не е спазил някой от ангажиментите, свързани с предоставянето на помощта, различни от тези, засягащи декларирания размер на площите. Именно тази хипотеза е установена в случая от контролиращото лице "Б. Б." ООД за двата имота, заявени от касатора за подпомагане. Поради това и правилно е прието, че са налице предпоставките за отказ на подпомагането по чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., съгласно която разпоредба не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. Липсва основание да се приеме и тезата на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в административно производство, с оглед неизвършването на проверка на място. В случая, основанието за атакувания отказ е установено с извършената от ДФЗ административна проверка и при проверка на място от контролиращото лице - сертифициращ орган за инспекция на биологична селскостопанска продукция. С това са изпълнени изискванията на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г., според който Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Неоснователно е и възражението за приложимостта в конкретния случай на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като същият е отменен от 1.01.2010 г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Искането за финансово подпомагане на кандидата е подадено след 1.01.2010 г., следователно разпоредбите на отменения Регламент № 796/2004 г. не могат да намерят приложение. Действително, съгласно чл. 28 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Изложеното налага извод за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление, който следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Неоснователно е и твърдението на касатора, че не той, а служител на Областна дирекция "Земеделие" е въвел грешна информация, посочвайки код АП 05 в заявлението. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗПЗП Общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълването на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи, но отговорността при попълването е изцяло на кандидата, който собственоръчно отбелязва схемите и мерките, за които кандидатства. Заявлението за подпомагане и плащане по АЕП е подадено на 4.05.2012 г. с код АП 05, а проверката на място на контролиращото лице е извършена на 14.11.2012 г. и при нея е установено, че стопанството е "в преход" - код АП 10. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, помощта на администрацията се свежда до неясноти при попълване на заявлението, но не и относно неговото съдържание, обективиращо волеизявление на земеделския стопанин. По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 200 лв съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение