Решение № 6104 от 8.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емония биотех ЕООД [населено място], община Челопеч, представлявано от Е. Спасов чрез адв. Б. Петров срещу Решение 1031/18.10.2022 г., постановено по адм. дело 1185/2021 г. по описа на Административен съд - София-област /АССО/, с което са отхвърлени предявените искове срещу Агенция Митници в размер на 66 361,03 лв., от които 61 361,03 лв. обезщетение за имуществени вреди и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът Агенция Митници, в представен писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, чрез юрк. Станкулова оспорва същата и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от дружеството, чрез адв. Петров, с което се обжалва определение 1891/01.11.2022 г., постановено по адм. дело 1185/2021 г. по описа на АССО, с което Емония биотех ЕООД е осъдено да заплати сумата от 300 лева, представляващо разноски за юрисконсултско възнаграждение. Счита определението за неправилно и моли за неговата отмяна. В представен писмен отговор на частната жалба, ответникът, чрез юрк. Станкулова оспорва същата и моли определението да бъде потвръдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Емония биотех ЕООД срещу Агенция Митници с цена на иска 66 361,03 лв., от които 61 361,03 лв., обезщетение за имуществени вреди и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато от ТП на Агенция Митници - ТД Югозападна при издаване на Ревизионен акт BG005800-PK24-PA2/15.03.2021 г., с който са установени задължения за заплащане на акциз в размер общо на 49 027 лева и лихви за просрочия в размер на 12 344,03 лв. Въз основа на този акт са били запорирани сметките на дружеството, с което се е преустановила дейността на дружеството в хода на изпълнявани договори, плащанията по които са били постъпили от контрагенти на Емония Биотех ЕООД. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил исковата претенция на дружеството, а с определение е допълнил решението като е осъдил дружеството да заплати на Агенция Митници сумата от 300 лева, представляващо разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че със заповед за възлагане на ревизия ЗВР-5800-ПК-14/32-169539/16.06.2020 г., връчена на 19.06.2020 г., е възложено да бъде извършена ревизия на Емония Битех ООД за задължения за акциз през периода 26.04.2016-31.05.2020 г., определен е тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от датата на връчване на заповедта. Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизията е изменена ЗВР от 16.06.2020 г., като е посочено, обхватът на ревизията за задължения за акциз да е за периода 26.04.2016 г. до 05.10.2020 г., а срокът за извършване на ревизията е удължен с два месеца, считано от 01.11.2020 г. Със заповед за спиране на производството от 28.08.2020 г., издадена от органа възложил ревизията е спряно производството по извършване на ревизията, считано от 28.08.2020 г. за срок до отпадане на обстоятелството за спиране. Установено било, че на 12.10.2020 г. е издадена заповед за възобновяване на производството по извършване на ревизия, като е посочено, че ревизията следва да обхване задълженията за акциз за периода 26.04.2016 г. до 31.05.2020 г. и е определен тримесечен срок за извършване на ревизията. В заключение е прието, че на 11.01.2021 г. е изготвен ревизионен доклад за извършената ревизия от екип митнически служители, а на 15.03.2021 г. е издаден Ревизионен акт срещу Емония Биотех ООД, с който са установени задължения за заплащане на акциз в размер общо на 49 027 лв. и лихви за просрочия в размер на 12 334,03 лв. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за вреди, решаващият съд е приел, че не е налице порок във формата на ревизионния акт, който да влече нищожност на същия. В тази насока от първоинстанционния съд са изложени подробни мотиви, че дружеството не е влагало получените количества акцизни стоки в производствен процес по смисъла на ЗАДС, като извършвайки търговска дейност с процесните стоки се е разпоредил с акцизни стоки, за които дължимият акциз не е бил заплатен. По отношение на РА е изложил аргументи, че същият е издаден за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС - разпореждане с акцизни стоки, за които дължимият акциз не е заплатен, а не на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС - възникване задължение за заплащане на акциз от използването на денатуриран по специален метод етилов алкохол от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС - като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Кумулацията от три условия се реализира когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, ненужно е да се обсъждат и съображенията на дружеството за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Последното води на правилния извод изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. З от АПК, когато се претендират вреди от нищожен акт, нищожността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административното производство не са допуснати особено съществени процесуални нарушения, които да водят до нищожност на ревизионния акт, както и че по отношение на материалния закон не са налице нарушения от такъв характер, водещи до нищожност на ревизионния акт. Настоящият касационен състав счита, че изводите на съда съответстват на установените в съдебното производство фактически обстоятелства. Въз основа на установените факти в хода на ревизионното и съдебното производство и резултатите от извършените митнически лабораторни експертизи, съдът е приел за правилни изводите на ревизиращите органи, че дружеството се е разпоредило с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз съобразно чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗАДС, освобождава се от облагане с акциз денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, съгласно определението за краен продукт посочено в разпоредбите на чл. 4, т. 54 ЗАДС. Установено е, че дружеството е извършвало преопаковане на денатуриран по специален метод етилов алкохол, като получените количества не са претърпели достатъчна преработка и дообработка, която да доведе до краен продукт по смисъла на чл. 4, т. 54 от ЗАДС и да обоснове изменение на тарифното класиране на акцизните стоки от код КН22072000 към код по КН38220000. Правилни са изводите на съда, че в хода на административното производство не са допуснати особено съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, които да водят до нищожност на ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба срещу посоченото по-горе определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, същата е неоснователна. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в полза на юридическите лица, когато те са защитавани от юрисконсулт съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от 3ПП. Според настоящата съдебна инстанция, съдът е пропуснал да присъди поисканите разноски предвид изхода на спора и правилно на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на Агенция Митници следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,