Решение № 14291 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2011 г.

Решение № 14291 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Пейка Радославова от с. Опанец, обл. гр. Плевен е обжалвала решението от 27.05.2011 г., постановено по адм. д. № 314/2011 г. на Ловешкия административен съд, с което е обявена за нищожна заповед № КД-14-11-9/5.01.2010 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Ловеч, с която е извършено изменение на кадастралните регистри и кадастралната карта за Поземлени имоти с идентификатори № 83212.501.275 и № 83212.287 по по КК и КР на с. Шипково. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът, Ангел Стайковски изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Ловеч не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за нищожна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание, мотивирайки този свой извод с допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването й. Задължение на административния орган е да провери допустимостта на искането за изменение на кадастралната карта и регистри. След като е бил постановен влязъл в сила административен акт между същите страни и на същото основания, издаването на акта е била недопустимо. Административният орган не е имал материалната компетентност да разгледа повторно искане за изменението на КК и КР. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР заповедите за изменение на КК и КР подлежат на обжалване по реда на АПК и при непроизнасяне в срок е налице мълчалив отказ. Наред с това заповедта е издадена по искане на лице без правен интерес, тъй като не е собственик на имота за който се твърди, че имотната граница е нанесена неправилно, поради което органът не могъл на това основание да издаде акта. Приемайки изводите за нищожност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие със закона, поради което оплакването с касационната жалба е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания, посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва да се остави в сила. При този изход на производството по делото следва Пейка Колева Радославова да заплати на Ангел Колев Стайновски от с. Шипково направените от него разноски по делото за тази инстанция в размер на 300.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, реално внесено, по което искане възражение за прекомерност не е направено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК