Решение № 14402 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15138/2018 г.

Решение № 14402 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15138/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Йорданова, против решение № 493/27.09.2018 г. по адм. дело № 250/2018 г. на Административен съд-Монтана. С последното, по жалбата на М. Йорданов е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-120-6500/2508/23.01.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, в частта му относно удържаната сума по СЕПП и СПП, при съответно възлагане на направените по делото разноски. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Йорданов, чрез пълномощника си адвокат И. Иванов оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Монтана е образувано по жалбата на М. Йорданов против уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2508/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 6 040. 67 лв по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 2 792.23 лв. по Схемата за преразпределително плащане /СПП/. От данните по делото се установява, че М. Йорданов е кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с УИН № 12.20.0514/63398/08.05.2014 г. за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за национални доплащания за хектар земеделска земя /СНДП/, Плащания по Натура 2000/Н2000. В резултат на заявлението и проведеното административно производство, в частта му касаеща заявлението за подпомагане по СЕПП и СПП, е изготвено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Изх. № 02-120-6500/2508 от 26.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Това уведомително писмо е обжалвано от Йорданов и е образувано адм. дело № 612/2015 год. по описа на Административен съд – Монтана, по което с Решение № 41 от 25.01.2016 год. потвърдено от ВАС е отменено уведомителното писмо в частта му с която е извършено прихващане на оторизираната сума по СЕПП и СПП, като преписката е върната на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в едно месечен срок от влизане в сила на решението, съобразно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебния акт. В изпълнение на съдебното решение е изготвено и оспореното в настоящето производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Изх. № 02-120-6500/2508 от 23.01.2018 год. издадено от изпълнителния директор на ДФЗ – РА. С писмото са оторизирани в цялост заявените от кандидата площи, допустими за подпомагане и е оторизирана сума по СЕПП в размер на 6040. 67 лева и по СПП в размер на 2792. 23 лева или обща сума в размер на 8832. 90 лева, която не е била изплатена в резултат на прихващането й. Под Таблица 2: като основание за прихващането /удържането/ за погасяване на главница и лихви по възникнало парично задължение е посочено, такова обективирано в Заповед № 03-120-РД/212 от 18.08.2014 год. /тъй като при изписване на датата е допусната техническа грешка вместо 18 е изписана 28.08.2014 г., видно от становището на ответника/, издадена от Директора на ДФЗ – Монтана по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", за което е изпратена нотариална покана за доброволно изпълнение с № 01-127-6500/154 от 14.07.2014 год., получена на 30.07.2014 г., както и корекция на нотариална покана за доброволно изпълнение с № 01-127-6500/154 от 18.08.2014 г. Посочено е, че на 19.11.2014 г. е регистриран дългът на М. Йорданов в книга на длъжниците в размер на 24 446. 00 лева, които представлява изплатено първо плащане по договор № 12/112/05558 от 16.02.2010 г. Основанието за регистриране на дълга е неподаване на окомплектована заявка за второ плащане в нормативно и договорно установения срок за това, по мярка 112 от ПРСР 2007-2013 г. "Създаване на стопанства на млади фермери". Посочени са прихванатите суми по дати, с главница и лихва. При тези данни съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в атакуваната част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените по-горе основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На второ място с оглед процесуална икономия спорът е разгледан по същество, като е анализирана разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия и е установено, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като вземането не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. В резултат е прието, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на акта в оспорената част и последната е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумите. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на уведомителното писмо да се запознае с позицията на органа относно предпоставките, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона "Прихваната сума" действително са посочени сумите 6 040. 67 лв. по СЕПП и 2 792. 23 лв. по СПП, но нито под таблицата, нито в акта като цяло, е отразено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е неговото фактическо основание. Липсва посочване и на приложената от органа правна норма, въз основа на която са намалени дължимите за изплащане суми за кампания 2014 г. чрез прихващане. Поради това, обоснован е направеният от административния съд извод за неспазването в случая на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издадена Заповед № 03-120-РД/212 от 18.08.2014 г. на Директора на ДФЗ – Монтана. В тази връзка, правилно е установил първоинстанционният съд, че Заповед № 03-120-РД/212 от 18.08.2014 год. на Директора на ДФЗ – Монтана е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение по адм. дело № 497/2014 год. по описа на Административен съд – Монтана. Към датата на постановяване на атакуваното уведомително писмо Изх. № 02-120-6500/2508 от 23.01.2018 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 год., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, с което се извършва атакуваното прихващане на оторизирани суми, не е налице влязъл в сила предходен административен акт, ползващ се с изпълнителна сила по отношение на изискуемо задължение по друга мярка /мярка 112/, администрирана от ДФЗ, т. е. по отношение на фонда не е налице едно ликвидно и изискуемо вземане, което съобразно постановките на европейското и национално законодателство /чл. 103-105 ЗЗД/ да може да се прихване с насрещно вземане на оспорващия М. Йорданов. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г. / държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума не може да се приеме и, че представлява неуредено задължение на М. Йорданов, установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено посоченото изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Следва и сумата да е установена по основание и размер, които условия също не са налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо, с оглед липсата на влязъл в сила административен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Размерът на последното, с оглед своевременно предявеното от касатора възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора претендирания размер от 1200. 00 лева, следва да бъде намален в размер на 600. 00 лева, която Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение