Решение № 5831 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2012 г.

Решение № 5831 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "М САТ КЕЙБЪЛ" ЕАД, гр. София, представлявано от управителите си Драгомир Пенков Дойчев и Виктория Емилова Миткова, против решение № 14921 от 15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5032/2011 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е оставен в сила Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 25/23.03.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ) и е осъдено дружеството да заплати на СЕМ 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. От изложеното в касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че годишната такса по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" е за надзор за спазване на заявения програмен продукт, програмна концепция, програмен профил или програмна схема от дадения оператор. Считат, че при условие, че радио дейност не е извършена от оператора, съответната надзорна услуга не е предоставена от СЕМ. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Съвет за електронни медии, чрез процесуалния си представител юрк. Доротея Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че таксите по чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ се дължат независимо дали радиотелевизионният оператор фактически извършва за определени периоди дейността, за която е регистриран, тъй като критерий за надзора е наличието на лицензия, респективно регистрация, като краен момент се явява заличаване или отнемане на лицензията, респективно заличаването на регистрация по аргумент от чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 4 Тарифата на ТРД. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци налагащи отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от настоящия касатор против акт за установяване на публично държавно вземане № 25/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии, с който е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за радио- дейност за периода 1.01.2009 г. - 20.10.2009 г. в размер 2413,04 лв. С обжалваното решение ВАС е оставил в сила процесния акт, като е приел, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност в приложимата редакция от ДВ, бр. 49/2006 г. за надзора по спазването на условията за радио- и телевизионна дейност се събира годишна лицензионна за радиодейност - 3000 лв. За периода, в който е действало определението за радиодейност по чл. 1, ал. 2 ЗРТ до влизане в сила на ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. на 15.02.2010 г. по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата годишна такса за радиодейност е дължима за самото създаване на радиопрограмата. Предвид изложеното, тричленният състав на ВАС е приел, че въпреки че не е осъществявано разпространяване на програмата, по което обстоятелство страните не спорят, поради липсата на далекосъобщителен лиценз за жалбоподателя, предвид понятието за радиодейност в чл. 1, ал. 2 ЗРТ определената такса в акта е дължима. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" от ЗРТ, радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ предвижда, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД). Съгласно чл. 8, ал. 3 от ТТРТД (отм. - 3.05.2011 г. и приложим към настоящия казус) в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е издадена след началото на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от датата на влизане в сила на решението на СЕМ за издаване на лицензията до края на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД (отм.) в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. От анализа на посочената правна регламентация се налага изводът, че нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД - отм.) се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност да не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Годишната лицензионна такса се дължи за периода от датата на издаване на лицензията на оператора до датата на отнемането/прекратяването й. Това означава, че критерий за осъществяване на надзора, респ. за дължимост на таксата за надзор е наличието на лицензия, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на отнемането/прекратяването на лицензията. Таксите се дължат независимо дали радиооператорът фактически е извършвал дейността по лицензията и е предназначена за извършване на надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, а не за вече осъществен надзор. По изложените съображения по отношение на обжалваното решение не налице пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,