Решение № 3948 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2012 г.

ВАСIII отделение21.03.2013 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1381 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 8688 от 2011 г. на Административния съд - София-град. ОСЪЖДА Анка Христова Момчилова от гр. София, бул. "Възкресение", бл. 233, вх. "Г", ет. 3, ап. 85, да заплати на Столичната община - София 1000, ул. "Московска" № 33, сумата от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3948 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Анка Христова Момчилова от гр. София против решение № 1381 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 8688 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Столичната община иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8000 лева. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на административния съд, че не е налице неизпълнение от страна на Столичната община на задълженията й, произтичащи от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната община. Възразява, че повече от четиридесет години общината не е поддържала дървото, намиращо се пред нейния балкон, от което следва, че тя не е изпълнила задълженията си. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че общинската администрация е предприела действия по орязване на дървото веднага след подаването на жалбата й. Изминали са три месеца до изпълнението на това действие, което означава, че общината не е действала веднага и незабавно. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде уважен предявеният иск. Ответникът по жалбата - Столичната община, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Твърди, че обжалваното решение е правилно и мотивирано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства. В представено по делото писмено становище заявява, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съдът правилно е отхвърлил иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички релевантни обстоятелства, въз основа на които е направил извод за липса на предпоставките за отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От наредбата на Общинския съвет, на която се позовава жалбоподателката, не може да се направи извод, че в конкретния казус за общината са възникнали задължения за предприемане на определени действия по поддържане на зелената система. При подадения сигнал е проведена процедурата по чл. 44 от наредбата, поради което липсва бездействие на длъжностните лица. Не е установен и другият релевантен елемент на отговорността - причинната връзка между вредоносния резултат и претендираното поведение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Анка Христова Момчилова от гр. София срещу Столичната община. В исковата молба се претендира заплащането на обезщетение в размер на 8000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Столичната община, изразяващо се в неизвършване на действия по изрязване на клоните на липа, растяща пред балкона на жилището й. Твърди, че през 2004 г. й е поставена диагноза - хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), а през 2011 г. е лекувана от туберкулоза. Заявява, че е подавала много сигнали и молби, но общината не е изпълнила задълженията си. Поради това, че здравословното й състояние се дължи на липсата на слънце и въздух в дома й, претендира обезщетение за неимуществени вреди. С обжалваното решение Административният съд - София-град - II отделение, 24-ти състав, е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат, е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са установени по делото незаконосъобразно бездействие на общинската администрация на Столичната община, произтичащо от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната община, както и причинна връзка между здравословното състояние на ищцата и растежа на липата пред балкона й. Първоинстанционното решение е правилно. От приложената по делото преписка се установява, че след подадения сигнал от ищцата с вх. № 94-ВД-1675 от 16.06.2011 г. длъжностните лица са предприели действията, уредени в наредбата на Столичната община, за установяване на състоянието на дърветата около дома на ищцата и впоследствие - действия по премахване на растителността, която затъмнява дома й. Тези действия не могат да бъдат извършвани незабавно и веднага, както претендира ищцата, поради задължението за спазване на процедурата, уредена в наредбата. Както е посочил съдът, е следвало да се изготви експертно становище и да се издаде разрешение за премахване на дървесна растителност. Съдът правилно е приел, че ищцата не е доказала твърдението си, че многократно е подавала молби до общината за отстраняване на растителността, която й пречи. Установено е, че в общината е регистрирана една молба и след подаването й общината е предприела необходимите действия по установяване на изложените в нея факти. Недоказани от страна на ищцата са останали твърденията й, че констатираните заболявания са причинени пряко и непосредствено от растящата пред дома й липа и предизвиканата от нея сянка. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е приел, че претендираните неимуществени вреди не са били доказани по несъмнен начин от ищцата. Обосновани са изводите на съда, че по делото не е установено незаконосъобразно бездействие на ответника по касационната жалба, от което пряко и непосредствено да са причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател дължи всички направени по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1