Решение № 17235 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2013 г.

Решение № 17235 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Цветка Георгиева Атанасова от гр. Димитровград, против решение № 4846 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 14401/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 66 от 20.11.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт. Излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Касационната жалбоподателка поддържа, че датата на отпускане на пенсията поради инвалидност следва да бъде датата на подаване на заявлението за това в компетентната гръцка институция - 7.09.2010 г., а не датата, определена от ТЕЛК като дата на инвалидизиране, а изводът на съда в тази насока е неправилен. Твърди, че правото на обезщетение се подчинява на действащото право на държавата - членка, в която е подадено заявлението, поради което при липса на противоречие в законодателството по отношение датата на отпускането на пенсията, то следва да се приеме по - благоприятната за лицето дата. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се постанови друг, с който да се отмени оспореното в първоинстанционното производство решение. Ответникът - управителят на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител в писмен отговор поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Цветка Георгиева Атанасова против решение № 66/20.11.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 117, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане № 5107298590, изх. № 94Ц1-253-1/14.08.2012 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на инвалидизиране - 1.06.2012 г. От фактическа страна Административен съд София - град правилно е установил, че с решение на директора на областно подразделение "Пенсии" - Атина в Република Гърция към учреждението за обществено осигуряване на Република Гърция, на Цветка Георгиева Атанасова е отпусната пенсия поради тежка инвалидност за общо заболяване от 07.07.2010 г. до 06.09.2010 г. и пенсия за обикновена инвалидност от общо заболяване поради същата причина от 08.09.2010 г. до 30.09.2012 г., когато трябва да мине на контролен преглед, в размер на 100% от пълната пенсия. Решението е било издадено във връзка с подадена молба от Цветка Атанасова № 149753/07.09.2010 г., рег. № 7722186 за отпускане на пенсия поради инвалидност на основание Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Съответно с формуляр № 94Ц1-253-1/29.11.2010 г. гръцката компетентна инстанция е уведомила българските органи по пенсионно осигуряване, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност на 07.09.2010 г., като формуляри Е 204 и Е 205 са постъпили при българските пенсионни органи на 4.01.2012 г. Със заявление от 21.01.2012 г. Цветка Атанасова е уведомила Националния осигурителен институт, че се е завърнала да живее в Република България, респ. този орган е изпратил в ТЕЛК гръцката медицинска документация и формуляр Е 213 "Подробен медицински доклад". На 05.06.2012 г. жалбоподателката е представила пред органите по пенсионно осигуряване ЕР на ТЕЛК № 1116/04.06.2012 г., с което й се определят 74 % трайно намалена работоспособност при дата на инвалидизиране 01.06.2012 г. и пожизнен срок на инвалидността. По делото не се установява ЕР на ТЕЛК да е обжалвано, няма и твърдения от страните в тази насока. Въз основа на решението на ТЕЛК и определената в него дата на инвалидизиране компетентното длъжностно лице е отпуснало на Цветка Атанасова лична пенсия за инвалидност за общо заболяване на основание чл. 75, ал. 4 от КСО в минимален размер, считано от 01.06.20012 г. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приложил националното право, като и регламентите на общността № 883/2004 г. и № 987/2009 г., поради което изводът му за законосъобразност на оспореното решение е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. По делото няма спор по фактите. Спорът е относно началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В случая съдът законосъобразно е преценил, че личната пенсия за инвалидност е отпусната правилно от българските органи по пенсионно осигуряване съобразно националното законодателство от 01.06.20012 г. - датата на инвалидизиране, посочена в експертното решение на ТЕЛК, а не от 07.09.2010 г. - датата на подаването на заявлението пред гръцката компетентна инстанция. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав, защото след анализ и съпоставяне на относимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004, обосновано е приета за приложима разпоредбата на чл. 50, § 1 от глава V, съгласно която всички компетентни институции определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите членки, на които заинтересованото лице е подчинено при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави. Изводът за приложимост на българското законодателство и в частност на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, съгласно която правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, се обуславя и от чл. 46, § 1 от регламента, препращащ за правото на обезщетение съответно към глава пета при отчитане на § 3 на чл. 46. Съгласно последния текст решението, прието от институция на държава - членка относно степента на инвалидност на молителя е задължително за институцията на всяка друга държава - членка при условие, че съответствието между законодателството относно степента на инвалидност в тези държави - членки е признато в приложение VII, като в това приложение не е посочено признаване на съответствието относно степента на инвалидност между законодателствата на Република България и Република Гърция. Това обстоятелство е в подкрепа на извода, че правото на обезщетение, а в случая - правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя от българското национално право. Правилото на чл. 50, § 1 от регламента предполага, че правото на обезщетение за инвалидност, съобразно материалния обхват по чл. 3, § 1, б. "в" от същия, се подчинява на действащото право на тази държава - членка, в която е подадено заявлението за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. В случая жалбоподателката е представила ЕР на ТЕЛК пред българските пенсионни власти, от което следва, че правото на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се подчинява и определя от действащото българско национално право. При това положение е приложима разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО. Съответно това е приетата с ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране - 01.06.2012 г., поради което правилно е преценен началният момент за отпускане на личната пенсия на жалбоподателката за инвалидност поради общо заболяване. От съществено значение в случая е обстоятелството, че Атанасова не е оспорила това решение на ТЕЛК относно определената начална дата на инвалидизиране. Датата на инвалидизирането се определя от съответния орган на медицинската експертиза и след като в случая е налице влязъл в сила административен акт - експертно решение № 1116/04.06.2012 г. на ТЕЛК, в който е определена тази дата, то при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване административният орган е бил длъжен да се съобрази с него, тъй като съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Пред касационната инстанция не са представени нови доказателства за изменение на решението на ТЕЛК в частта, в която е определен началния момент на инвалидизирането, които да водят до промяна на заключенията, направени от първоинстанционния съд. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,