Решение № 7825 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 265/2012 г.

Решение № 7825 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 265/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център № 1 - Кърджали" ООД - гр. Кърджали, представлявано от управителя Живко Иванов Райчев, чрез упълномощения адв. Теодора Белева, срещу решение № 208 от 16.11.2011 г., постановено по адм. дело № 104 по описа за 2011 г. на Административния съд - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 14-83 от 28.05.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Кърджали, с която лечебното заведение е поканено да възстанови сумата на превишението на регулативните стандарти (РС) за четвъртото тримесечие на 2008 г. в размер на 12 584.11 лв. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кърджали, чрез процесуалния представител юрисконсулт Красимира Стоянова, в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че съдебното решение кореспондира с доказателствата и установените от тях правно релевантни факти и е постановено при правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - гр. Кърджали, по реда на чл. 145 и сл. АПК е оспорената от "Диагностично-консултативен център № 1" ООД - Кърджали, писмена покана изх. № 14-83 от 28.05.2011 г. на директора на РЗОК - Кърджали, за възстановяване на сумата от 12 584.11 лв., за периода 26.11.2008 г. до 31.12.2008 г., получена без правно основание поради надвишаване на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. Правното основание е обосновано с нарушаване на индивидуален договор № 09-0220 от 4.03.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от "Диагностично-консултативен център № 1" ООД - Кърджали, сключен между страните при действието на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, и с определените с протокол регулативни стандарти за медико-диагностична дейност (МДД) - (бл. МЗ - НЗОК № 4), за четвъртото тримесечие на 2008 г. За да отхвърли жалбата на лечебното заведение, административният съд е приел, че оспорената пред него писмена покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изложил е мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти, посочил е, че въпросът е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Позовал се е на заключението на вещото лице, което съответствало на констатациите на контролните органи при извършената финансова проверка, както и на писмените доказателства по делото. Анализирал е основния релевантен факт, че броят на назначаваните МДД е строго определен от РС за IV тримесечие и те са заплатени от бюджета на касата, а с превишаването им дружеството е допринесло за причиняване на щета в посочения с писмената покана размер 12 584.11 лева, поради което получените от него неоснователно суми подлежат на връщане съгласно чл. 43, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 НРД-2006 г. Извел е извод, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой/стойност на СДД и МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. Процесната писмена покана изх. № 14-83 от 28.05.2011 г. на директора на РЗОК гр. Кърджали е издадена в изпълнение на решение № 25 от 25.03.2011 г., постановено по адм. дело № 11/2011 г. по описа на АС-Кърджали и решение № 101 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 148/2009 г. по описа на същия съд, оставено в сила с решение № 8224 от 18.06.2010 г. по адм. дело № 16508/2009 г. на ВАС, шесто отделение. От фактическа страна е безспорно установено, че за 2008 г. между лечебното заведение - касационен жалбоподател, и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен договор № 09-0220 от 4.03.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от "Диагностично-консултативен център № 1" ООД - гр. Кърджали. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от този договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на СЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности /СМД/, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена оспорената писмена покана, е констатирана в резултат на извършена в съответствие със законовите изисквания финансова проверка. Издадена е заповед № РД-09-210 от 18.05.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Кърджали, с която е възложено извършването на финансова тематична проверка по изпълнението на индивидуалния договор на жалбоподателя по изпълнение на РС за четвъртото тримесечие на 2008 г. Административният орган е спазил разпоредбите на договора и е приспаднал допустимото завишение от 10%, както и такова от 15% за компенсиране през следващо тримесечие. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № РД-32-50 от 27.04.2011 г., както и приложение № 1 (неразделна част към същия), съдържащо издадените направления за МДД над стойността на РС за четвъртото тримесечие на 2008 г. за периода от 26.11.2008 г. до 31.12.2008 г. от лекарите специалисти, работещи в "ДКЦ - № 1 - Кърджали" ООД по договор № 09-0220 от 4.03.2008 г., извършени от медико-диагностичната лаборатория на същото лечебно заведение и заплатени на "ДКЦ - № 1 - Кърджали" ООД от страна на РЗОК - Кърджали. Проверяващият екип е констатирал суми, получени от лечебното заведение без правно основание във връзка с установено превишение на възложения РС за четвъртото тримесечие на 2008 г. бл. МЗ-НЗОК № 4 (МДД) по т. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК в размер на 12 584.11 лева. Констатираното превишение се потвърждава и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, произходът на подлежащата на възстановяване сума в посочения размер е от издадени 1543 броя направления за МДД от лекари, работещи в "ДКЦ № 1 Кърджали" ООД, за периода: 26.11.2008 г. - 31.12.2008 г. Назначените медико-диагностични дейности са били изпълнени в медицинската лаборатория на "ДКЦ - № 1 - Кърджали" ООД. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. от длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Правното основание, на което е осъществен контролът, са чл. 233, ал. 1 и следващите от НРД 2006 г. и т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО, издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Касаторът твърди, че според т. 172 и т. 173 на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК РЗОК определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие, но с Решение № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. на Върховния административен съд т. 173 е обявена за нищожна поради липса на материална компетентност, а този порок обхващал и т. 172 на цитираното решение на УС на НЗОК, поради което към този момент (датата на обжалваното съдебно решение) вече нямало регулативни стандарти за жалбоподателя. Тези твърдения са неоснователни. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2008 г. са определени финансовите параметри на нейната дейност. Средствата, с които НЗОК ще разполага през 2008 г. за заплащане на специализирани медицински дейности и на медико-диагностични дейности са определени с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2. и чл. 3, ал. 2 за посочените там специализирани медицински дейности и с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. и чл. 3, ал. 4 на изброените медико-диагностични дейности. С тези средства разполага НЗОК за 2008 г. и тяхното превишаване би довело до нарушение на ЗБНЗОК. Затова с чл. 4 от цитирания закон на НЗОК е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с разполагаемите за тях средства. С ал. 2 на чл. 4 УС на НЗОК е овластен да утвърди ред, по който НЗОК да изпълнява правомощието си по ал. 1. Основните правила на регламентирания ред се съдържат в т. 171, 172 и 173 на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Прогласяването на тяхната нищожност не заличава регулативните стандарти като финансова рамка на специализираните медицински дейности и медико-диагностични дейности, финансирани от бюджета на НЗОК, защото тази финансова рамка е определена с чл. 1, ал. 2, редове 1.5.2. и 1.5.4. и с чл. 3, ал. 2 и 4 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. С решението на ВАС, 5- чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. (обн. - "Държавен вестник", бр. 1 от 6.01.2009 г.), на което се позовава касаторът, са обявени за нищожни отделни точки на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Между тях не е т. 172, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. От 1.01.2009 г. се прилага Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО. С решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. дело № 3407/2009 г. ВАС е отхвърлил оспорването на т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Както е посочил и първоинстанционният съд, с чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2008 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение към Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. Според чл. 25, ал. 1 и 2 от тези правила (Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети от УС на НЗОК с Решение № РД-УС-04-12 от 16.01.2008 г.) регулативните стандарти се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, като с всеки изпълнител се подписва протокол за текущото тримесечие, който се предава на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец от това тримесечие. Според § 5 от преходните и заключителни разпоредби на цитираните правила до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие, изпълнителите на извънболнична медицинска помощ (ПИМП и СИМП) през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения 6, 7, 8 и 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Несъмнено правилото на § 5 е създадено с оглед на цитирания по-горе чл. 25, ал. 2 от правилата и с оглед на чл. 159, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (приложим и през 2008 г. поради липса на такъв договор за тази година), според който изпълнителите на медицинска помощ представят ежемесечно фактурата, финансово-отчетните документи и първичните медицински документи за дейността си в РЗОК по утвърден график до 5-ия работен ден на месеца, следващ отчетния. Следователно, съвместният прочит на тези три правила (чл. 25, ал. 2 и § 5 от правилата и чл. 159, ал. 1 НРД - 2006 г.) води до извода, че РС за текущото тримесечие се предава на изпълнителя по утвърден график до 5-ия работен ден от втория месец на това тримесечие - при приемане на отчета му за първия месец от същото, а през този първи месец от съответното текущо тримесечие изпълнителят на извънболнична медицинска помощ назначава СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност и останалите показатели, изброени в § 5 от ПЗР на правилата за 