Решение № 1644 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2010 г.

Решение № 1644 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Аббас Мохамед Акуш, гражданин на Ливан срещу решение № 11717/12.10.2010 г., постановено по адм. дело № 16325/2009 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, е отхвърлил жалбата на Аббас Мохамед Акуш, гражданин на Ливан, против решение № 556/20.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Първоинстанционният съд приел, че обжалвания административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че не е установено наличието на причини жалбоподателят да напусне Ливан, които да представляват предпоставка за предоставяне на статут на бежанец, както липсват опасения за сигурността на живота му и правата му по посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Посочено е, че твърденията на Аббас Акуш не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и спрямо него не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че жалбоподателят не е имал проблеми с официалната власт в Ливан, липсват доказателства, че не би могъл да получи закрилата на тази държава. Постановеното решение е правилно. Неоснователно се поддържа нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационни основания. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, относими към правнорелевантните обстоятелства и правилно е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на Агенцията за бежанците. Твърденията за отправени заплахи от членове на "Хисбола" за това, че Аббас Акуш отказва да приеме предложението им за работа, правилно са преценени като нелогични и противоречиви. Те не съответстват и на данните от приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност" към ДАБ, която като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за фактите, които удостоверява. От нея става ясно, че "Хисбола" е организация, която не мобилизира своите членове насила. Според британската Дирекция по въпросите на миграцията и националността няма данни за заплахи и преследване от страна на "Хисбола" срещу хора, изразяващи публично несъгласие с политиката на тази партия. При тези обстоятелства съдът е направил обоснован правен извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по отношение на ливанския гражданин. Правилно е приложен закона и с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като в случая не е налице въоръжен конфликт, във връзка с който да са отправени тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице. Неоснователно е оплакването за нарушение на изискването за произнасяне по сигурността на страната. Съгласно изменението на чл. 75 (ДВ, бр. 52/2007 г.) ал. 5 е отменена, като в случая този въпрос е обсъден и преценен с оглед чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. По така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,