Решение № 6319 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2016 г.

Решение № 6319 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на И. К. Д., чрез адв. Й. Д., срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Република България от 28.01.2016 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I - 8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Драгоман, община Сливница и община Божурище, Софийска област. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се отмени или измени в частта, с която се отчуждават и е определеното обезщетение за недвижими имоти описани в Приложение към т. 1 на решението: с номер по регистър 169011, землище на гр. Драгоман, ЕКАТТЕ 23409, в земеделска територия, начин на трайно ползване ливада, с обща площ 2 674 дка, от които отчуждени 2.674 дка, стойност на паричното обезщетение - 7163 лева; с № по регистър 169012, нов № 169052, землище на гр. Драгоман, ЕКАТТЕ 23409, в горска територия, начин на трайно ползване иглолистна гора, с обща площ 2.862 дка, от които отчуждени 2.862 дка, стойност на паричното обезщетение - 6450 лева; с № по регистър 169037, нов № 169053, землище на гр. Драгоман, ЕКАТТЕ 23409, в горска територия, начин на трайно ползване иглолистна гора, с обща площ 1.972 дка, от които отчуждени 1.972 дка, стойност на паричното обезщетение - 4541 лева. Твърди, че определената цена като обезщетение за отчуждените му имоти е занижена и не съответства на пазарните цени. По отношение на имот № 169012, нов № 169052 се основава и нищожност на обжалваното решение, при твърдяното, че имот с такава площ не съществува. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с номер по регистър 169011, землище на гр. Драгоман, ЕКАТТЕ 23409, в земеделска територия, начин на трайно ползване ливада, с обща площ 2 674 дка, от които отчуждени 2.674 дка, стойност на паричното обезщетение - 7163 лева; с № по регистър 169012, нов № 169052, землище на гр. Драгоман, ЕКАТТЕ 23409, в горска територия, начин на трайно ползване иглолистна гора, с обща площ 2.862 дка, от които отчуждени 2.862 дка, стойност на паричното обезщетение - 6450 лева; с № по регистър 169037, нов № 169053, землище на гр. Драгоман, ЕКАТТЕ 23409, в горска територия, начин на трайно ползване иглолистна гора, с обща площ 1.972 дка. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждаваните имоти се установява с представените по делото нотариален акт № 82, т. X, н. д. № 2072/2007 г., нотариален акт № 83, т. X, н. д. № 2073/2007 г. и нотариален акт № 84, т. X, н. д. № 2074/2007 г. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че не е ясен предмета на отчуждаване по отношение на имот с № 169012, нов 169052, тъй като имот с такава площ не съществува, на което основава нищожност на обжалваното решение в тази му част. Отчуждаването е на проектен имот с № 169052, с посочената в решението площ, в цялост, като съставлява част от притежавания от жалбоподателя имот 169012. Трансформиране на проектните граници в окончателни се следва в хипотезата на чл. 29, ал. 4 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, съответно чл. 52 от Закона за кадастъра и имотния регистър. От представените по делото скици на проектни имоти с номера 169052 и имот № 169053 и скица на имот № 169 011 е видно, че тези имоти са в землището на гр. Драгоман, като първите два са с начин на трайно ползване - иглолистна гора, а третият с начин на трайно ползване - ливада.. По делото са допуснати съдебно-оценителни експертизи, които да дадат заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице П., пазарната стойност на дървесината в проектен имот № 169052, определена по Наредбата за оценка на имоти в горски територии е 1819 лева, а тази на дървесината в проектен имот № 169053 е 1354 лева. Общата пазарна стойност на насажденията е 3173 лева, като стойността на земята, определена по реда на същата наредба е тази, посочена в оспореното решение. Съгласно заключението на вещото лице А., стойността на обезщетението, определена по пазарни аналози за земеделски земи в землището на гр. Драгоман за периода 29.05.2015 -29.05.2014 г. за имот № 169011 е в размер на 7163 лева, колкото е определена и от административния орган. Съдът възприема експертните заключения като мотивирани и компетентни, същите не са оспорени и от страните по делото. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имот с № 169011, в землището на гр. Драгоман, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение земеделска земя, ливада. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчужденият имот правилно е определено от административния орган при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, при наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Че размера на обезщетението е правилно определен се установи по делото и от заключението на назначената съдебно оценителна експертиза. По делото не бяха представени доказателства, въпреки изрично дадените указания и възможност от съда, въз основа на които да се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно определеното обезщетение за този имот. По отношение на имоти с проектни номера № № 169052 и № 169053 се установи от доказателствата по делото, че преди влизане в сила на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект са с предназначение иглолистна гора. Определеното от административния орган равностойно парично обезщетение е по чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС, при липса на извършени сделки с имоти, с подобни на отчуждаваните характеристики в относимия период. Наличието на такива не се установи и в хода на съдебното производство. Видно обаче от заключението на съдебно оценителната експертиза, пазарната стойност на дървесината в имот с проектен № 169 052 възлиза на сума в размер на 1819 лева, а на тази в имот с проектен № 169053 на 1354 лева. Определеното от административния орган обезщетение възлиза на суми в размер от 1764 лева за първия имот и в размер на 1213 за втория по този показател. Съдът намира, че следва да се увеличи размера на дължимото се обезщетение за тези имоти с разликата, изведена от заключението на вещото лица. Заключението също се основава на Наредбата за оценка на имоти в горски територии, приложима в случая съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС, но при правилно приложение на относимите разпоредби, в случая тази на чл. 10, ал. 18 от наредбата, извеждаща по-голяма стойност по смисъла на чл. 10, ал. 4 от същата наредба. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащите на отчуждаване имоти с проектни номера 169052 и 169053 следва да бъде определено съгласно заключението на вещото лице, като равностойното парично обезщетение за първия имот се определи в размер на 6505 лева, а за втория в размер на 4682 лева, определено от него при правилното приложение на Наредбата за оценка на имоти в горски територии. В останалата и част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото. Същото е основателно за сума в размер на 300 лева, внесен депозит за вещо лице, които разноски са действително направени и се установяват по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение