Решение № 8851 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2015 г.

Решение № 8851 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна", представляван от юрк. Караславов, против решение № 1733/27.07.2015 г. по адм. д. № 4064/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "ПС Трейдинг" АД, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Варна е обявил за нищожно решение рег. № 32-114517/29.09.2014 г. към ЕАД № 13BG002005J0005373/25.09.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна", с което по отношение на оспорващия, "ПС Трейдинг" АД като получател на стоката, на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е взет под отчет акциз за констатирани по ЕАД липси в размер на 1421,38 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е постановил решението си при липсата на компетентност. Развил е доводи, че издателят на обжалваното решение, началник на митническо учреждение по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗАДС, предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 107, ал. 3 и чл. 118 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ не е имал материална компетентност за издаване на акт за установяване задължение по декларация, а такава за определяне персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 7, ал. 1 ДОПК, който да възложи ревизионното производство и на решаващ орган при задължителния административен контрол върху такъв акт. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административно решение, с което е установено задължение за заплащане на акциз, е издадено от началника на МП "Пристанище Варна" в качеството му на орган по чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС сочи, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно определението по ал. 2, т. 8 освобождаване за потребление е и установяването на липса на стоки, за които се дължи акциз. Ето защо, при издаване на обжалваното решение са били приложими разпоредбите на ДОПК. За целите на производството по ал. 1 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗАДС предоставя на митническите учреждения по Закона за митниците /ЗМ/ компетенциите на териториални дирекции на НАП, на директора на Агенция "Митници" правомощията на изп. директор на НАП, а на началниците на митническите учреждения - правомощията на териториален директор . По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 ЗАДС началникът на МП "Пристанище Варна" в качеството му на началник на митническо учреждение е бил компетентен да определи персонално митническия орган, който да постави начало на ревизионното производство с надлежна заповед и да упражни като решаващ орган задължителния административен контрол по отношение издадения в това ревизионно производство акт за установяване на задължение по декларация, но не и да издаде този акт. Като е процедирал като орган по чл. 30 ППЗМ в производство, подчинено, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС, на правилата на ДОПК, началникът на МП "Пристанище Варна" е издал нищожно административно решение. Касационните доводи за неправилност на решението се основават на твърдението, че акцизът е дължим в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС, поради което следва да бъде определен и взет под отчет по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи - чл. 42 ЗАДС. С оглед данните по преписката и възприетите в мотивите на обжалваното административно решение фактически и правни основания, така изразеното становище следва да бъде оценено единствено като защитна теза. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съответствие с установяванията по делото и правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение