Решение № 9300 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2013 г.

Решение № 9300 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Милена Минкова, нотариус рег. № 571 на НК срещу заповед № ЛС-И-521/28.05.2013 г. на министъра на правосъдието. В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта и се иска отмяната й. Възраженията срещу заповедта са подробни, но най-общо се свеждат до това, че в заповедта липсват мотиви, както и че е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на заповедта и решаване на въпроса от съда по същество, и връщане на преписката на Министъра на правосъдието със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима. Тя е подадена от лице с правен интерес от обжалването й, и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. По основателността й приема следното: Производството пред министъра на правосъдието е започнало по заявление на жалбоподателката с регистрационен индекс № 94-М-110/01.04.2010 г. В него е заявено искането на жалбоподателката на осн. чл. 34б във вр. с чл. 10, ал. 4 и 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, за преместването й като нотариус в район на действие - Районен съд София. Сочените в заявлението причини са желанието на жалбоподателката да се подложи на процедури за ин витро оплождане, рисковете, свързани с евентуална бременност и раждане. В заявлението е посочено, че в района на Районен съд гр. София съществува обективна необходимост от увеличаване броя на действащите нотариуси. Жалбоподателката е атакувала мълчаливия отказ на министъра на правосъдието по подаденото заявление. Мълчаливият отказ е отменен с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението. След съдебното решение, с молба с рег. индекс № 94-М-110/10 от 30.05.2012 г. до министъра на правосъдието, жалбоподателката поддържа искането си за произнасяне по заявлението, като добавя и нови факти - раждането на дъщеря й, и отглеждането й, което според нея прави невъзможно осъществяването на функциите й като нотариус в район на действие - РС Пазарджик. Със заповед № ЛС-И-521 от 28.05.2013 г. министърът на правосъдието се произнася по заявлението на жалбоподателката вкл. и във връзка с допълнително сочените от нея обстоятелства. Министърът е преценил, че не са налице двете кумулативни предпоставки, попадащи в хипотезата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД, а именно открито място по чл. 10 от същия закон в района, за който се изисква преместването и наличие на важни причини, налагащи преместването. Липсата на първата предпоставка е обоснована с информацията, предоставена от Нотариалната камара. По отношение на втората предпоставка е посочено, че е отпаднала необходимостта от провеждането на ин витро процедури, тъй като те са успешно приключили, а полагането на непрекъснати грижи за роденото дете е преценено като житейски проблем, съпътстващ повечето семейства, който е преодолим вкл. и чрез заместването на нотариуса от помощник нотариус или от друг свой колега от същия район на действие. С тези мотиви министърът на правосъдието е отказал преместването на жалбоподателката от район на действие Районен съд Пазарджик в район на действие Районен съд - София. Настоящият съдебен състав преценява жалбата срещу заповедта като неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в заповедта. От съдържанието на заповедта стават ясни причините, поради които органът е отказала да уважи заявлението, както и приложимият материален закон. Правилно е прието, че за да се стигне до преместване на нотариус от едни в друг район на действие е необходимо наличието на кумулативни предпоставки. Основателно е преценено от министъра на правосъдието, че в конкретния случай те не са налице. Видно от документите по делото и по-конкретно от писмо на Нотариалната камара на Република България с изх. № 395/23.04.2013 г. (лист 83 и сл от делото) и от писмо от същия издател с изх. № 490/31.05.2014 г. (лист 138 от делото) е, че не са били и не са налични вакантни места за нотариуси в района на РС-софия по чл. 10 от ЗННД, както и че броят на действащите нотариуси в посочения райн превишава необходимият брой според броя на населението му. Правилен е изводът на министъра на правосъдието, че сочената актуална причина от жалбоподателката за преместването й, не попада в определението, съдържащо се в приложимата разпоредба на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД. Безспорно е, че раждането и отглеждането на дете е съществено и значимо обстоятелство, но за целите на преместването на нотариус, законодателят е предвидил в чл. 34б, ал. 2 от ЗННД, настъпилата важна причина да е извън волята на нотариуса, какъвто не е настоящия случай. Във връзка с този извод, ирелевантен за спора се явява въпросът за броя на населението на Столична община, респективно установеното с представения документ от МРР, ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" за броя на населението на Столична община към 15.05.2013 г. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява жалбата като неоснователна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК