Решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г.

Решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б. и Д. Т. Г. срещу решение № 833 от 26.05.08 г. по гр. д. № 599/08 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че съдът не обсъдил всички доказателства по делото, поради което направил погрешния извод, че не е приключила административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността наследниците на общия наследодател В, от който черпят права ищците и затова те не се легитимират като собственици на процесния имот. Освен това - развива се довод, че собствеността върху имота е възстановена с решение на ОСЗ, издадено на името на една от наследниците на общия наследодател -, а ищците, в качеството им на наследници на В. Ш., са доказали собствеността си с решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с което са признати правата на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС, както и с удостоверението за наследниците му. И на последно място - незаконосъобразно съдът приел, че владението на ответниците върху имота е добросъвестно и те могат да го придобият с кратката петгодишна давност. Ответниците в производството - Г. И. Г., И. Г. Г., М. И. Т., И. Б. В. и Х. П. Т. оспорват жалбата, като считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение № 151 от 20.12.07 г. по гр. д. № 3617/06 г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС за собственост на идеални части от следния недвижим имот - имот пл. № 33 с площ от 12 503 кв. м., образуващ парцел **** -"З" по действащия кадастрален план на Т. парк "Р", гр. П.. В. съд е приел, че решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с което е било признато правото на собственост на общия наследодател В върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС има само установително, но не и конститутивно действие. Без последващо решение на ОСЗ, с което да бъде променено лицето, в чиято полза е издадено първоначалното решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ /в случая - С. С. - праводател на ответниците/, ищците, в качеството си на наследници на В. Ш., не се легитимират като собственици на спорния имот. Ето защо не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения от тях иск по чл. 108 от ЗС. Освен това - владението на ответниците не е лишено от правно основание, тъй като са придобили собствеността върху имота по давност. Владението те са получили в резултат на правна сделка и дори тя да няма вещнопрехвърлителен ефект за целия имот, те са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС и са придобили собствеността с кратката петгодишна давност. Не са възприети доводите на ищците за недобросъвестност на владението, като съдът се е позовал на презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС и е счел, че тя не е оборена в съдебния процес. С определение № 157 от 30.12.08 г. по гр. д. № 2949/08 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че обжалваното решение е правилно като резултат. Спорът по делото се концентрира върху два въпроса - имат ли конститутивно действие решенията по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с които се променя лицето, в полза на което е възстановена земя по ЗСПЗЗ и може ли да се придобие по давност собствеността върху земеделска земя, за която все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Въззивният съд е дал правилен отговор на първия въпрос. Решението му е съобразено с приетото в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, че решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Няма отстъпление в практиката на ВКС от тази принципна постановка. Посоченото от жалбоподателите решение № 44 от 01.03.04 г. по гр. д. № 2600/02 г. на IV ГО на ВКС, макар да е постановено след Тълкувателното решение, е изолирано и не сочи променено виждане по посочения материалноправен въпрос. Напротив, налице са множество последващи решения на ВКС, в които се поддържа идеята за конститутивното действие - както по отношение на обекта на възстановената собственост, така и по отношение на субекта - напр. решение № 413 от 01.07.09 г. по гр. д. № 1751/2008 г. на II ГО; решение № 1125 от 01.10.08 г. по гр. д. № 5241/07 г. на V ГО, решение № 411 от 30.04.09 г. по гр. д. № 1448/08 г. на I ГО и др. Последното от посочените решения разглежда конститутивното действие на решението по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ - въпрос, който се поставя и в настоящото производство. В съответствие с тази съдебна практика, въззивният съд правилно е приел, че преди да има постановено решение на ОСЗ, с което да се измени лицето, на чието име е възстановена собствеността върху процесния имот /вместо на С. С., имотът да се възстанови на наследниците на общия наследодател В/, ищците, като преки наследници на В. Ш., не са придобили собствеността върху идеални части от имота и не могат да проведат успешно иск по чл. 108 от ЗС за защита на правата си. Последващото решение на ОСЗ № 2613А от 21.09.06 г., с което е отказано възстановяването на собствеността на С. С., въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, не е равнозначно на решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което земята да бъде възстановена на наследниците на В. Ш., ето защо необсъждането му от въззивния съд не представлява съществено процесуално нарешуние. От това решение ищците не черпят никакви права. В полза на техния наследодател В следва да се издаде решение от ОСЗ по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ и едва от този момент за тях ще се породи право на собственост върху идеални части от спорния имот. Неправилно въззивният съд е приел, че може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Този извод противоречи на принципа, заложен в чл. 5, ал. 2 от ЗОСОИ, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече - в този смисъл решение № 4 от 11.03.98 г. по к. д. № 16 от 1997 г. на Конституционния съд. Идеята на закона е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени с решение на поземлената комисия, сега ОС "З" и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. Същата идея е заложена в чл. 19 от ЗСПЗЗ - общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяване на собствеността, след като изтече 10 г. срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената карта за съществуващи или възстановими реални граници. В настоящия случай, преди окончателното възстановяване на собствеността на наследниците на В. Ш. с издаване на решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, ответниците не биха могли да придобият по давност процесната земя, независимо от това дали са добросъвестни или недобросъвестни владелци и колко дълго владеят земята. Ето защо необсъждането на свидетелските показания, свързани с опровергаване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС за добросъвестност на владението, не представлява съществено процесуално нарушение, което може да доведе до отмяна на обжалваното въззивно решение. Това решение е правилно като резултат, тъй като към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция ищците не са били собственици на процесния имот и затова правилно предявеният от тях иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,