Решение № 14569 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2020 г.

Решение № 14569 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 5916/21.05.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по адм. дело № 11982/2019 г. С обжалваното решение е отменен отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обективиран в писмо изх. № V8-232/18.04.2019 г. с искане да се постанови тълкуване на негова заповед № РД-02-15-17 от 7.02.2014 г. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Становището си за недопустимост на решението касационният жалбоподател обосновава с това, че Н. Кесаровска не е участник в производството по издаване на Заповед № РД-02-15-17/7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, заповедта е общ, а не индивидуален административен акт. Относно неправилността на съдебното решение касационният жалбоподател излага съображения, че съдът без да изложи конкретни мотиви е приел, че Заповед № РД-02-15-17/7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството се нуждае от тълкуване и неправилно и необосновано е приложил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК. Не е анализирал и искането за тълкуване и приложените към него документи, поради което решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е съобразено и, че заповедта е изпълнена. Моли обжалваното решение да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Алтернативно моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли подадената жалба. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Илова. Представя писмени бележки. Ответникът по касация – Н. Кесаровска оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена защита. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а оспорваното решение оставено в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Атанасов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е бил отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обективиран в писмо изх. № V8-232/18.04.2019 г. с искане да се постанови тълкуване на негова заповед № РД-02-15-17 от 7.02.2014 г. Като мотив за отказа в писмото е посочено, че не е налице необходимост от тълкуване на Заповед № РД-02-15-17 от 7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като не е налице неяснота по отношение на волята на нейния издател. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че със Заповед № РД-02-15-17 от 7.02.2014 г. министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешил да се изработи проект за изменение на Общия устройствен план (ОУП) за цялата територия на Община Царево и Екологична оценка към него. Със същата заповед, на основание чл. 135, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) министърът на регионалното развитие и благоустройството е спрял прилагането на ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със заявление с вх. № V8-232 към Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 15.03.2019 г. Н. Кесаровска е отправила искане до Министерство на регионалното развитие и благоустройството да постанови тълкуване на Заповед № РД-02-15-17 от 7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Като доводи са изложени неясноти по отношение на липсата на конкретизация на частите, за които се отнася спирането на прилагането на действащия устройствен план, което налага тълкуване и прецезиране от органа на разпореждането за спиране прилагането на ОУП. Искането е включеното в заповедта разпореждане, с което се спира прилагането на ОУП на Община Царево да бъде конкретизирано - за кои части от територията на общината се отнася. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че на практика молбата представлява искане за тълкуване, обосновано с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, която е приложима към процесния случай, тъй като касае производството пред административния орган и тълкуване на издаден административен акт от този орган. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е постановил недопустимо решение. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗУТ предвиждаща, че разрешение за изработване на проект за общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, няма как Н. Кесаровска да е участник в производството по издаване на Заповед № РД-15-17/7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същата обаче е собственик на имот в границите на Община Царево, поради което може (има правен интерес) да иска тълкуване на заповедта, доколкото твърди, че не може да установи действителния смисъл на издадения акт. Противно на твърдението на касатора и на основание чл. 214, т. 1 ЗУТ Заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. е индивидуален административен акт, засяга правата и интересите на Кесаровска и разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК е приложима по отношение на нея. Съгласно чл. 62, ал. 3 АПК органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Тълкуването има установителен характер, чиято цел е да се установи точното съдържание на външно оформената воля на издателя на административния акт. С акт постановен в производство по тълкуване не може да се променя акта. Съответно, ако искането за тълкуване има такава цел, органът може да откаже тълкуване, но това следва да е видно от мотивите на самия акт, което в процесния случай не е така. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил релевантните за спора доказателства и без да изложи конкретни мотиви е приел, че Заповед № РД-02-15-17/7.02.2014 г. се нуждае от тълкуване. Изводите на съда, макар и лаконични, са направени на база събрания доказателствен материал и изложеното от административния орган в обжалвания отказ за тълкуване, обективиран в писмо изх. № V8-232/18.04.2019 г. Административният орган въобще не е анализирал искането, с което е сезиран и приложените към него документи, поради което не може да прехвърля това задължение на съда, изграждайки защитната си теза. Не е изложил и съображения във връзка с посоченото в касационната жалба, че адм. дело № 12421/2008 г. по описа на ВАС е прекратено, причината за това и каква е връзката на това обстоятелство с искането за тълкуване, с което е сезиран. Не са изложени каквито и да е съображения, че искането за тълкуване не касаело заповедта на министъра, а нейното изпълнение, както и че заповедта е изпълнена. След като органът не е изложил такива мотиви, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не ги е обсъдил, както се твърди в касационната жалба. В оспорваното писмо административният орган е отразил само фактически констатации, а именно, че е издадена заповед за одобрение на Общ устройствен план на Община Царево, че е издадена заповед, с която е разрешено изработването на проект за изменение на Общия устройствен план за цялата територия на Община Царево и е одобрено задание за изработване на изменение на ОУП, както и че е спряно прилагането на ОУП на Община Царево, без да направи конкретен анализ на искането с което е сезиран, съответно да обоснове извода си, защо не е налице необходимост от тълкуване. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация се присъждане на разноски ще следва да се уважи в доказан по делото размер – 720 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия възражението за прекомерност на ответника е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав