Решение № 10294 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма "Интеррег – ИПП за ТГС Република България – Република Сърбия 2014-2020", подадена чрез пълномощник, срещу решение № 586/13.05.2026 година на Административен съд - Монтана по адм. д. № 155/2026г. С последното съдът е отменил негово решение №РД-02-14-511/25.02.2026 г. за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е установил съответстваща на доказателствата фактическа обстановка, но неправилно е приложил закона. Повторно излага установените от него факти и обстоятелства, като оспорва извода на съда за отсъствие на твърдян конфликт на интереси. В административния акт били посочени конкретни и обосновани мотиви относно допуснатото нарушение и неговото финансово отражение. Според касатора е доказан икономически и личен интерес за лицето, което в качеството си на Председател на Управителния съвет на Сдружение „Любов и светлина“ е определило само себе си на длъжността "Административен асистент по проекта" и въз основа на сключения в тази връзка трудов договор същият е получавал възнаграждение от средствата, предоставени за финансиране на проекта, като с това била налице облага от материален характер. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от сдружението жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, Сдружение „Любов и светлина", гр. Монтана, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на касационната жалба. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, при служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Страните не спорят по фактите, като те са установени от първоинстанционния съд в съответствие с приетите доказателства: На 19.08.2019 г. между Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС България – Сърбия" 2014-2020 и Столична Община – водещ партньор, е сключен договор за субсидия №РД-02-29-221 от 19.08.2019г. за изпълнение на проект №СВ007.2.11.204 с предмет "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш". Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2: Туристическа организация Ниш, Република Сърбия и партньор 3: Сдружение "Любов и светлина", Република България. Проектът е с общ бюджет 546 973, 27 евро. На 19.04.2018г. между водещия партньор Столична община и партньор по проекта 3 Фондация „Любов и светлина“ е сключено споразумение за партньорство по проекта в рамките на програмата Интеррег – ИПП за трансгранично сътрудничество България-Сърбия. Със заповед №1 от 03.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на Сдружение „Любов и светлина“ са назначени членовете на екипа отговарящ за управлението на проект №СВ007.2.11.204 с предмет "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш", финансиран по Интеррег – ИПА-СВС, Програма България-Сърбия 2014-2020г. с ССI№2014ТС1615СВ007, като Д. П. е определена да изпълнява функциите на „административен сътрудник“ от екипа на Сдружение „Любов и светлина“, отговаряща за цялостната организация по изпълнение на дейностите на партньора и да съдейства на останалите партньори по проекта за изпълнение на дейностите им, набиране на проектна документация и изготвяне на доклади по проекта, а Д. Т. да действа като експерт по туризъм от екипа на Сдружение „Любов и светлина“, отговарящ за дейностите свързани с туризъм и осигуряване на туристическите проучвания. На 25.02.2020г. е сключен Трудов договор №5 между Сдружение „Любов и светлина“ с ЕИК 175899605 представлявано от Д. С. П. в качеството му на работодател и Д. С. П. от гр.София в качеството й на работник с длъжност Административен асистент с код по НКПД 33433011 по проект №СВ007.2.11.204 "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш", финансиран по Интеррег – ИПА-СВС, Програма България-Сърбия 2014-2020г. Срокът на договора е определен до завършване на определената работа при осем часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800лева. С Решение № РД-02-14-511 на ръководителя на УО по Програмата е определена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи финансирани от ЕСИФ по трудов договор №05/25.02.2020г. с Д. С. П., с определено основно месечно възнаграждение в размер на 800,00лв. или 409,04 евро. Отчетени са разходи по договора в размер на 4850,40евро. Същите, според РУО, били отчетени в нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013,/ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (EC) № 223/2014 и (EC) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046). Посочено е, че Сдружение "Любов и светлина" е бенефициер – проектен партньор 3 по договора за субсидия и съгласно Партньорското споразумение подписано на 19.04.2018г. Същото било юридическо лице с нестопанска цел, което се управлява от Управителен съвет в състав: Д. С. П. - Председател на Управителния съвет; В. П. - член на Управителния съвет и Г. А. Ц. - член на Управителния съвет. Със заповед №1/03.01.2020г. Д. П. е определила себе си за административен асистент по проекта, а на 25.02.2020г. е сключен трудов договор №5 от името на Сдружение „Любов и светлина“ с ЕИК 175899605 представлявано от Д. С. П. в качеството й на работодател и Д. С. П. от гр.София в качеството й на работник с длъжност Административен асистент с код по НКПД 33433011 по проект №СВ007.2.11.204 "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш", финансиран по Интеррег – ИПА-СВС, Програма България-Сърбия 2014-2020г. Според РУО, с оглед разпоредбата на чл.61, §3 от Регламент (EC, Евратом) № 2018/1046 за целите на параграфа конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1 е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. В случая обстоятелството, че работодателят и работникът по трудовия договор били едно и също лице, а председателят на УС на сдружението Д. П. от една страна като работодател бил и работник Д. П. обосновавало наличието на конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ писмена форма. Съдът е отхвърлил възражението за нищожност на акта поради липса на адресат, както и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е липса на нередност, за която да се определи финансова корекция. Решението на Административен съд гр. Монтана е валидно и допустимо, а по същество правилно, при следните изводи от правна страна: Понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в такива норми е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т. е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламента, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". В т. 3.2.3 от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) се съдържа понятието "обективно". Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, се оценява независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Разпоредбата на чл. 61, т. 3 от Регламента включва няколко хипотези на конфликт на интереси. Хипотезата при опорочаване на принципа за безпристрастност и обективност "по всякакъв друг пряк или косвен личен интерес" е по-широка и в този случай органът би бил задължен да изследва съдържанието на такава твърдяна връзка. В случая, пресъздаденият от органа факт, че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и сключва със себе си трудов договор, е третиран от същия орган като достатъчен да обоснове конфликт на интереси при сключването му във връзка с изпълнението на проекта. Правилен е изводът на АС гр. Монтана за недоказана нередност: Задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент 2018/1046 техни задължения по споделеното управление, каквото с оглед на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), е управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в член 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за "конфликт на интереси" при управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент 2018/1046. В Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) е посочено, че чл. 61 от Регламент 2018/1046 е пряко приложим в държавите членки, доколкото те участват в изпълнението на бюджета на ЕС. Направеният анализ на доказателствата в случая обаче води до извод за недоказаност на сочения от административния орган конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Безспорно е установено, че Сдружение „Любов и светлина“ е регистрирано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) управителен орган на сдружението е Управителният съвет. Сдружението е с нестопанска цел и не е търговец, като към относимия по делото период се управлява от Управителен съвет, а се представлява от председателя на Управителния съвет. Безспорно е, че лицето Д. П. е Председател на Управителния съвет и в това си качество е подписала трудов договор, според който тя поема длъжността Административен асистент с код по НКПД 33433011 по проект №СВ007.2.11.204 "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш", финансиран по Интеррег – ИПА-СВС, Програма България-Сърбия 2014-2020г. Касационният състав приема, че мотивът на административния орган, а именно: че Д. П. като Председател на Управителния съвет в това си качество е подписала трудов договор, според който тя поема длъжността Административен асистент с код по НКПД 33433011 по проект №СВ007.2.11.204 "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш", финансиран по Интеррег – ИПА-СВС, Програма България-Сърбия 2014-2020г., не осъществява състава на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046. В случая става въпрос за изпълнение на дейности по проекта със собствени човешки ресурси на сдружението, като от административния орган не са ангажирани доказателства за забрана за ползване на собствения административен капацитет на бенефициера. От административния орган не е извършен анализ кои дейности според одобрения проект подлежат на изпълнение с човешки ресурси на бенефициера, съответно кои дейности от външен изпълнител. Не се говори за забрана за изпълнение на дейностите по проекта със собствен капацитет. Същевременно по делото е безспорно установено, че назначаването на ръководителя на проекта е в изпълнение на решение на УС на сдружението. Предвид член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ/ЕФСУ законосъобразно, а това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046. Установените с акта безспорни факти не изпълват хипотезата на нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като не се доказва незаконосъбразно разходване на тези средства, следователно не е допусната нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, за която да бъде определена финансова корекция. Подписването на такъв трудов договор като обективен факт не може да обоснове извод за разходване на европейски средства при опорочена безпристрастност. Изпълнението на част от дейностите със собствен на партньора ресурс не означа опорочена безпристрастност при разходване на тези средства, тъй като не е посочена забрана за ползване на собствен капацитет на партньора при изпълнение на тези дейности. Това изпълнение на дейностите със собствен ресурс не може да обоснове извод за порок свързан с конфликт на интереси и за икономически интерес във вреда на средствата на ЕС. В тази насока решение на ВАС по адм.д. № 4908/2025 година; адм.д. № 4606/2025 година; адм.д. № 11704/2024 година. Предвид изложеното, като е направил извод за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания, водещи до неговата отмяна. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а ответникът не претендира такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд