Решение № 6104 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2014. г.

Решение № 6104 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2014. г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на ЕТ "Венелин Николов Мирчев-99", с. Тетово, и на ДД "ОДОП"-Варна, срещу решение № 1272/2.06.2014 г. по адм. д. № 574/2014 г. на Административен съд Варна. С касационната жалба, подадена от ЕТ "Венелин Николов Мирчев-99", с. Тетово, Община - Русе, е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 181102312/27.02.2012 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 414/31.07.2012 г. на ДД "ОДОП" - Варна за установени задължения вследствие на преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. с непризнати разходи по фактури, издадени от: ЕТ "Алианс-Ангел Метов", "Котон Трейдинг" ЕООД и "Вистрой 07" ЕООД, във връзка с непризнат данъчен кредит по същите фактури. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, иска се отмяната му. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП е обжалвано решението в частта, с която е отменен РА № 181102312/27.02.2012 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 414/31.07.2012 г. на ДД "ОДОП" - Варна за установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви за забава, както следва: за 2007 г. - данък 24 576,79 лв. и лихви - 11 132,38 лв.; за 2008 г. - данък 16 049,84 лв. и лихви - 4849,32 лв. Изложени са доводи за неправилност, необоснованост на решението и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му в тази част и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 28.03.014 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, действащ като касационна инстанция. С решение № 1938/12.02.2014 г. по адм. д. № 8503/2013 г. Върховният административен съд в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК, по касационна жалба на ДД "ОДОП" - Варна е отменил решение по адм. д. № 3041/2012 г. на Административен съд Варна, с което е бил отменен РА № 181102312/27.02.2012 г. С решението на ВАС са констатирани допуснати от съда множество съществени процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при дадени задължителни указания. При новото разглеждане на делото, съдът е спазил указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, разпределил е доказателствената тежест, дал е указания на страните, във връзка с това и е обосновал мотиви, съобразно установените данни на база ангажираните писмени и гласни доказателства и приета съдебно-счетоводна експертиза. Решението е правилно. По касационната жалба на ЕТ "Венелин Николов Мирчев-99": В тази част на обжалваното решение е отхвърлено оспорването на РА в частта, с която е преобразуван финансовият резултат на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ в посока увеличение за данъчен период 2009 г. в резултат на непризнати разходи по фактури на доставчиците: ЕТ "Алианс - Ангел Метов", "Котон трейдинг" ЕООД и "Вистрой - 07" ЕООД, с мотиви от влязъл в сила РА № 031101022/1.08.2011 г. по ЗДДС, при който не е признат данъчен кредит по същите фактури, поради недоказана реалност на доставките. Оспорването на РА № 031101022/1.08.2011 г. по ЗДДС е отхвърлено с решение по адм. д. № 408/2012 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение по адм. д. № 6292/2013 г. на Върховния административен съд. Основанието по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО не е поддържано от процесуалния представител на административния орган в производството при новото разглеждане на делото от съда. Съдът е приел, че е законосъобразен РА при предпоставките за приложение на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 2 ЗКПО, тъй като процесните фактури, по които не е признат данъчен кредит не отразяват реални стопански операции и осчетоводените разходи със същите фактури са документално необосновани. В същото време, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че следва да се извърши прихващане със съответните приходи при приложение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО в редакцията преди изменението, в сила от 1.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО предвижда, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция. По аргумент от чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и с тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата). Наличието на фактура не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документирания с нея разход, като аргумент за това следва от установения в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч принцип на предимство на съдържанието пред формата. Поддържаният довод от касатора, както и пред първоинстанционния съд е бил, че е следвало да се извърши прихващане с приходите, свързани с тези разходи, съобразно действащата към 2009 г. разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, преди изменението на текста, в сила от 1.01.2010 г., която счита че следва да се тълкува в смисъл, че не е предвидено изрично изключването по чл. 26, т. 2 ЗКПО, в какъвто смисъл е последващото изменение на текста, неприложим с обратно действие. Позовава се на приетата по делото ССчЕ, отговор по въпрос № 3, която установява данък за довнасяне по ЗКПО и лихви към него в размер на 0 лв. за 2009 г. При непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО в приложимата му редакция към 2009 г. /в сила до 1.01.2010 г./ не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Тълкуването на посочената норма сочи, че тя предвижда регулиране на действително реализирания приход в резултат на непризнатите за данъчни цели разходи. В случая, не е доказано търговеца да е реализирал приходи, свързани с непризнатите разходи. Когато разходите не са признати за данъчни цели поради документална необоснованост в резултат на установена липса на реални доставки, както е в случая установено с влязъл в сила РА по ЗДДС, издаден на търговеца, обективно невъзможно е получателят да е вложил същите стоки в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи приходи именно от несъществуващите стоки. Такива приходи не са установени и с приетата ССчЕ, а отговорът на въпрос № 3 е даден, съобразно счетоводните записвания на търговеца, които са неотносими при издаден РА по ЗДДС и непризнати за реални доставки по фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Алианс - Ангел Метов", "Котон трейдинг" ЕООД и "Вистрой - 07" ЕООД, с данъчната основа по които е преобразуван финансовия резултат за 2009 г. и е определен дължим пряк данък. Касационната жалба по изложените съображения е неоснователна в тази част и правилно жалбата е отхвърлена в тази част с решението на съда, по изложените мотиви. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна: С тази част от решението е отменен като незаконосъобразен РА за установени задължения на ревизирания субект по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че от страна на органите по приходите не е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Не са събрани доказателства, че ревизираното лице не е отчитало всички приходи от търговската дейност и че не е налице несъответствие в имущественото му състояние, от което да се определят укрити приходи. Правилно, с оглед изложените съображения, съдът е приел, че предоставените средства от заемателите са с доказан произход. Сумите по договорите за заем са предоставяни на лицата по банков и по касов път. Неоснователни са доводите поддържани от административния орган, че и трите лица заематели в нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5 от б. "б" ЗДДФЛ не са подали годишна декларация и не са декларирали предоставените заеми, от което се твърди, че не са предоставени такива. Неподаването на такава декларация е административно нарушение за съответния заемодател-физическо лице, но не е основание да се приеме, че заеми не са предоставени, при доказано и със ССчЕ надлежното им счетоводно отразяване в счетоводството на предприятието на едноличния търговец. Съдът е спазил указанията на ВАС в отменителното му решение относно събирането на относимите доказателства и законосъобразно е приел, че те могат да предоставят тези средства на жалбоподателя, които са и счетоводно отразени. Несъответствие на имущественото състояние на жалбоподателя не е установено, поради което няма и данни за укрити приходи и правилно съдът е приел, че липсва основание за провеждане на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При така установените данни на база писмени и гласни доказателства и приета ССчЕ, необосновани са твърденията на органите по приходите, че отчетените като заемни средства представляват неотчетени прикрити приходи от продажби на търговеца. Постановеното решение в частта, с която е отменен РА като незаконосъобразен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на страните, които са в двойно качество - на касатори и на ответници по касация, не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение