Решение № 2768 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2013 г.

Решение № 2768 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, и по чл. 248, чл. 25 и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Определение по хода от 13.01.2014 г., постановено по настоящото дело, Върховният административен съд е констатирал, че при постановяване на Решение № 134 от 07.01.2014 г. по адм. д. № 4409/2013 г. не се е произнесъл с изричен диспозитив по цялото оспорване, съдържащо се в касационната жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 255 от 06.02.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 1477 по описа на същия съд за 2012 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161106003/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 392/11.04.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП; констатирани са и очевидни фактически неточности в постановеното решение. Прието е, че с оглед избягването на неясноти и спорове по изпълнението на Решение № 134 от 07.01.2014 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 4409/2013 г. се налага тълкуване на същото решение.

На 14.01.2014 г. е постъпила молба от "Трансметалгруп-1" ЕООД чрез пълномощника адв. Дренски, с искане за тълкуване на Решение № 134 от 07.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2013 г., за поправка на явна фактическа грешка в него и за изменение на решението в частта за разноските. Развива съображения в подкрепа на искането си.

В с. з. "Трансметалгруп-1" ЕООД чрез пълномощника си адв. Дренски поддържа молбата за тълкуване на съдебното решение, за поправка на очевидни фактически грешки и за изменение в частта за разноските.

Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е изразил писмено становище за неоснователност на молбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата за тълкуване.

Върховният административен съд, като взе предвид изложените доводи в молбата и доказателствата по делото, приема следното:

С Решение № 255 от 06.02.2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 1477/2012 г., по жалба на "Трансметалгруп-1" ЕООД е постановена отмяна на Ревизионен акт № 161106003/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 392/11.04.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Трансметалгруп-1" ЕООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул. "Розова долина" № 17, ЕИК по Булстат: 115782120, представлявано от Илко Атанасов Фънев, е установено данъчно задължение по ЗДДС за внасяне в размер на 409450,30 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер 169056,94 лв., както и допълнително начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 204725,15 лв. с лихви от 63494,13 лв., и за 2009 г. - в размер на 112786,02 лв. с лихви от 25134,65 лв.; отхвърлена е жалбата на "Трансметалгруп-1" ЕООД в останалата й част като неоснователна и е осъдена дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Трансметалгруп-1" ЕООД сумата от 33900,41 лв. за разноски, по съразмерност и компенсация.

Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както следва: в частта, с която РА е отменен по отношение на увеличен финансов резултат за 2009 г. на осн. чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, със сумата от 3200 лв. за закупена оградна мрежа от "Ивест ВГ" ЕООД; в частта, с която РА е отменен по отношение на начислените лихви върху несвоевременно внесени авансови вноски по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г.; и в частта за разноските, с която Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Трансметалгруп-1" ЕООД сумата от 33900,41 лв. В частта, с която жалбата е отхвърлена, не е подадена касационна жалба и в тази част решението е влязло в сила.

По касационното обжалване е образувано адм. д. № 4409/2013 г. по описа на Върховния административен съд, който с Решение № 134 от 07.01.2014 г. е отменил частично решението на Административен съд-гр. Пловдив, и вместо това е отхвърлена жалбата на "Трансметалгруп-1" ЕООД против РА № 161106003/17.01.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив относно установени данъчни задължения: по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 409450,30 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер 169056,94 лв.; по ЗКПО - допълнително начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 204725,15 лв., ведно с лихви от 63494,13 лв.; и за 2009 г. в размер на 112786,02 лв., ведно с лихви от 25134,65 лв.; и е осъдено "Трансметалгруп-1" ЕООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 20212,27 лв.

1. По служебно констатираното от настоящия съд непроизнасяне по цялото оспорване.

Според чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.

В случая липсва произнасяне с изричен диспозитив по жалбата на ДД "ОДОП" срещу решението на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която РА № 161106003/17.01.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив е отменен по отношение на увеличен финансов резултат за 2009 г. на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 3200 лв. за закупена оградна мрежа от "Ивест-ВГ" ЕООД.

От фактическа страна Съдът е установил, че ответникът по касация е отчел разходи в размер на 3200 лв. по фактури № 697/27.05.2009 г., № 931/30.06.2009 г. и № 1163/17.08.2009 г. с предмет оградна мрежа, издадени от "Ивест-ВГ" ЕООД. Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от нерегистрирано фискално устройство. Ревизията е приела, че става въпрос за разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, в резултат на което не ги е признала за данъчни цели и със сумата по тях е увеличила финансовия резултат за 2009 г. на ревизираното лице.

Административният съд е отменил така извършеното преобразуване, като е изложил мотиви, че действително разходите са документално необосновани, но незаконосъобразно ревизията не е намалила и декларираните приходи до размера на непризнатите по разходи, като е извел извода, че по този начин не би се променила декларираната данъчна основа от лицето по ГДД.

Решението в тази част е правилно.

Отговор на спорния въпрос дава разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО (ред. ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Тя предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 от закона, до размера на непризнатите разходи. Като е увеличил ФР на ревизираното лице, без същевременно да го коригира в посока неговото намаляване със сумата на приходите, възникнали по повод непризнатите разходи, ревизията е нарушила принципа за служебното начало, регламентиран в чл. 5 ДОПК. Същият изисква органът по приходите да изясняват не само фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните вземания, а и тези за прилагането на определените в закона облекчения. Прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО би довело до липса на данъчен ефект върху размера декларираните задължения на лицето и те биха останали такива, както са по ГДД за 2009 г.

Като е достигнал до същия извод и е постановил отмяна на РА в тази част, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

В частта, с която РА е отменен по отношение на начислените лихви върху несвоевременно внесени авансови вноски по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г., има произнасяне с решението на касационната инстанция и не се налага неговото допълване. ВАС е приел, че РА в тази негова част е законосъобразен, поради което с отмяната на обжалваното съдебно решение е постановено отхвърляне на жалбата относно лихвите върху авансовите вноски. Същите възлизат на 1706,99 лв. за 2008 г., и на 1267,68 лв. за 2009 г.

1. По искането за тълкуване на постановеното решение.

Съдът намира, че с оглед избягването на неясноти и спорове по изпълнението на решението се налага тълкуване на същото.

Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

Доколкото тълкуването е допустимо по отношение диспозитива на решението, а видно от молбата на "Трансметалгруп-1" ЕООД, посочването в него на суми на данъчни задължения, по отношение на които се отхвърля жалбата против РА, прави решението неясно и затруднява неговото изпълнение, то настоящият състав на ВАС намира, че молбата за тълкуване е основателна и следва да бъде уважена, като се допусне тълкуване на диспозитива на решението в смисъл, че с оглед частичното обжалване на първоинстанционното решение, то в частите относно установените с РА № 161106003/17.01.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив данъчни задължения: по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 409450,30 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер 169056,94 лв.; по ЗКПО - допълнително начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 204725,15 лв., ведно с лихви от 61787,14 лв. (общ размер на лихвите за 2008 г. от 63494,13 лв., намален с лихвите върху авансовите вноски за тази година от 1706,99 лв.); и за 2009 г. в размер на 112466,02 лв. (общ размер на данъка 112786,02 лв., намален със следващия се данък в размер на 320 лв. за увеличения финансов резултат със сумата 3200 лв. по фактурите от "Ивест-ВГ" ЕООД), ведно с лихви от 23866,97 лв. (общ размер на лихвите за 2009 г. от 25134,65 лв., намален с лихвите върху авансовите вноски за тази година от 1267,68 лв.), решението на Административен съд - гр. Пловдив е влязло в сила и подлежи на изпълнение, а не отменящото го в тази част решение на ВАС.

1. По служебно констатираните от настоящия съд допуснати в решението очевидни фактически грешки и неточности. Искане за поправката им се поддържа и от молителя "Трансметалгруп-1" ЕООД.

По силата на чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

В решението на касационната инстанция са обсъждани факти и обстоятелства във връзка с отказания данъчен кредит по ЗДДС със съответните лихви, и във връзка с допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. и за 2009 г., със съответните лихви. Такова обсъждане обаче не е следвало да бъде предприемано, тъй като посочената част на ревизионния акт е била отменена от първоинстанционния съд и в тази част Върховният административен съд не е бил надлежно сезиран с касационна жалба от ДД "ОДОП".

