Решение № 12452 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2021 г.

Образувано е по касационна жалба на В. Димитрова, ЕГН - [ЕГН], чрез проц. си представител адв. И. Колев, против решение 725 от 09 април 2021 г., постановено по адм. д. 3002/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск от В. Димитрова против началника на РДНСК Пловдив към ГД СК при ДНСК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че издадената от него заповед ДК-02-ЮЦР-36 от 27 януари 2011 г. за премахване на незаконен строеж Жилищна сграда южен близнак, намираща се в УПИ ІV-37, кв. 53 по плана на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност. Съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Дали е изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 285 от АПК, на който факт се претендира погасяване на задължението, или не е изтекъл, е спорът по делото. Безспорно установено е, че поканата за доброволно изпълнение на Димитрова е връчена на 10.01.2013 г. С посочената дата е поставено началото на изпълнителното производство. По делото са представени доказателства за предприети действия по принудително изпълнение от органа по изпълнението началника на ДНСК. Представени са по делото и приети като доказателства протокол от 02.08.2013 г. и протокол от 09.09.2013 г.; проведена е процедура по избор на извършител на премахването, за което е издадена Заповед ДК-14-ЮЦР-217/19.09.2013 г. На 13.12.2016 г. касатора е бил уведомен за изпратено до Началника на ДНСК одобрено предложение за сключване на договор за започване на принудително изпълнение. След получаване на всички относими към посочената процедура документи отново е извършена проверка, констатациите от която са отразени в протокол от 12.05.2017. В АПК е регламентирана общата петгодишна давност, без да са уредени нейното спиране и прекъсване, като празнотата се преодолява чрез прилагане по аналогия, на осн. чл. 46, ал. 2 ЗНА, на разпоредбите в тази връзка - чл. 110 чл. 120 ЗЗД. Съгласно чл. 116 б. в ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на задължението, от което следва, че погасителната давност не тече при висящност на изпълнителния процес, през което време същата се спира. Определящо за началото, от което давността започва да тече е първото действие, предприето от органа по изпълнение. В случая това е изпратената покана за доброволно изпълнение - 10 януари 2013 г. Последното действие на органа по изпълнение е изготвянето на протокол от 12 май 2017. От тази дата нататък е започнала да тече нова пет годишна давност. Изложените, в тази връзка, изводи на решаващия съд са верни и законово обосновани. Верни са и правните изводи на решаващия съд, че прогласена нищожност на постановление на Началника на ДНСК, обективирано в негово възлагателно писмо изх. ПД-3385-03-634/05.09.2017 г., с което е възложено принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. е несъотносим факт по спора. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Разноски за тази инстанция съдът не присъжда, тъй като такива не са изрично поискани, както с отговора по касационната жалба, така и в съдебно заседание. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав