Решение № 10844 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2011 г.

Решение № 10844 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Антоанета Дамянова Среброва-Пенелова, гр. София, чрез проц. представител адв. Наумов против Решение № 4462/29.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1705/2010 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Антоанета Дамянова против заповед № ДК-02-СО-10/11.02.2010 г. на Началник на сектор София при РДНСК - Югозападен район, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконната част от строеж и да бъде извършено преустройство като се приведе в съответствие с одобрените проекти и издадената виза за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, вкл. приетата СТЕ, съгласно които процесният гараж, представляващ постройка от допълващо застрояване е изграден с размери 3.24/3.32 м ширина и 12.05 м дължина и разстояние до съседния УПИ Х-16 - 2.97 м- 3.07 м. Определените в издадената виза за проучване и проектиране размери са 3.00/12.00 м и разстояние до съседния УПИ Х-16 - 4 м. Съдът е намерил, че разликата в разстоянието до съседния УПИ обосновава несъответствието на строежа с издадената виза, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението е неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуално-правните норми на Закона. На осн. чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Жалбоподателката изрично е посочила, че съобразно чл. 42, ал. 3 ЗУТ минималното отстояние от страничната регулационна линия е 3 м, а съобразно отреденото от гл. архитект във визата - това разстояние неправилно е завишено на 4 м. Наведено е и възражение, че тази разлика представлява "несъществено отклонение от инвестиционния проект", по смисъла на чл. 154 ЗУТ. Представени и приети от първоинстанционния съд са доказателства, че жалбоподателката е инвалид, а съобразно чл. 20 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г., в сила от 14.07.2009 г. широчината на едно място за паркиране в тази връзка е 3.60 м. Логично се налага изводът, че в случай, че беше спазено изискването на визата за отстояние, то тогава щеше да е налице съществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ вр. чл. 20 Наредбата. Нещо повече - освен, че е несъществено, отклонението от визата не съставлява отклонение от Закона и не прави атакуваната част от строежа незаконосъобразна. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав