Решение № 2213 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2011 г.

Решение № 2213 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 571/11.03.2011 г. по адм. д. № 3370/2010 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 1000954/01.06.2010 г. на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "Спарг" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт. По съображения в касационната жалба поддържа, че в тази част решението е неправилно поради допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1000954/01.06.2010 г. на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, в частта, с която за м. 5.2009 г. е начислен допълнително ДДС 12 680 лв. с лихви и е отхвърлил жалбата на "Спарг" ЕООД против РА в останалата му част за начислена лихва 361,18 лв. за м. 6.2009 г. върху 35 435,90 лв., непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 7.2009 г. 2324,64 лв. и начислени лихви, непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 8.2009 г. 14 000 лв. с начислени лихви и непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 9.2009 г. 6000 лв. с начислени лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по правилата на ДОПК ревизия. В РА е констатирано, че на 7 и 20.05.2009 г. "Спарг" ЕООД е продал недвижими имоти на "Еон асет мениджмънт" ООД - свързано с продавача лице по § 1, т. 3, б. "а" - "м" ДОПК, тъй като продавачът и купувачът са собственост на едно и също лице - "ЕОН" ООД и на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС е определена данъчна основа на доставките между свързани лица в размер на пазарната цена на имотите, определена с експертиза по време на ревизията и е начислен данък за внасяне 12680 лв. с лихви. В решението на директора на ДОУИ-Варна е уточнено, че страните по сделките са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "з", "л" и "м" ДОПК и т. 4, тъй като двете лица имат един и същ пълномощник - Катя Петкова в отношенията си с НАП, имат един и същ адрес за кореспонденция, за две години са извършили многобройни покупко-продажби на недвижими имоти помежду си, и предвид цената, на която са осъществени процесните две сделки, са свързани лица по б. "л", тъй като са лица, едното от които е направило дарение на другото. Съдът е приел, че с нот. акт от 7.05.2009 г. е продаден недвижим имот с построена в него бензиностанция и газостанция с обслужваща сграда и метална конструкция за 190 000 лв. На основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС не е начислен данък, тъй като посочената цена в нотариалния акт е на постройките и доставката е освободена. Цената в нотариалните актове е определена по балансовата стойност на активите. Според съда не са налице условията на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчна основа на доставките по двата нотариални акта по пазарни цени, тъй като не е налице условието сделките да са сключени между свързани лица. Според представените извлечения от търговския регистър на 26.05.2009 г. е вписана промяна на собственика на ревизираното лице, като е вписан нов собственик "Еон" ООД, който е сред собствениците на купувача по нотариалните актове "Еон асет мениджмънт" ЕООД. Съдът е обсъдил описаните обстоятелства и е достигнал до обоснован извод, че не са налице обстоятелствата по цитираните в РА § 1, т. 3, б. "а" - "м" ДОПК, тъй като към момента на изповядване на сделките на 7 и 20.05.2009 г. страните по тях не са свързани лица. Неоснователни са доводите на първия касатор, че поради общ адрес за кореспонденция и общ представител пред НАП двете дружества са свързани по смисъла на § 1, т. 3 и 4 ДОПК. Общ представител не е основание да се приеме, че лицата са свързани и по § 1, т. 3, б. "д" ДОПК, тъй като текстът изисква едното от свързаните лица да представлява другото, което в случая не е налице. Неоснователен е и доводът за приложение на § 1, т. 3, б. "л" ДОПК, който изисква едното от лицата да е направило дарение на другото лице. В случая е продаден недвижим имот с бензиностанция и газостанция през 2009 г., като в цената не е включена земята на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Имотът е придобит от ревизираното лице през 2008 г. за 542 760 лв., а е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 144/04.12.2003 г., като при продажбата в цената не е включена стойността на земята и на някои съоръжения. За да е налице дарение, би следвало при прехвърляне на имота да не е платена никаква цена и да е сключена сделката, поради дарственото намерение на прехвърлителя предвид определението за дарение по чл. 225, ал. 1 ЗЗД, какъвто настоящият случай не е. Сключените многобройни сделки с предмет недвижими имоти между "Спарг" ЕООД и "Еон асет мениджмънт" ООД не съставляват основание по § 1, т. 3 и 4 ДОПК, за да се приеме, че дружествата са свързани лица. Неоснователно е и позоваването на § 1, т. 3, б. "з" и "м" ДОПК. По делото не е установено едното от двете дружества да контролира другото, да участва в управлението на другото дружество или трето лице да ги контролира и двете. Неоснователно е и позоваването на § 1, т. 4, б. "д" ДОПК, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за възможност на едното дружество да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на другото дружество. Многобройните търговски сделки между двете дружества доказват трайни търговски отношения между тях, но не и свързаност по § 1, т. 3 и 4 ДОПК, след като не са посочени като основание да бъдат третирани страните сделките като свързани лица. Обосновано съдът е приел, че към момента на изповядване на двете сделки на 7 и 20.05.2009 г. страните по тях не са свързани лица по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, който неправилно е приложен в РА и като е отменил РА в частта, с която определен данък върху добавената стойност за внасяне за м. 5.2009 г. с лихви е постановил правилно съдебно решение. Решението е правилно и в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. След като е обсъдил подробно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени в РА данъчни задължения на ревизираното лице за останалите спорни периоди. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилен е изводът на съда, че за извършената корекция на ползван данъчен кредит за построена сграда в имота с бензиностанцията чрез възлагане, продадена през м. 5.2009 г. е следвало да направи корекция по чл. 79, ал. 1 и 6 ЗДДС, щом при построяване на сградата е ползван данъчен кредит върху цялата й стойност, а е продадена по освободена доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС, за да е освободено ревизираното лице от задължението да направи корекцията и по чл. 79, ал. 4 ЗДДС, корекцията е следвало да се извърши през м. 5.2009 г., когато са възникнали основанията за извършването й. Корекцията е извършена през м. 6.2009 г. и съдът като е приел, че в РА законосъобразно са начислени лихви за закъснялата корекция 363,18 лв. е постановил правилно решение. Съдът е отхвърлил жалбата против в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 8 - 9.2009 г. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури на "Вапис строй" ООД по доставки на СМР на обект бизнес сграда в гр. Добрич, които не са реално осъществени. За м. 7.2009 г. е издадена фактура № 63/20.07.2009 г. за авансово плащане на 69 739,37 лв. и ДДС 13 947,87 лв. определен по чл. 25, ал. 6 ЗДДС, поради което остава платен аванс от 58 116,14 лв. По фактурата е ползван данъчен кредит. В РА е прието, че неправилно е определен включеният в аванса данък на 13 947,87 лв. като е завишен с 2324,64 лв. като е начислен за внасяне ДДС за м. 7.2009 г. 2324,64 лв. с лихви поради грешката в изчисленията. Правилно съдът е потвърдил РА в тази част. В случаите, когато данъкът е включен в цената, се изчислява по чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, по която формула данъкът е 11 623,23 лв. и определеното в РА завишение на данъка по фактурата от 2324,64 лв. е правилно изчислено. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. За м. 8 и 9.2009 г. съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Вапис строй" ООД за доставки на СМР на обект бизнес сграда в гр. Добрич на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Доставчикът е ползвал подизпълнител "Томая" ООД, който има назначени по трудов договор само технически секретар и кранист, и няма технически и кадрови възможности да осъществи фактурираните СМР. По делото са приложени протоколи обр. 19 за приемане на извършени СМР между ревизираното лице и прекия доставчик, и идентични протоколи за приемане между прекия доставчик и подизпълнителя. Приложени са идентични договори между "Вапис строй" ООД и "Томая" ООД от 24.07.2009 г. с възложител "Вапис строй" ООД и от 24.08.2009 г. с възложител "Томая" ООД за един и същ обект - бизнес сграда в гр. Добрич. Основният договор от 20.07.2009 г. на ревизираното лице с "Вапис строй" ООД няма предмет, тъй като в него не са посочени видовете ремонтни работи, които следва да се извършат. В преписката е приложено приложение № 1, за което се поддържа, че е част от договора, макар, че в договора не е посочено да има приложения. В приложение № 1 са описани работи, подлежащи на извършване, които са посочени като извършени в протокола за годност за ползване на обект "Надстройка на седеметажна административна сграда", приложен към разрешението за ползване № ДК-07-32/06.04.2009 г. на този обект. Решението като законосъобразно и в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,