Решение № 13635 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2014 г.

Решение № 13635 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, чрез пълномощника му юрк. Десислава Колева, срещу Решение № 154 от 25.03.2014 г., постановено по адм. дело № 67/2014 г. от Административен съд Плевен с доводи за неправилност по основанията на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Пешеви 31 - Найден Пешев" гр. Плевен не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изхождайки от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства за безспорно установено, че ЕТ "Пешеви-31 - Найден Пешев" е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ЗПЗП, че същият има земеделско стопанство на територията на страната, по отношение на него са налице законовите предпоставки за получаване на финансиране по мярка по Общата селскостопанска политика. Подаденото от едноличния търговец заявление ведно с декларациите за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и "Опазване на застрашените от изчезване местни породи" е регистрирано с ЕИН1506061371666. Едноличният търговец е спазил условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките за ОСП нормативно уредени в ЗПЗП и Наредба № 5/27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. В хода на съдебното производство едноличния търговец е представил сертификати и доказателства за произхода и собствеността на притежаваните от него животни, въз основа на които е кандидатствал пред административния орган за подпомагане по посочените мерки, ведно с данни за ползваните от него земеделски площи. Въвеждането на тези данни в СРКЗП се извършва от съответната ОСЗ по местонахождението на земеделският производител и достъп до нея имат служителите на ДФ "Земеделие", които съгласно чл. 10 от Наредба № 5 въвеждат данните в присъствието на кандидата. Дори при липсата на доказателства, че животните са собственост на едноличния търговец служителят от ОСЗ е следвало да изготви в съответствие с чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5 - Таблица за броя и вида на отглежданите животни регистрирани в СИРЖ (Система за идентификация и регистрация на животните) по подаденото пред него заявление, съдържащо данни за отглежданите животни. Счита още, че при установената правна и фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че допуснатите от административния орган нарушения в хода на административното производство не могат да влекат неблагоприятни последици за ответника съобразно оспореното уведомително писмо 01-6500/12481/2013 г. на ДФ "Земеделие", с което ЕТ "Пешеви-31-Найден Пешев" не е одобрен по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" по мярка 214 - Агроекологични плащания и е отменил акта, като е дал указания по приложението на материалния закон. Настоящата инстанция като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е уведомително писмо изх. № 01-6500/12481 от 08.10.2013 г. за одобрение и неодобрение за мярка 214 "Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което ЕТ "Пешеви-31-Найден Пешев" е "неодобрен" за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" на осн. чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., тъй като е заявил, че ще поддържа затревените площи чрез паша, а в заявлението си за подпомагане за кампания 2013 г. не е декларирал животни. За да отмени оспорвания административен акт и да върне преписката на административния орган "за процедиране и произнасяне по заявлението на едноличния търговец, при съобразяване с мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от влизането му в сила, съдът е приел от фактическа страна следното: Жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и между него и ДФЗ съществува многогодишен ангажимент по мярка 214. Използва земеделска земя 6,269 ха и има общо 131 бр. говеда и биволи, идентифицирани чрез ушните марки, посочени като номера в приложените по делото таблици. На 14.05.2013 г. ЕТ подава заявление за регистрация, към което прилага удостоверение за две бракувани биволици и сертификати за произход на четири нови биволи. В заявлението за регистрация е отбелязано, че се кандидатства за агроекологични плащания (АЕП), като са подписани съответните общи декларации и декларациите за АЕП. Попълнена е таблицата на използваните парцели. Подписани са декларациите за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и "Опазване на застрашените от изчезване местни породи". Заявлението е получило УИН 1506061371666. Въз основа на регистрираните в ИСАК данни е установена грешка - заявено е направление по АЕП, без да са заявени животни към него, с детайли опазване на застрашените от изчезване местни породи. На 8.10.2013 г. е издадено процесното уведомително писмо, в което е посочено, че ЕТ е неодобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от мярка 214 "Агроекологични плащания" на основание чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 11, тъй като е заявил, че ще поддържа затревените площи чрез паша, а в заявлението си за подпомагане за кампания 2013 не е декларирал животни. Няма данни по делото кога това писмо е съобщено на ЕТ. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентния административен орган, в кръга на неговите правомощия. В подкрепа на този си извод е посочил, че изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция (РА), съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). ДФЗ изпълнява функциите на РА, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и след получаване на акредитация. Акредитацията е получена със Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно известно на съда. Изпълнителният директор представлява, организира и ръководи дейността на РА - чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Последната включва действията по одобряване или неодобряване на участие на ЗП в мерки за подпомагане. От това следва, че Изпълнителният директор на ДФЗ има право да издава административни актове, с които не се одобрява подпомагане по мярка по Общата селскостопанска политика /ОСП/. Изпълнителният директор на ДФЗ, от своя страна, е издал Заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г., с която е делегирал правомощията си по издаване на уведомителни писма, включително такива по мярка 214 - АЕП на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. От така анализираната нормативна уредба е направил извод, че на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са предоставени по надлежен ред правомощия по издаването на уведомителни писма по мярка 214. Този извод на съда е незаконосъобразен. Административният съд неточно е приел, че издателят на оспорения административен акт има материална компетентност. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на ДФ "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП в относимата в случая редакция на текста отпреди изменението с ДВ, бр. 12/2015 г.). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Законът за подпомагане на земеделски производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Освен това изпълнителният директор на фонда е посочен като компетентен орган за издаването на заповедите за изплащане или за отказ за изплащане на финансовата помощ и в разпоредбата на чл. 65 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. Административният съд неточно е интерпретирал текста на чл. 21, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Устройственият правилник, който приема Министерският съвет, регламентира структурата и организацията на работа на фонда и неговата администрация. Правомощията на административните органи не са елемент от организацията на работата и не биха могли да бъдат предмет на регулиране с подзаконов нормативен акт. Необходимо е разграничение между правомощията на административните органи и организацията на работата и структурата на тяхната администрация, които се уреждат с устройствените правилници. Такова разграничение е ясно направено с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за администрацията, която гласи: "Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация." Като носители на държавна власт, административните органи разполагат с определен обем от права и задължения, които представляват тяхната компетентност. Компетентността на административните органи, както е записано чл. 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, се определя със закон. По правило със закон се регламентират онези обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Що се отнася до необходимостта от трайно уреждане на компетентността на административните органи, тя произтича от динамиката и значимостта на изпълняваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност, свързана с решаването на широк кръг от въпроси от всички сфери на обществения живот. Оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което не поражда правни последици. Затова постановеното от административния съд решение за отмяна на оспорвания административен акт следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на уведомително писмо изх. № 01-6500/12481 от 8.10.2013 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Преписката следва да се изпрати за разглеждане по компетентност на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение