Решение № 3532 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2015 г.

Решение № 3532 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на здравеопазването срещу решение № 14558 от 04.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 4653/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което оспорването на нормативния текст на чл. 5, т. 2 от Наредба № 35 от 29.12.2006 г. за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и на деца с намалена възможност за социална адаптация да бъде отхвърлено като неоснователно. Ответникът Станислав Георгиев Вътев - баща и законен представител на Калина Станиславова Вътева, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът - министъра на труда и социалната политика, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по искане за отмяна на разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Наредба № 35 от 29.12.2006 г. за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и на деца с намалена възможност за социална адаптация (Наредбата). Решаващият състав е приел, че с разпоредбата на чл. 5 от Наредбата са детайлизирани условията за предоставяне на месечната добавка. С разписаните условия за предоставяне на месечна добавка - чл. 5, т. 1 от Наредбата е предвидено изискване лицето да е с трайно увреждане, признато по установения ред в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Задължително е наличието от 71 и над 71 на сто намалена работоспособност по отношение на първата категория адресати на коментирания вид месечна добавка, а за децата адресати - трябва да съществува намалена възможност за социална адаптация. В тази част, съдът е приел, че подзаконовата регламентация е съответна и следва законовите изисквания. С разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Наредбата се поставят допълнителни условия за отпускане на месечна добавка, а именно адресатите на разпоредбата да са с хронично заболяване, за което имат издадена "рецептурна книжка на хронично болния" и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) частично да заплаща цената на лекарствения продукт. Такива материалноправни изисквания за отпускане на месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти не са разписани, нито в Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), нито в правилника за прилагането му. Съдът е приел, че предвиденото изискване ограничава кръга на лицата, имащи регламентираното в закона право на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти. По тези доводи е прието, че правилата на чл. 5, т. 2 от Наредбата противоречат изцяло на чл. 42ж от ЗИХУ и са материално незаконосъобразни. Съдът е приел, че предвидените допълнителни изисквания за отпускане на месечна добавка противоречат на целта на закона, изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 2 от ЗИХУ. По тези доводи и на основание чл. 146, т. 4 и т. 5, приложими на основание чл. 196 от АПК, съдът е отменил оспорения нормативен текст. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Обществените отношения, свързани с интеграцията на хора с увреждания са предмет на уредба на Закона за интеграция на хората с увреждания. Социално - икономическата защита е предмет на законово уреждане в Глава четвърта, раздел V от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, 2 и 4 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида на увреждането, степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация. Тази добавка е диференцирана и представлява сбор от парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, достъпна информация, наем на общинско жилище, диетично хранене и лекарствени продукти. Право на средства, предназначени за покриване на допълнителни разходи за диетично хранене имат лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и децата с намалена възможност за социална адаптация. С чл. 42ж ЗИХУ законодателят е възложил на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика да издадат наредба, с която да определят условията и реда, при които посочените лица могат да упражнят това свое право. В изпълнение на тази делегация министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика са приели Наредба № 35 от 29.12.2006 г. за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и на деца с намалена възможност за социална адаптация (обн., ДВ, бр. 4 от 16.01.2007 г.). Предмет на оспорване е нормативния текст на чл. 5, т. 2 от Наредбата, който определя условията при които се отпуска месечната добавка. Съпоставката на оспорената подзаконова норма и разпоредбата на чл. 42ж от ЗИХУ показва, че текста не възпроизвежда разпоредбата на закона, а я ограничава, като въвежда допълнителни изисквания за предоставяне на интеграционната помощ, които не са предвидени в законовата норма. По силата на чл. 42ж от ЗИХУ право на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти имат лица, за които органите на медицинската експертиза са установили степен на трайно намалена работоспособност 71 и над 71 на сто и децата с намалена възможност за социална адаптация. Други изисквания законът не поставя. Другите изисквания са въведени с разпоредбата на чл. 5 от Наредбата и едно от тях е това по т. 2 - за да има право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 от ЗИХУ лицето трябва да е с хронично заболяване, за което има издадена "рецептурна книжка на хронично болния" и Националната здравноосигурителна каса частично заплаща цената на лекарствения продукт. С цитираната разпоредба подзаконовия нормативен акт предвижда първична правна уредба на материалноправна предпоставка, която закона не е въвел като изискване за отпускане на месечната добавка. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че предвиденото изискване е част от условията при които се предоставя месечната добавка и в този смисъл е в кръга на предоставената законова делегация. Законовата делегация обхваща единствено подзаконова уредба на процесуалните правила при които са предоставя месечната добавка. Материалноправните условия за предоставяне на месечната добавка са само тези предвидени в законовата норма и е недопустимо с подзаконов акт въвеждане на допълнителни изисквания, които по своя характер ограничават възможността за предоставяне на месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 от ЗИХУ. Като е стигнал до правен извод, че оспорения нормативен текст противоречи на законовата норма и е несъответен на целта на закона, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия