Решение № 13129 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2009 г.

Решение № 13129 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Теопаст" ЕООД против Решение № 3/27.02.2009 г. по адм. д. 6985/2008 г. по описа на Административен съд - София - град, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 800062/25.04.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София - град, потвърден с Решение № 1638/7.11.2008 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 3/27.02.2009 г. по адм. д. 6985/2008 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Теопаст" ЕООД против РА № 800062/25.04.2008 г. на ТД на НАП-София-град, потвърден с Решение № 1638/7.11.2008 г. на Д"ОУИ". С РА на дружеството на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 18907, 97 лв. за данъчен период 1.06.2007 г. - 30.06.2007 г. и в размер на 19252, 75 лв. за данъчен период 1.07.2007 г. - 31.07.2007 г. или общо е определен допълнителен размер на дължимия ДДС на това основание в размер на 38160, 72 лв. С РА на данъчнозадълженото лице е отказано и право на данъчен кредит в размер на 1875, 67 лв. по данъчни фактури № 142/10.03.2007 г., 146/10.03.2007 г. и 316/14.03.2007 г., издадени от "Норд" ООД и в размер на 7850, 68 лв. по данъчна фактура № 142/20.02.2007 г., издадена от "Белмед и ко" ООД. АССГ е приел, че законосъобразно е определен допълнителен размер на дължимия ДДС, защото данъчното събитие е възникнало през двата спорни ревизирани данъчни периода и "Теопаст" ЕООД не е изпълнил задължението си като получател на доставки по чл. 163б от ЗДДС да начисли данък по доставките, за които е получател. Административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са начислили дължим ДДС по получени от дружеството доставки по чл. 163а от ЗДДС, за които не е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС в срока по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС. Според решаващият съд допуснатите грешки не могат да бъдат коригирани по реда на чл. 126 от ЗДДС, която хипотеза не урежда неиздаването в съответния законов срок на данъчни документи, а само отстраняване на грешки в подадени декларации. В мотивите на съдебното решение са обсъдени и доказателствата за съставяне на шест броя протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, включването им в дневника за продажбите за данъчен период 1.02.2008 г. - 29.02.2008 г. и допълнителното изрично уведомяване на данъчната администрация за тези извършени действия. Според АССГ отразяването на протоколите в дневника за този данъчен период не е доказателство за датата на издаването им и че това е извършено в законоустановените срокове. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът не е определил прецизно предмета на спора по делото. АССГ е сезиран с жалба на "Теопаст" ЕООД против РА като дружеството изрично е посочило, че оспорва определените му данъчни задължения ДДС в размер на 47887, 07 лв. и лихва за забава в размер на 5034, 10 лв., но жалбата съдържа изрични доводи само по отношение извършено начисляване на данък на основание чл. 82 от ЗДДС по доставки по чл. 163а от ЗДДС с доставчик "Булмед и ко" ООД, което е в размер на 38160, 72 лв. (ДДС в размер на 18907, 97 лв. за данъчен период 1.06.2007 г. - 30.06.2007 г. и 19252, 75 лв. за данъчен период 1.07.2007 г. - 31.07.2007 г.). С оглед задължението на решаващият съд да извърши и служебна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт и неяснотата относно обжалваната част от РА съдът е следвало да задължи жалбоподателя да конкретизира дали оспорва РА във всички части, с които са му определени допълнителни данъчни задължения (включително и поради непризнаване на декларирано право на данъчен кредит) или само по отношение частта, с която му е доначислен данък. Това процесуално нарушение се е отразило върху определяне на спорния предмет и фактите, които е следвало да бъдат доказвани в първоинстанционното производство, респективно процеса на събиране на доказателства. По делото не е налице спор, че през спорните ревизирани данъчни периоди 1.06.2007 г.- 30.06.2007 г. и 1.07.2007 г. - 31.07.2007 г. "Теопаст" ЕООД е получател по доставки, включени в приложение № 2 към чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС с доставчик "Булмед и ко" ЕООД, които са установени по време на данъчната ревизия въз основа на издадените от "Булмед и ко" ЕООД фактури. Няма спор, че при осъществяване на доставките "Теопаст" ЕООД като задължено лице не е издал протоколи по чл. 117 от ЗДДС за получените от него доставки. Няма спор и относно вида на доставките, тяхната данъчна основа и размер на ДДС. Няма спор, че "Теопаст" ЕООД не е начислило в тези данъчни периоди данъка, но няма данни дали е декларирало ползване данъчен кредит по тези доставки от "Булмед и ко" ЕООД в спорните периоди. Към датата на издаване на РА данъчната администрация не е разполагала с информация за допълнително издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за тези доставки, включването им в дневника за продажби и справката декларация за данъчен период 1.02.2008 г. - 29.02.2008 г. Но към датата на постановяване на обжалваното решение (както и на Решението на Д"ОУИ") са представени доказателства за твърденията на "Теопаст" ЕООД за извършването на тези действия, за които и изрично е подадено уведомително писмо вх. н. 05-53-06-332/8.04.2008 г. от дружеството. Според Д"ОУИ" справката-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.02.2008 г. - 29.08.2008 г. е без отбелязан входящ номер, поради което не е кредитирана и не са формирани правни изводи въз основа на нея и протоколите по чл. 117 от ЗДДС, които са отразени в дневника за продажби за същия период. АССГ е приел, че отразяването на протоколите в дневника за продажби за данъчен период 1.02.2008 г.- 29.02.2008 г. не доказва безспорно, че са съставени в законоустановения срок т. е. също не е са обсъждани евентуални правни последици от тези действия. Касационната инстанция констатира, че справката-декларация, дневника за покупките и дневника за продажби, в който са отразени протоколи № 6, 7, 8, 9, 11 и 12 са приети от Ваня Методиева с протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх. н. ДДС 2205-0917840 от 13.03.2008 г., 09.14часа. Достоверността на приемането на тези документи от компетентната данъчна администрация се установява и от изрично писмо изх. н. 05 29-00-22/1.08.2008 г. на Директор на Офис "Сердика" до Д"ОУИ" по изрично искане на Д"ОУИ". С оглед на неправилното обсъждане на тези доказателства и неустановяване на осъществени юридически факти съдът не е анализирал и приложението на правни норми, създадени с ДВ бр. 106/12.12.2008 г. в Закона за изменения и допълнения към ЗДДС в сила от 1.01.2009 г., а именно разпоредбите на чл. 73а, ал. 1от ЗДДС (нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.09 г.) и § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). При липсата на установяване на релевантните за спора факти касационната инстанция намира, че е приложен неправилно материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Направените от страните разноски следва да бъдат преценявани при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, Първо - А отделение