Решение № 5986 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3770/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител, срещу Решение 5250 от 14.02.2025 г. постановено по адм. д. 12563/2024 г., по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отменено негово Решение 12038/19.11.2024 г., в частта, с която на А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на Председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е обсъдил всички факти и представени доказателства по делото, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Позовава се на актуалните данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, а по същество претендира отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт в съответната му част. Ответникът по касационната жалба - С. М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността ѝ. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Решение 12038 от 19.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. М. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по молба на лицето с рег. УП 23710 от 11.09.2024 г. при РПЦ София, обективираща искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно декларираните от него данни, молителят е гражданин на Сирия, по народност [заличен текст], семейно положение - женен, с две малолетни деца, а вероизповеданието му е [заличен текст]. На 04.10.2024 г. е проведено интервю, в рамките на което търсещият закрила споделил, че до напускането си на Сирия е живял в [населено място], близо до гр. Ракка, заедно със съпругата си и двете си малолетни деца. Установил се е в това населено място след 2017 г., когато кюрдите са прогонили групировката Ислямска държава от областта. Дотогава е живял в гр. Палмира, но поради това, че там е имало различни въоръжени групировки е избягал, заедно със семейството си. Работил е пастир на овце. Семейството му е останало в селото, защото за жена и малки деца нелегалното преминаване на границата е трудно и много опасно. Областта се контролирала от кюрдите. Те непрекъснато водили сражения с арабските племена. Имало много убити и ранени и от двете страни. Заявил, че крайната му цел е била България, защото е спокойна страна. В Сирия хората живеели много лошо, не се знаело кой и къде управлява, нямало храна и основни неща. Заявителят декларирал, че в Сирия не е имал проблеми поради изповядваната от него религия, нито заради етническата си принадлежност. Не е членувал в политическа партия или организация, не е осъждан от редовната власт в държавата си по произход и не е имал проблеми с режима. След изясняване на релевантните факти и обстоятелства от бежанската му история и представянето на справки от Дирекция "Международна дейност при ДАБ, е изготвено становище от младши експерт в РПЦ Овча купел, с което е предложено да бъде отказано предоставянето на исканите статути. Това становище е възприето от ответника в издаденото от него решение, поради липса на материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че ситуацията в страната по произход на кандидата за закрила се характеризира с висока степен на насилие. За този извод съдът се е позовал на представената справка за ситуацията в Сирийската арабска република с МД-02-154 от 19.12.2024 г., както и на справка МД-02-20 от 14.01.2025 г. Въз основа на установените по справките данни, съдът се е мотивирал, че в провинция Ракка, от където произхожда търсещият закрила, въоръжените конфликти между различните групировки са почти ежедневни както преди 27.11.2024 г., така и след това, и при тези сблъсъци се създава опасност за живота на цивилното население, неучастващо в тях, към което безусловно принадлежи и оспорващият. Съобразил е, че според решение по дело С-406/22 на СЕС член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията ѝ не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. Приел е, че А. е бил принуден да напусне страната си на произход, защото там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота му при наличието на съществуващ въоръжен конфликт. Според съда преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се в Сирия, което налага отмяна на акта в съответната част и връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне е необходимо да се вземат предвид установените данни за наличие на предпоставките по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, за страната на произход на търсещия закрила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът обосновано поддържа, че изводите на съда по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република противоречат на данните за променената обстановка в страната след 01.12.2024 г. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 08.05.2025 г. 481 730 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 08.005.2025 г. 1,18 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства през месец март 2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно това е засилило международния натиск в страната да се сформира правителство, което да включва в по-голяма степен разнообразните етнически и религиозни общности в страната. В тези насоки, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и отношението на официалната власт към различните етнически и религиозни общности в страната се очаква да се подобри. Съобразно горното необосновано е приетото на АССГ за наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни С. М. А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, като има съпруга и деца, които са останали в Сирия. Неправилно е прието от съда, че е нарушен принципа за non-refoulment /"забрана за връщане"/. В случая всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. Въз основа на изложеното, като е приел решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на С. М. А. срещу акта в съответната част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение