Решение № 15415 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2020 г.

Решение № 15415 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. Шопов, срещу решение № 1500/09.12.2019 г. по адм. дело № 166/2019 г. на Административен съд-София област, пети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1386/13.12.2018 г. по преписка № КЗК-444/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията /Комисията, КЗК/. Релевирани са доводи за необоснованост и неправилност на постановеното съдебно решение, като по идентични с изложените в първоинстанционната жалба оплаквания, се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано съдебното производство. Предявено е искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Добрева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на [фирма], срещу решение № 1386/13.12.2018 г. по преписка № КЗК-444/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С последното е установено, че не са извършени нарушения на чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от [фирма]. КЗК е идентифицирала страните, определила е съответния пазар, изискала е становища от всички участници в административното производство и е дала възможност за запознаване с материалите по преписката. При това, след осъществен подробен анализ на предявеното искане и данните от събраните доказателства, обосновано е констатирала, че търговското дружество - подател на искането и [фирма], са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, извършващи стопанска дейност, като Агенти по смисъла на Наредба № Н-12/24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз. В искането, подадено до КЗК се твърди, че от [фирма] са извършени нарушения, свързани с публикуването на невярна информация на интернет страницата му относно местата и времето, в които чуждите граждани могат да възстановят начисленото им ДДС. Посочено е, че на летищата в [населено място] и [населено място] липсват обособени места /пунктове/ за възстановяване на ДДС - от дружеството се поддържат щандове за продажба на спортни обувки, на които процесната услуга се предоставя само в натоварения летен сезон. Изложени са твърдения, че публикуваната невярна информация е довела до прекратяване на договори с клиенти на [фирма]. Посочено е, че недобросъвестните действия са започнали от момента на регистрация на ответника като агент по Наредбата, поради което КЗК е анализирала поведението на дружеството от 15.04.2016 г., откогато е активен и домейнът "bgtaxfree. bg". По представените и събрани по преписката доказателства КЗК е установила, че [фирма] осъществява стопанска дейност на територията на летищата в [населено място] и [населено място], въз основа надлежно сключени договори. Приела за неоснователно твърдението, че публикуваната информация на сайта е невярна, доколкото ответникът има търговски обекти на посочените територии, ползвани по съвместителство и за дейността му като Агент. Като е взела предвид, че в Наредба № Н-12/2006 г. не е предвидено задължение дружествата да имат обособени нарочни търговски обекти за целта, е счела, че в случая не се установява извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК. За да достигне до извод за липса на нарушение и по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, Комисията е изискала информация от трети лица - клиенти на двете дружества, по която установила, че преустановяването на ползването на услугите на подателя на искането не се намира в причинно-следствена връзка с нелоялно поведение от страна на [фирма], а се базира на предпочитания относно условията на предлаганите от последното услуги, каквито условия [фирма] не предоставя. Констатирано е, че поведението на ответното дружество не може да бъде подведено и под общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, поради което в случая не са извършени нарушения по чл. 31, чл. 36, ал 1 и чл. 29 ЗЗК от страна на [фирма]. За да отхвърли жалбата АССО е приел за правилни мотивите на КЗК. Посочил е, че в сайта на [фирма] подробно е описан начинът на възстановяване на ДДС, което обикновено ставало чрез лична среща, на която с помощта на служител от ответното дружество се попълват формулярите/исканията на чуждестранните лица за възстановяване на сумата. Съдът е счел, че не намира основание оплакването, че по този начин ответникът има ценово предимство, още повече, че твърдението е изцяло недоказано. По отношение на нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗК е изтъкнал, че броят на дружествата, които са имали сключени договори с жалбоподателя по делото за предлаганата услуга се е увеличил от 276 към 15.04.2016 г. на 312 към 02.01.2018 г., и е налице само един прекратен договор, а това, ведно с факта, че част от клиентите му имат сключени договори и със [фирма], не сочи на осуетяване сключването на договори с конкуренти. Отчел е, че привличането на клиент, в резултат на което се прекратява сключен договор с конкурент не представлява нелоялна конкуренция ако е обективно обусловено от предлагани по-добри условия по новия договор, както и че за да се осъществи хипотезата на чл. 29 ЗЗК следва нарушителят да има пазарен дял, който би могъл хипотетично да се отрази неблагоприятно върху пазара на съответната услуга и да доведе до изкривяването му, какъвто видно и от представената по делото справка за сключените от жалбоподателя договори, не се твърди, нито се установява да е налице. Настоящата инстанция споделя изцяло застъпеното от КЗК и първоинстанционния съд схващане, че специалните състави по глава VII ЗЗК са неприложими в процесния случай и само с оглед липсата на всички предпоставки по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Обосновано и правилно АССО е приел, че решението на КЗК е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, без при това да е допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното и съдебно производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че в случая не е изпълнен съставът на чл. 29 ЗЗК. Не намира основание и оплакването на касатора, че съдебният акт е издаден без пълно изясняване на спора от фактическа и правна страна. Без съмнение всички съществени доводи на страните са обсъдени от решаващия състав и в резултат извършената от него обоснована и правилна преценка, обжалваният административен акт е приет за законосъобразен. Неоснователни са оплакванията на касатора за противоречие на решението с материалния закон. При установените по делото релевантни факти, крайният извод за липса на извършено от ответника по касация нарушение по чл. 31 ЗЗК е правилен. С цитираната разпоредба се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Комисията и АССО правилно са приели, че в случая не се установяват активни действия на ответника, изразяващи се в обективиране на неверни сведения или изопачаване на факти от обективната действителност. [фирма] е публикувало на сайта си информация за характера на предоставяната от него услуга и местата, на които лицата могат да получат възстановения ДДС. Дружеството извършва стопанска дейност, като Агент по Наредба № Н-12/2006 г., по силата на удостоверение № 220871600000001/12.04.2016 г., издадено от Националната агенция по приходите и както правилно е съобразил АССО, в подзаконовия нормативен акт няма изискване агентите да разполагат с обособени обекти, в които да предлагат извършваната от тях услуга и да обслужват клиентите си. От установеното по преписката е видно, че ответникът има наети обекти на територията на летищата в [населено място] и в [населено място], за които няма пречка да бъде използвани по съвместителство. Фактът, че [фирма] предлага така наречената "мобилна услуга", при която клиентите се свързват със служители на Агента не съставлява нарушение по смисъла на Наредбата, доколкото в нея няма изрични изисквания относно местата и начините за предоставяне на услугата. В чл. 7 от Наредбата са изброени условията, на които следва да отговарят лицата, които могат да се регистрират като агенти, като в ал. 4, т. 4 от посочения текст е заложено изискването регистрираният агент да постави на видно място в обектите, в които осъществява дейността си, информация за общите условия, реда и начина за възстановяване на данъка. Иначе казано, в Наредбата липсва изрично изискване за посочване на работно време за предоставяне на услугата, както твърди касатора. Действително, от събраните доказателства от трети лица и условията, залегнали в договорите им с ответното дружество, се установява, че агентът подпомага чуждите лица при попълване на необходимите документи и има пряк контакт с лицата, като по този начин им дава надлежна информация за местата и времето на възстановяване на ДДС. Но липсват данни с тези свои действия [фирма] да е въвело в заблуждение клиентите си, изопачавайки факта, че е регистриран агент, чрез който чуждестранното лице може да си възстанови данъка на посочените от него места и относно начина за извършване на дейността му. Доказателствената тежест, че посочените данни за предоставяната от [фирма] услуга са неверни, е за този, който го твърди в производството по установяване на нарушение по чл. 31 ЗЗК. В случая, след като в производството пред КЗК и съда не е установено използването на неверни сведения или изопачаването на факти от обективната действителност, то не е осъществен и състава на нарушението по чл. 31 ЗЗК. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. В чл. 29 ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII ЗЗК /чл. 30 - чл. 37/, какъвто е процесния случай. С оглед твърденията, наведени с искането по чл. 38 ЗЗК от [фирма], правилно КЗК е изследвала поведението на ответното дружество от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на нелоялно осуетяване на сключването на договори - чл. 36, ал. 1 ЗЗК и общата клауза на чл. 29 от същия закон.