2008 г. В този смисъл са неоснователни касационните доводи, че не е съществувала действаща правна норма, даваща права на УС на НЗОК да определя условия, заместващи НРД, когато такъв не е бил сключен по реда и в определените в ЗЗО срокове. Освен това с чл. 42 и чл. 43 на договор № 09-0220 от 4.03.2008 г. между НЗОК и "ДКЦ № 1 Кърджали" ООД са установени правила и рамки, в които това лечебно заведение може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК. След като дружеството като лечебно заведение е подписало договор с НЗОК, то е изразило съгласието си с клаузите на същия и не може да се противопоставя на уговореното в него с последващи възражения. С оглед на това обоснован се явява и изводът на решаващия съдебен състав, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицинските дейности, предмет на договора, които другата страна по договора - НЗОК, е приела да финансира. В случая регулативният стандарт също е част от индивидуалния договор, който изпълнителят на специализирана медицинска помощ е сключил с НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - Кърджали. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със ЗБНЗОК за 2008 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБНЗОК за 2008 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. В настоящия казус, както е посочил административният съд, с протокол № 172 от 3.11.2008 г. към договор № 09-0220 от 4.03.2008 г. за определяне на регулативните стандарти на изпълнител на специализирана извънболнична помощ на "ДКЦ - № 1 - Кърджали" ООД е определен РС за четвъртото тримесечие на 2008 г. Цитираният протокол е връчен на д-р Живко Райчев в качеството му на управител на лечебното заведение на 3.11.2008 г., когато е отчетена дейността на лечебното заведение за месец октомври. От посочения протокол е видно какви стойности са назначени с "Направление за медико-диагностична дейност" (МЗ-НЗОК № 4) - 33 484.00 лева, като ясно се разграничават стойностите на допустимите РС и превишението им. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Правилата за определяне на стойностите на регулативните стандарти РЗОК могат да коригират коефициентите за СИМП за консултации, ВСД и МДД за случаите извън профилактиката и диспансеризацията по специалности, без да се надвишава общата стойност на РС. Управителят на лечебното заведение д-р Живко Райчев е подал молба до директора на РЗОК гр. Кърджали с вх. № 29-04-305 от 11.11.2008 г. да бъдат завишени - увеличени РС за четвъртото тримесечие на лечебното заведение, както следва: 1) стойност на МДД с 12 000.00 лева; 2) брой медицински направления за консултация бл. МЗ-НЗОК № 4 - 50 бр. и 3) брой медицински направление ВСД бл. МЗ-НЗОК № 3А - 50 бр. Както е отбелязал съдът и видно от посочената молба, към датата на подаването й, "ДКЦ - № 1 - Кърджали" ООД е изразходвало стойност на МДД - 28 400.00 лева. С протокол № 172А/25.11.2008 г. директорът на РЗОК гр. Кърджали е отпуснал на лечебното заведение допълнителна сума на стойност 7 881.98 лева за МДД за четвъртото тримесечие. Правилно в решението си административният съд се е позовал на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, с което Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, втора колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Необосновано е оплакването, че съдът не е посочил какви обстоятелства е приел за установени от свидетелските показания или ако не е кредитирал показанията им - не е посочил мотиви защо не ги кредитира. Точно с оглед дадените показания на разпитаните инспектори съдът е назначил съдебно-икономическата експертиза, която да отговори на въпроси от значение за решаването на спора. Следва да се отбележи, че при установяване на релевантните факти съдът е кредитирал показанията на инспекторите, извършили проверката, в частта, в която същите кореспондират на останалите доказателства, установяващи определено обстоятелство, съответно - не е дал вяра на тези, които не се подкрепят от останалия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност. В касационната жалба са развити доводи, че съдът не е дал отговор защо при възложена проверка по изпълнението на ИД № 09-0220 от 4.03.2009 г. е приел, че се проверяват регулативни стандарти за последното тримесечие на 2008 г., когато било очевидно, че те били извън обхвата и действието на проверявания договор от 2009 г. Така наведените оплаквания са неоснователни. По делото е безспорно установено, че проверката е по изпълнението на сключения договор от 2008 г., а в протокола за неоснователно получени суми грешно е изписана годината на договора. Съдебното решение е мотивирано, наведените с касационната жалба твърдения за нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни, а при осъществения касационен контрол такива не се установиха. Предвид изложеното правилен се явява крайният извод в обжалваното решение за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция писмена покана. Като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Кърджали, е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба РЗОК гр. Кърджали за производството пред тази инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Дължимият от касатора размер на юрисконсултското възнаграждение е 150 лв., определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,