Решение № 2543 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2011 г.

Решение № 2543 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фреш Студио Ка" ЕООД гр. Велико Търново, чрез управителя Калина Русева, срещу Решение № 97/07.03.2011 г., постановено по адм. дело № 96/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, необосновани са изводите на съда, относно липсата на процесуални нарушения в ревизионното производство, както и че не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт /РА/. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор, изходящ от процесуалния представител юрск. Светлана Русева, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира за необоснован решаващия извод на съда, че протоколите за предаване на стоките са бланкетни, поради което не доказват удостоверените в тях обстоятелства. Счита, че с оглед на установените по делото факти и обстоятелства не е спазен общностният принцип на ефективност при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна - град е бил ревизионен акт № 12001000994/29.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ Монтана, потвърден с решение № 509/11.12.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за "Фреш Студио Ка" ЕООД: 1. са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2009 г. и м. 12.2009 г. в общо размер на 9894 лв. във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит и 2. по ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сума в размер на 2547,80 лв. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също, че е в доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличие на предпоставките за ползване на данъчен кредит, а въз основа на събраните доказателства, е приел, че не е налице реалност на извършените доставки, поради което правилно на търговеца било отказано правото на признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Фреш дизайн студио" ЕООД. Съдът е приел също, че са налице и предпоставките за увеличение на финансовия резултат в частта по ЗКПО поради приетата от приходните органи липса на реалност на доставките. При постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Формално е подходено към предмета на спора, преповторени са фактическите и правни изводи на данъчните органи, без да е извършена самостоятелна и отделна преценка на доказателствата, които са събрани в хода на ревизионното производство, не са обсъдени доводите на жалбоподателя. Също така съдът е нарушил съществено процесуалните правила като не е изпълнил задължението си, като инстанция по съществото на спора, да изясни спорните и относими факти и обстоятелства. Съдът е приел, че не са налице доказателства за придобиване на стоките от страна на доставчика "Фреш дизайн студио" ЕООД, за прехвърляне на правото на собственост върху тях чрез индивидуализацията им, за транспортиране и съхраняване на стоките или за последващата им реализация. В тази връзка съдът не е обсъдил събраните доказателства за придобиване на стоките от страна на доставчика, не е проверил дали същите са осчетоводени като активи при получателя и по какъв начин или да е извършено последващо разпореждане с тези активи. Съдът е игнорирал данните за наличие на складово помещение, за приемо-предаване на фактурираните стоки, вкл. и договора за покупко-продажба на МПС и последващата официална регистрация на товарния автомобил като собственост на получателя. От друга страна съдът не е изложил мотиви относно другото основание за отказване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 71 ЗДДС, а именно, че представените фактури не представляват годни данъчни документи, издадени в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС - предвид констатирано графично различие между фактурите, представени от доставчика и тези, представени от получателя. Съдът е следвало да изиска оригиналите на фактурите, за да провери твърдението на приходните органи, още повече, че на фактурите, представени от получателя е отбелязано, че са копия. Следвало е да се провери чрез използване на специални знания налице ли и при двамата съконтрахенти осчетоводяване на фактурите във вида, в който са представени като преписи, както и да се изложат мотиви дали намира или не намира същите за редовни данъчни документи по смисъла на ЗСч и чл. 113 и чл. 114 ЗДДС. В частта по ЗКПО съдът не е обсъдил твърдяната от приходните органи липса на документална обоснованост именно поради липса на годни данъчни документи. Съдът е приел в противоречие с предвидените в чл. 26 ЗКПО основания за непризнаване за данъчни цели на счетоводни разходи, че липсата на реалност на доставките е достатъчно самостоятелно основание фактурираните разходи да не бъдат признати за данъчни цели, съответно да се увеличи финансовият резултат на дружеството. Съдът не е обосновал този си извод. От друга страна не са изложени мотиви относно спорния правен и фактически въпрос - налице ли е документална обоснованост по смисъла на чл. 10 ЗКПО и конкретно налице ли са първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанската операция, при налични фискални касови бележки от фискални устройства. За правилния отговор на този въпрос на първо място е следвало да се провери годността на първичните счетоводни документи с оглед твърдяните от приходните органи различия между отделните екземпляри на същите, за което се налага и използване на специални знания. Едва след като изясни спора от фактическа страна съдът следва да приложи правилно материалния закон. В тази връзка и по приложението на материалния закон се указва, че липсата на реалност на доставка по смисъла на ЗДДС не е нормативно установено самостоятелно основание за непризнаване за данъчни цели на извършени счетоводни разходи, а оттам и за промяна на финансовия резултат по ЗКПО. Наличието или липсата на документална обоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО се определя по реда и основанията на чл. 10 ЗКПО. Предвид изложеното касационният съд намира, че при разглеждане делото от първоинстанционния съд и при постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на обжалваното решение. Предвид липсата на мотиви във връзка с основните спорни моменти се препятства възможността на касационната инстанция да провери законосъобразността на акта. Предвид нарушението на принципа на служебното начало поради неоказано съдействие на страните и липса на указания, че за обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства по реда на чл. 160 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 9 и чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което също препятства възможността за произнасяне по съществото му. След отмяна на решението делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства, да даде възможност за представяне на такива, да изиска оригиналите на фактурите, както от доставчика, така и от получателя и да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да провери движението и осчетоводяването на стоките, предмет на фактуриране, данните за начина на индивидуализация и съхранение, евентуалното им използване или разпореждане с тях от страна на получателя, както и относно редовността на първичните счетоводни документи по смисъла на ЗСч, като по възможност се установи причината за наличието на визуално различие между преписите на фактурите, представени от двамата съконтрахенти. След като изясни спора от фактическа страна съдът следва да изложи пълни и обстойни мотиви относно установените от него факти, да обоснове фактическите си изводи и правилно да приложи материалния закон като съобрази дадените по-горе насоки за тълкуването и приложението му. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските на страните за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение