Решение № 2071 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15370/2010 г.

Решение № 2071 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15370/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Илиев Мутавчиев от гр. Кюстендил срещу решение № 222 от 24.09.2010 г., постановено по административно дело № 228 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № РД-12-68 от 08.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5211222900 от 12.04.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, с което е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на подаването на заявлението за пенсиониране - 13.01.2010 г.. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са поради нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Поддържа се искане касационният съд да отмени обжалваното решение на АС-Кюстендил и да се произнесе по същество, като за начална дата на отпускане пенсията на касатора да се приеме датата на инвалидизиране - 30.08.2006 г.. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Кюстендил е решение № РД-12-68 от 08.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5211222900 от 12.04.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил. С обжалваните актове органите на ТП на НОИ са разпоредили на Костадин Илиев Мутафчиев да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 13.01.2010 г., а не от датата на инвалидизиране - 30.08.2006 г.. Административният съд е приел за установено, че Костадин Илиев Мутавчиев /касатор в това производство/ е подал молба за освидетелстване от ТЕЛК и с експертно решение № 1180 от зас. № 113 от 30.08.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД, гр. Дупница (лист 4 на делото) му е определена 30% ТНР с дата на инвалидизиране 30.06.2006 г.. Това експертно решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК в частта му за определения процент трудова намалена работоспособност и с Експертно решение № 0774 от зас. № 094/19.06.2009 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови болести (лист 5 на делото) му е определена 50 % ТНР от датата на инвалидизиране 30.08.2006 г.. Експертното решение на НЕЛК е връчено лично на Костадин Илиев Мутавчиев на 29.07.2009 г. (лист 10 на делото), който въз основа на него е подал заявление до ТП на НОИ - гр. Кюстендил, заведено с вх. № ПП-02-736 от 13.01.2010 г., с искане да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане № 5211222900 от 12.04.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, считано от 13.01.2010 г. (датата на подаденото заявление в ТП на НОИ), му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Недоволен от началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност, Костадин Мутавчиев е оспорил този административен акт пред по-горестоящия орган - директора на ТП на НОИ - Кюстендил, който с решение № РД-12-68 от 08.06.2010 г. е оставил без уважение жалбата му. За да отхвърли жалбата като неоснователна Административният съд - Кюстендил е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на материалноправната разпоредба на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Според съда жалбоподателят Мутавчиев би могъл да получи инвалидна пенсия единствено считано от 13.01.2010 г., на която дата в ТП на НОИ - Кюстендил е подадено заявлението за отпускане на пенсия за ИОЗ с необходимите документи, т. е. след шестмесечния срок по ал. 1 на чл. 94 КСО и след едномесечния срок по ал. 2 на същия текст, поради което пенсията законосъобразно е била отпусната от дата на постъпване на заявлението в пенсионния орган. Това становище на административния съд е правилно. Съгласно ал. 1 на чл. 94 КСО пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на придобиване правото на този вид пенсия, ако заявлението за отпускането им е подадено в шестмесечен срок от тази дата. А според чл. 73 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. Инвалидизирането като правно релевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В конкретния случай за дата на инвалидизиране органите на медицинската експертиза са определили 30.08.2006 г.. За да бъде отпусната пенсията от тази дата, е необходимо заявлението с необходимите документи да е подадено в 6-месечен срок от нея (чл. 94, ал. 1 от КСО). Когато шестмесечният срок е пропуснат (в случая поради произнасяне на НЕЛК по оспореното ЕР на ТЕЛК), намира приложение разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, съгласно която пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). От данните по делото е безспорно, че касаторът е получил експертното решение на НЕЛК по сърдечно-съдови болести № 0774 от зас. № 094/19.06.2009 г., с което му е определена 50 % ТНР, на 29.07.2009 г.. Заявлението за отпускане на пенсията обаче е било подадено на 13.01.2010 г., след едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО. При това положение административният съд правилно е преценил, че пенсията за инвалидност следва да се отпусне от датата на подаване на заявлението. С последвалото ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 0491 от зас. № 041 от 23.03.2010 г. оценката на работоспособността на освидетелстваното лице е потвърдена на 50%, а срока на инвалидност е определен до 01.03.2013 г., от което следва, че правилно на Костадин Илиев Мутавчиев е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 13.01.2010 г.. В касационната жалба касаторът поддържа, че никой не го бил уведомил за възможността да получи инвалидна пенсия още през 2006 г. и поради това е пропуснал цитираните законови срокове по уважителни причини. В същност спорът се свежда до това, какъв е характерът на срока по чл. 94 КСО и ще важи ли по отношение на него разпоредбата на чл. 37 ГПК - за възстановяване на срока, когато той е пропуснат по уважителни причини. Правото на пенсия не се погасява с давност, следователно заинтересованото лице - носител на такова право, може във всеки момент да подаде заявление за отпускане на пенсия. Осъществяването на това право - определянето и датата на отпускането на пенсията съгласно чл. 94 КСО, обаче е поставено в зависимост от извършването на определено действие от страна на заинтересованото лице - подаване на заявление, и то в определен срок. Неупражняването на това право в определения шестмесечен срок по ал. 1 на чл. 94 КСО, съответно в едномесечния срок по ал. 2 на същия текст, погасява правото пенсията да се отпусне от възникването на правото или от подаването на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/. Очевидно досежно срока за подаване на заявление и последиците от това разпоредбата на чл. 94 КСО има материалноправен характер. От същността на императивния характер на разпоредбата следва изводът, че се касае до един преклузивен срок и като такъв същият не може да бъде възстановяван, както правилно се приема от административния съд. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че общият осигурителен стаж на касатора също правилно е бил изчислен от пенсионните органи към датата на подаването на заявлението в ТП на НОИ - Кюстендил, съгласно представените документи, доказващи осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, съгласно чл. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - общо 23 години, 10 месеца и 26 дни. След издаването на процесното разпореждане № 5211222900 от 12.04.2010 г. са били представени допълнително документи за осигурителен стаж на Мутавчиев. Същите са зачетени от административния орган в издаденото впоследствие разпореждане № 5211222900 от 19.07.2010 г. съгласно чл. 10, ал. 2 от НПОС и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Мутавчиев е изменена при осигурителен стаж до датата на инвалидизирането - общо 24 години, 2 месеца и 29 дни. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,