Предвид това и с оглед конкретиката на казуса, както и във връзка с изложеното по-горе в т. 2 на настоящото решение, следва да се допусне поправка на очевидни фактически грешки и неточности, допуснати в диспозитива на съдебното решение. Тези неясноти са отстранени по пътя на тълкуването на съдебния акт, необходимо за неговото правилно изпълнение (т. 2 от настоящото решение), но за прецизност е необходимо да бъдат отстранени и очевидните фактически грешки, за да не се поражда съмнение относно обстоятелството, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е влязло в сила в частта относно установените данъчни задължения: по ЗДДС в размер на 409450,30 лв., ведно със съответните лихви от 169056,94 лв.; по ЗКПО - корпоративен данък за 2008 г. в размер на 204725,15 лв., ведно с лихви от 61787,14 лв.; и за 2009 г. в размер на 112466,02 лв., ведно с лихви от 23866,97 лв., а на отхвърляне като неоснователна подлежи жалбата на "Трансметалгруп-1" ЕООД против РА само в частта относно начислените лихви върху несвоевременно внесени авансови вноски по ЗКПО - за 2008 г. в размер на 1706,99 лв., и за 2009 г. - в размер на 1267,68 лв.

Ето защо констатираните несъответствия следва да се коригират, като диспозитивът на Решение № 134 от 07.01.2014 г. на ВАС се чете като отхвърляне жалбата на "Трансметалгруп-1" ЕООД против Ревизионен акт № 161106003/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 392/11.04.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените данъчни задължения на "Трансметалгруп-1" ЕООД, както следва: в частта относно установените задължения за лихви върху авансовите вноски по ЗКПО за 2008 г. в размер на 1706,99 лв., и за 2009 г. - в размер на 1267,68 лв.

1. По обжалването на решението на Административен съд - гр. Пловдив в частта за разноските и по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Оплакването в касационната жалба се изразява в невъзприемане на възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение в последното с. з., проведено по делото на 06.11.2012 г.

Въпросът, който трябва да получи отговор в тази част на спора, е дали минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 20124,94 лв. (съобразно уважената част на жалбата), е прекомерно в сравнение с присъденото 33600 лвСъдът е изложил мотиви, че претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, като го е съобразил с материалния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност.

Касационната инстанция намира, че в частта за разноските решението е правилно постановено. Разнородността на обжалваните констатации, представените многобройни, но систематизирани и относими писмени доказателства, ангажираната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е дала основно и допълнително заключение, както и представените писмени бележки, обуславят извод за активно процесуално поведение на жалбоподателя. Делото е с особена фактическа и правна сложност и правилно адвокатското възнаграждение е присъдено в размер, по-висок от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има предвид, че наредбата определя минимален размер на възнаграждението по дела с определен имуществен интерес, но не ограничава страните по договора за правна защита да предвидят и по-висок размер на същото. Не е налице трикратно превишение на договорения адвокатски хонорар спрямо нормите на наредбата. Ето защо, независимо от направеното възражение за прекомерност, правилно е присъден по-висок размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед обаче обстоятелството, че касираното решение е частично отменено - относно установените задължения за лихви върху авансовите вноски по ЗКПО за 2008 г. в размер на 1706,99 лв., и за 2009 г. - в размер на 1267,68 лв., се налага изменение на Решение № 134 от 07.01.2014 г. на ВАС в частта за разноските съобразно частичната отмяна на първоинстанционния съдебен акт и съразмерно на уважената част на жалбата.

Уважената част на жалбата според първоинстанционното решение възлиза на 984677,19 лв. След касационното обжалване, при съобразяване и на необжалваната част от първоинстанционното решение, уважената част на жалбата възлиза на 981352,52 лв. При това положение присъдените в първоинстанционното производство разноски на жалбоподателя по съразмерност и компенсация следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част на жалбата - от 33600 лв. до 33460,67 лв. Ето защо решението на Административен съд-гр. Пловдив бъде отменено в частта за разноските за сумата над 33460,67 лв. до 33600 лв.

Разноски за касационната инстанция не са поискани от страните и такива не им се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 175 и чл. 176 от Административно-процесуалния кодекс, и чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, Съдът