Решение № 1785 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2018 г.

Решение № 1785 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 2258 от 18.12.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2272/2017 г. С него се отменя решение № 2153-15-146/27.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-161/5.07.2017 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/прот. № 2140-15337/14.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и върната преписката на органа за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. Тенчева чрез процесуален представител адвокат Божинов от АК Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Спорът, възникнал по жалба срещу решение на директора на ТП на НОИ Пловдив се изразява в това как следва да бъде квалифициран стажа за периода от 1.10.1981 г. до 1.06.1990 г. на длъжност "Дружинен ръководител" оформен от ОК на ДКМС и за времето от 1.06.1990 г. до 30.06.1992 г. на длъжност "организатор извънкласна и извънучилищна дейност" в Общински център за работа с деца гр. Пловдив. Разрешението на този въпрос е от значение за правото на пенсия на основание чл. 69 в, ал. 1 КСО към дата 31.03.2017 г. когато В. Тренчева е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В административното производство е прието, че от стажа от 31 г. 10 м. и 5 д. от трета категория труд 20 г., 2 м. и 15 д. е зачетен като учителски с изключение на посочените спорни периоди. Правните изводи на административния орган са, че следва да се преценява учителския стаж съгласно разпоредбите, действащи към датата на заявлението. Съдът е разгледал по съществото жалбата, която приел за основателна. Изводите на административния орган относно приложимия закон са приети от съда за изведени в нарушение на разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО, според която за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31.12.1999 г. за съгласно действащите дотогава разпоредби. Предвид установеното от фактическа и правна страна решението е отменено. Решението е правилно. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, който е в сила от 1.01.2000 г. Така цитираната разпоредба следва да се тълкува, че трудовият стаж осъществен до 31.12.1999 г. ще бъде ценен при подаване на заявление след 1.01.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно материалните закони, които са в били действащи към 31.12.1999 г. Това означава, че периода на трудовия стаж ще бъде преценяван съгласно действащата относима за него материална норма към момента на протичането му ако няма изменение и уредбата действа и към 31.12.1999 г. Ако в нормативната уредба е настъпило изменение преди 1999 г, съгласно което изменение този стаж следва да се цени по друг начин и разпоредбата е действаща към 31.12.1999 г., то следва да се прилагат разпоредбите на действащата към 31.12.1999 г. нормативна разпоредба относно преценката за този стаж. Няма приложение материална уредба след 31.12.1999 г. При тези изводи няма приложение материална уредба след 1.01.2000 г. както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В същия смисъл е и цитираната многобройна практика на ВАС. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 650 лева. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение